Решение № 9591 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2016 г.

Решение № 9591 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Е., подадена чрез адвокат В. С. от АК П. срещу Решение № 282 от 09.06.2016 г., постановено по административно дело № 576/2015 г. на Административен съд- П. (АС П.), в отхвърлителната му част. Посочва, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска да се уважи изцяло предявения иск за обезщетение. В Писмена защита на Б. Е., подадена на 06.06.2017 г., чрез адв. В. С., се поддържа подадената касационна жалба и излагат аргументи в подкрепа на искането за присъждане на обезщетението в пълния предявен размер. По делото е постъпила и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу решението, постановено по административно дело № 576/2015 г. на Административен съд- гр. П., в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сумата от 1 000 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че липсват доказателства за реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Иска се отмяна на решението в осъдителната част, с която му е присъдено обезщетение по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и отхвърляне на исковата молба на Б. Е. О. М. на правосъдието не ангажира становище по делото. Касационният жалбоподател Б. Т. Е., в съдебно заседание моли за уважаване на касационната жалба. Счита, че съдът не е съобразил всички обстоятелства от условията в З. П., поради което е присъдил по- нисък размер на обезщетението. Моли касационната инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд и да присъди обезщетенията, които претендира в пълен размер. Касационният жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" С., чрез юриск. Николова, моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната, част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и за неоснователност на касационната жалба на Б. Е. Счита, че Административен съд- П. неправилно е приел в мотивите си, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Споделя оплакванията, изложени в касационната жалба на процесуалния представител на ГДИН относно липсата на неимуществени вреди. Намира, че в отхвърлителните части оспореното съдебно решение е правилно като постановено в съответствие на материалния закон. Считам, че решението на АС П. на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде оставено в сила в отхвърлителните му части и отменено в осъдителната му част, като исковите претенции на Б. Е. се преценят изцяло за неоснователни и отхвърлят. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Б. Т. Е., против Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., с искане първият ответник да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до крайното изплащане на сумата за периода от 01.01.2004 г. до 01.06.2009 г., а за времето след това от 01.06.2009 г. до завеждането на исковата молба да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят солидарно сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законните лихви считано от 01.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. П. от 2004 г. за "Доживотна присъда". Посочено е, че за времето на излежаване на присъдата са нарушени правата му по чл. 3, 8 и 9 от ЕКЗПЧ, както и са нарушени правата му по ЗИН и ЗИНЗС. И. твърдения за нарушено право на зачитане на човешкото му достойнство, да не бъде подлаган на жестоко и унизително отнасяне и нечовешко третиране, да бъдат зачетени религиозните му права и правото му на личен живот, както и правото на социална дейност и възпитателна работа. С Решение № 282 от 09.06.2016 г., постановено по административно дело № 576/2015 г. на Административен съд- П. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Б. Т. Е. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата част до предявения размер от 10 000 (десет хиляди) лева. Със съдебния акт е ОТХВЪРЛЕН искът на Б. Т. Е., предявен против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, дължими солидарно с Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. и е ОТХВЪРЛЕН искът на Б. Т. Е., предявен против Министерство на правосъдието за периода от 01.01. 2004 г. до 01.06. 2009 г., за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. В съдебния акт е посочено, че установените факти по делото относно ограничения достъп до санитарен възел и течаща вода в наказателните килии, както и лошите битови условия в спалните помещения водят до извода, че битовите условия в затвора създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, и създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Счита се, че тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. АС П. намира исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, за частично основателна, по отношение на претендирания размер на обезщетението. Посочва, че в случая бездействието е осъществено от длъжностни лица на първия ответник- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който е и надлежният ответник съгласно чл. 205 от АПК. Намира, че производството по иска спрямо Министерство на правосъдието следва да се отхвърли, тъй като същият е ненадлежен ответник, съгласно чл. 205 от АПК. АС П. счита, че по отношение на размера на дължимото обезщетение, с оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и времето на престой на ищеца в тези условия справедливото обезщетение е в размер на 1 000 лева, за целия период. Преценява се, че в останалата част, до претендирания размер от 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и за неоснователна касационната жалба на Б. Е. Неоснователни са доводите на ГДИН, с които се намира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. П.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Килията, в която ищецът излежавал присъда, е без санитарен възел и на лишения от свобода се налага вечер и през нощта да използва кофи за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС П. е прието, че лицето следва да бъде възмездено. Неоснователна е и касационната жалба на Етрополски с изразено искане да се уважи в пълен размер от 10 000 лв предявената претенция за присъждане на обезщетение. Неоснователно е твърдението на лицето, че решението е неправилно, по отношение на присъдения размер. АС П. правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са отчетени периода на исковата претенция и характера на породените страдания и негативни преживявания, както и техния кумулативен ефект. Настоящата инстанция не намира основания за неговото увеличаване, тъй като намира присъждането на обезщетение за правилно. При преценката на данните по делото, следва да се отчете, че в Затвора - П. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период. Освен това ищецът е разполагал с достатъчна жилищна площ и е ползвал сам килия. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите, обуславя присъждане на сума по-малка от така предявената в исковата молба. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответен на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и времева продължителност. Правилно исковете, предявени срещу Министерство на правосъдието са отхвърлени от АС П., като неоснователни. За периодът 01.01.2004 г. - 01.06. 2009 г. претенцията е погасена по давност. За периодът 01.06.2009 г. - 23.07.2015 г. ГД "Изпълнение на наказанията", а не Министерство на правосъдието е органът осъществяващ прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби по арг. от чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС. С. Министерство на правосъдието, срещу което е предявен иска не е пасивно легитимирано да отговаря по този иск, с който се претендира обезщетение от незаконосъобразна административна дейност на служители на ГД "Изпълнение на наказанията". Пасивната процесуална легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск и липсата й в случая обуславя неоснователност на иска, предявен срещу Министерство на правосъдието. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на същия иск, поради което когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, тази претенция се явява неоснователна. По изложените съображения, касационната жалба на Етрополски в отхвърлителната част на решението е неоснователна. Наред с това основателни са доводите, развити в касационната жалба на ГДИН за част от периода на претенцията, което обуславя намаляване размера на присъденото обезщетение. По отношение на иска за периода 01.06. 2009 г. - 23.07. 2010 г. следва да се приеме за основателен релевирания от ответника довод за погасителна давност. Вземането на ищеца за главница е било покрито с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. По аргумент от чл. 119 ЗЗД след като главното вземане е погасено по давност, то погасени по давност са и произтичащите от него акцесорни вземания за лихва за забава. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1000 лв. на 800 лв., за периода от 01.06. 2009 г. - 23.07. 2010 г., като за разликата над 800 лв до 1000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Претенцията на ГДИН за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Поради това следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,