Решение № 7409 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12159/2019 г.

Решение № 7409 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12159/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Маринова от [населено място], приподписана от адв. С. Маринова против решение № 118 от 12.08.2019 г., постановено от Административен съд - Търговище, по адм. д. № 2/2019 г. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваната заповед на ОД на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ – Велико Търново е издадена при липса на компетентност, защото към момента на издаване на обжалвания индивидуален административен акт изпълнителният директор на ДФЗ не е разполагал със законово правомощие да делегира свои функции на директорите на областни дирекции на ДФЗ по места. Излага съображения за незаконосъобразност на административния акт, като развива тезата, че по независещи от кандидата за подпомагане причини, видно от представените по делото болнични листове не е бил спазен срока за подаване на заявка за второ плащане, съгласно сключения с ДФЗ договор № 25/06/3/0.0.3464 от 25.04.2017 г. за предоставяне на финансова помощ. Моли Върховния административен съд да отмени изцяло обжалваното решение на съда и решението на административния орган за налагане на финансова корекция. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Велико Търново оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Т. Станкова, която с писмен отговор пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване съдебното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е правилен изводът на съда за законосъобразност на процесното решение, с което е прекратен договора на земеделския производител, поради неподаване на заявка за второ плащане най- късно до 20.02.2018 г. и е наложена финансова корекция в размер на 29337, 00 лв. Според участващия по делото прокурор искането за промяна на избраната крайна дата е подадено извън срока по чл. 39, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г., а до заявената и одобрена с договора крайна дата жалбоподателката не е изпълнила договорното и нормативно определеното задължение по чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от същата наредба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Т. Маринова за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 118 от 12.08.2019 г. е отхвърлена жалбата на Т. Маринова против Решение № 25/06/38080346482801804/01 от 21.05.2018 г. на Директора на ОД на ДФЗ - гр. Велико Търново за налагане на финансова корекция в размер на в размер на 29 337. 00 лв., представляваща пълният размер на одобрената финансова помощ и е определено задължение за възстановяване в размер на 19 558 лева. С процесния адм. акт е прекратен Договор № 25/06/3/0.0.3464 от 25.04.2017 г., на основание чл. 24. ал. 2, т. 4 от Договора, поради неподаване на заявка за второ плащане най-късно до 20.02.2018 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Търговище е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентния за това орган в изискуемата писмена форма и същият съдържа необходимите реквизити - фактически и правни основания. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички оплаквания на оспорващия земеделски производител. Преценил е, че при издаване на атакувания акт са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати отклонения и противоречия с приложимите специални материалноправни норми. Първостепенният съд е извел заключение, че Маринова е била уведомена от органа, за откриването на производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, а писмото е получено от оспорващата на 02.05.2018 г., като в случая е била предоставена на възможност на земеделския стопанин да подаде възражение. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че от представената по делото Заповед 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, е видно, че с нея са делегирани права на директорите на ОД ДФЗ, съобразно териториалната си компетентност да издават решения за финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради което Директорът на ОД ДФЗ-Велико Търново е бил компетентен да издаде процесното решение. Първоинстанционният съд е приел още, че съгласно чл. 33, ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от ПРСР (2014-2020): "ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок". Съдът е посочил, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Договор № 25/06/3/0.0.3464 от 25.04.2017 г. заявката за второто плащане се подава в срок до 20.02.2018 г., а от доказателствата по делото е видно, че до тази дата не е подадена заявка за второ плащане, с което не е изпълнено нормативно задължение, посочено в чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., както и договорното задължение на чл. 3, ал. 3 от сключения с ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ. Решаващият съдебен състав е преценил, че обстоятелството, че на датата 20.02.2018 г. оспорващата е била в отпуск по болест, по никакъв начин не изключва възможността преди посочения ден същата да организира подаването на заявката си за второ плащане в рамките на уговорения срок. Посочено е също, че направеното искане от земеделския стопанин до ДФЗ с вх. № 02-250-6500/2026 от 09.02.2018 г., за промяна на избраната крайна дата на периода на проверка на изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане, е подадено извън срока, визиран в чл. 39, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. При това положение е счетено, че след като от страна на Т. Маринова не са изпълнени договорните и нормативни задължения, то законосъобразно, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 44, т. 6, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1, предл. първо във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от Договор № 25/06/3/0.0.3464 от 25.04.2017 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ договорът е прекратен, поради неподаване на заявка за второ плащане, наложена е финансова корекция и е изискано връщане на изплатените суми заедно със законните лихви към тях. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е оплакването, развито в касационната жалба, че процесният административен акт е издаден от некомпетентен орган. На лист 26 от първоинстанционното дело е приложена заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., с която изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл. 20а, ал. 2, и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ (обн. ДВ бр. 55 от 2012 г) е делегирал на областните директори на Областните дирекции на ДФЗ, в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, включително ги е упълномощил с правата по пункт 1 от раздел II от същата заповед да отказват изплащане на договорена и/или заявена финансова помощ и да претендират възстановяване на вече изплатена такава помощ. От това следва, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган по материя, територия и степен. Неоснователни са и твърденията на касационната жалбоподателка, че представените медицински документи доказвали наличието на извънредни обстоятелства. Легалната дефиниция на понятията "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" е дадена в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която норма препраща параграф единствен, т. 16 от приложимата в случая Наредба № 10 от 10.06.2016 г. По силата на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. В гореизброените обстоятелства, визирани в чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. не се съдържа временната нетрудоспособност, за която са представени двата болнични листове, обхващащи периода 20.02.2018-21.02.2018 г. и периода 22.02.2018-02.03.2018 г. Следва да бъде отчетен и факта, че тези болнични листове не са били представени своевременно или като отговор на изпратеното й писмо с изх. № 01-043-6500/83 от 17.04.2018 г., с което е била уведомена за откриването на производство по налагане на финансова корекция, а са представени едва в хода на съдебното производство, като са приложени към молба от 25.02.2019 г. до административния съд. От съществено значение е и обстоятелството, че по делото липсват данни до 19.02.2018 г., или един ден преди изтичането на крайния срок за подаване на заявка за второ плащане жалбоподателката да е имала основателни причини да не изпълни своите договорни и нормативни задължения. С оглед на това при констатираното от фактическа страна в административното производство неизпълнение на задълженията по договора правилно съдът е приел, че Т. Маринова не е била в твърдяната обективна невъзможност да подаде в срок заявката за второ плащане. По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,