Решение № 4462 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2019 г.

Решение № 4462 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Община град Д., седалище и адрес гр. Д., ул. "Б." ..№..., и на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. ", гр. С., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 срещу Решение № 223 от 11.06.2019 г. на Административен съд, гр. Д., постановено по административно дело № 171/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Община град Д. срещу т. 1 от Решение №РД-02-36-132 от 25.01.2019 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. ", с което е отказано верифицирането на разходи в размер на 15 583, 01 лв. и е отменил решението в частта по т. 2, с което е отказано верифицирането на разходи в размер на 35 925, 49 лв.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Община град Д., счита решението в частта, с която жалбата му е отхвърлена, за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и нормативната уредба, която счита за относима. Сочи, че в Насоките за кандидатстване по процедура "Изпълнение на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие 2014 -2020" (Насоките), както към момента на подаване на проектното предложение, така и по-късно не е поставено условието разходите за инженеринг или за строителство, проектиране, авторски надзор и т. н. да бъдат съобразени с референтните стойности, които се прилагат към разходите по Националната програма за енергийна ефективност. Такива условия няма и в Методическите указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. ", а и Управляващият орган не е давал такива указания. Сочи, че проектното предложение е било одобрено с процесните стойности и едва на 17.10.2017 г. ръководителят на Управляващия орган дава разяснение в тази насока.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени оспореното решение на органа. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Р. Маркова.

1. Ответникът по касационната жалба на Община град Д. – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. ", счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите, предмет на оспорения акт, и счита за правилен извода на съда за недопустимост на процесния разход, тъй като изпълнението на процесния проект е предвидено да бъде финансирано от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (Националната програма). Позовава се на Методическите указания към Националната програма, както и на уведомяването на общината на 18.02.2016 г. за публикуваната Таблица с актуализирани референтни стойности на допустимите дейности при изпълнение на Националната програма.

Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част. Претендира направените за двете инстанции разноски. Ответникът се представлява от адв. А. Атанасов, Софийска адвокатска колегия.

1. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. ", счита решението в частта, с която актът му е отменен, за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по оспорения административен акт и релевантната нормативна уредба като сочи, че в Насоките са посочени условията за финансиране с безвъзмездна финансова помощ като мерките за мълниезащитата не попадат в допустимите разходи. Излага фактите досежно разходите по всяка от шестте сгради.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на общината. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. А. Атанасов, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " – Община град Д., не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

ІІ. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими, подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационните жалби са частично основателни.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че:

1. На 18.02.2016 г. заместник-ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " уведомява кметовете на общините, в т. ч. и на Община град Д., за съгласувана от министъра на регионалното развитие и благоустройството на 25.01.2016 г. Таблица с референтни стойности за допустимите дейности при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и референтни стойности (Таблицата), приложимостта им за проекти, финансирани по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " и условията за неприложимостта им.

1. На 28.10.2016 г. заместник-ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " уведомява кметовете на общините, в т. ч. и на Община град Д., за съгласувани от министъра на регионалното развитие и благоустройството и в сила от 10.10.2016 г. Таблица, приложимостта й за проекти, финансирани по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " и условията за неприложимостта им.

1. На 04.01.2017 г. между О. Д. и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " е сключен Административен договор №РД-02-37-3 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в град Д.", подаден на 29.07.2016 г., по процедура на директно предоставяне "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020 г. ".

1. На 31.03.2017 г., с Решение №Р-22, кметът на Община град Д. открива процедура за обществена поръчка по открита процедура с предмет "Инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР/СРР за въвеждане на мерки за енергийна ефективност по проект: "Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в град Д." по девет обособени позиции, в т. ч. за сградите на ул. "З. С." .№...; ул. "Й. Й." .№...; ул. "Кирил и Методий" № 8 и № 18; ул. "Л. К." .№...; ул. "Ц. С." .№....

1. На 04., 05. и10.10.2017 г. Община град Д. сключва договори за обществена поръчка по обявената на 31.03.2017 г. процедура за обществена поръчка.

1. На 28.08.2018 г. О. Д. прави искане за междинно плащане № 2 по Договор №РД-02-37-3 като прилага технически отчет.

1. На 26.10.2018 г., ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 -2020 г. " указва на О. Д. да представи допълнително документи и обяснения по точно определени разходи, декларирани за възстановяване.

1. На 23.11.2018 г. О. Д. представя уточнения и разяснения.

1. На 25.01.2019 г., с Решение №РД-02-36-132, ръководителят на Управляващия орган, отказва верификация на пет групи разходи между които и: 1.) разход в размер на 15 583, 01 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл. 20 и 84 от Общите условия към Договор №РД-02-37-3 (Общите условия) и 2.) разход в размер на 35 925, 49 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с 84 във вр. с чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия.

1. На 12.02.2019 г. О. Д. оспорва Решение №РД-02-36-132 в частта досежно неверифицираните разходи в размер на 15 583, 01 лв. и 35 925, 49 лв.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. ".

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и при постановяването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на разхода в размер на 15 583, 01 лв. първоинстанционният съд приема, че общината е била надлежно уведомена на 18.02.2016 г. и на 28.10.2016 г. за Таблицата с актуализираните референтни стойности на допустимите дейност при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и приложимостта на референтните стойности за финансирани от оперативната програма проекти, поради което довода за неуведомяване е неоснователен. При неоспорване на факта, че подаденото на 29.07.2016 г. проектно предложение, предмет на Договор №РД-02-37-3, не е съобразено с релевантните референти стойности и при извършеното уведомяване на общината за необходимостта от тяхното спазване, приема за неоснователен довода за незаконосъобразност на отказа за верификация. За неоснователен съдът приема и довода за неизясненост на въпроса каква е стойността за изпълнение на квадратен метър на инженеринг, с оглед на посочените разходи за проектиране и авторски надзор. Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на отказа за верифициране на искания разход.

По отношение на разхода от 35 925, 49 лв. първоинстанционният съд приема за безспорно по делото, че визираните в оспорения акт шест жилищни сгради са с енергийно спестяване по-малко от 60% и на същите са изпълнени строително-монтажни работи, представляващи подмяна на мълниезащитната инсталация. За безспорен приема и факта, че в техническите паспорти на процесните сгради – част Б "Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонта", т. 2, част "Електрическа" е посочено изискването "Задължително да се възстанови мълниезащитната инсталация, съгласно действащите в момента нормативи". Поради това и в съответствие с т. 5.4.6 от Насоките извършените дейности са съпътстващи – за възстановяване на съществуващата инсталация, ако бъде нарушена целостта й при изпълнение на покривните и фасадни работи на сградите. Въз основа на това прави извод за незаконосъобразност на отказа за верифициране досежно този разход.

С оглед на горното съдът отменя Решение №РД-02-37-3 в частта, с която е отказана верификацията на разход в размер на 35 925, 49 лв. и отхвърля жалбата срещу решението в частта, с която е отказана верификацията на разход в размер на 15 583, 01 лв.

Изводът на първоинстанционният съд е частично правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и частично правилно като краен резултат.

1. По касационната жалба на Община град Д.:

Касаторът твърди, че съдебното решение в обжалваната част страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите на касатора – Община град Д., за неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон и необоснованост са свързани с приложимостта по отношение на допустимостта на претендирания разход на Таблицата с актуализираните референтни стойности на допустимите дейност при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Това налага съдът да изложи следното:

Съгласно член 65, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1983/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) допустимостта на разходите за финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове по одобрени проекти се определя въз основа на национални правила, освен в случаите, в които са определени специални правила в този или в друг регламент. Такъв специален регламент за Европейския фонд за регионално развитие е Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта "Инвестиции за растеж и работни места", и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (Регламент № 1301/2013).

Националните правила за допустимите разходи са в Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189). Освен тези общи документи, с оглед на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, правилата за допустими разходи се съдържат и в Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие", процедура "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020" – публично достъпни на адрес: http: //www. bgregio. eu/shemi/117/oprr--oprd--mrr. aspx.

В нито един от горепосочените документи не е налице разпоредба, която да дефинира допустимост на разходите по проектите при съобразеност с Таблицата с актуализираните референтни стойности на допустимите дейност при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или такава, въз основа на която да може да се направи обоснован извод за регламентирано изискване.

В Насоките за кандидатстване, т. 5.4.8. "Допустими разходи", в т. 5.4.8. 1. са изброени релевантните нормативни актове и са регламентирани девет принципни изисквания към разходите – да са за дейности, определени от Управляващия орган; да са допустими по съответния приоритет; да са включени в договора; изборът на изпълнител да е в съответствие със закона; за тях да е налична адекватна одитна следа; да са отразени в счетоводната документация; да са за реално предоставени стоки и услуги; да са съобразени с правилата за държавните помощи; да са в съответствие с принципа на добро финансово управление. Дефинирани са преките допустими разходи като са поставени изисквания, между които и изискванията: 1.) разходите, свързани с проекти и надзор да са в размер до 5% от стойността на строително-монтажните работи, финансирани от безвъзмездната помощ, одобрена на етапа на кандидатстване, но когато на етапа на кандидатстване е предвиден инженеринг, ограничението е неприложимо; 2.) разходите за оценка на съответствието на проектите – до 5% от стойността на разходите за проектиране и надзор, но когато на етап кандидатстване е предвидено възлагане на инженеринг, разходите за строителен надзор и оценка на съответствието са общо в размер до 5% от стойността на инженеринга. В т. 5.4.8. 2. "Недопустими разходи" не фигурира условие за недопустимост на разходите, направени над установените референтни стойности на дейностите при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност.

В членове 8, 9, 10, 11 и 12 от договора за безвъзмездна финансова помощ са регламентирани изискванията към допустимите разходи като по-конкретно недопустим е разход, който не е предвиден в проектното предложение или който макар и да е предвиден, е станал впоследствие недопустим поради неизпълнение на договора, грешка, нарушение на законодателството. Съгласно чл. 2. 6. от договора, с подписването му бенефициерът (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) декларира, че е запознат със съдържанието на договора и неговите приложения. Едно от приложенията на договора са Общите условия. В чл. 20 на Общите условия е регламентирано правомощие на Управляващия орган да дава указания на бенефициера във връзка с изпълнение на проекта, които са задължителни за него и неспазването на които може да доведе до неверифициране на разходи. В раздел ХІІІ "Допустимост на разходите" на Общите условия, в чл. 76 и 77, са регламентирани изискванията за допустимост на разходите. Член 76 препраща към изискванията на Регламент № 1303/2013, ПМС № 189 и Насоките за кандидатстване във връзка с допустимостта на разходите. Член 82 от Общите условия регламентира изискванията за съответност, действителност, ефективност, законосъобразност и доказуемост на разходите. А чл. 84 от Общите условия регламентира единствено правомощието на Управляващия орган да не верифицира разход, който не отговаря на условията за допустимост по чл. 82 и раздел ХІІІ.

Видно от горното, в публично достъпните нормативни и административни актове, относими към процесната процедура, не е регламентирано изискване за допустимост на разходите по процесния проект поради изискване за съобразяване с референтните стойности на дейностите по изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност.

Референтните стойности на дейностите при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност са регламентирани като изискване в Приложение № 2 към чл. 1, ал. 2 от Постановление № 18 на Министерския съвет от 02.02.2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й (ПМС № 18). Постановление № 18 е прието на основание чл. 6, т. 2 от Закона за нормативните актове, като в приетите Методически указания към Програмата е посочено, че референтните стойности ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, могат да се актуализират на всеки три месеца и общините са задължени да се съобразяват с тях.

Нито в ПМС № 18, нито в Методическите указания към Програмата е посочено, че тя е част от Националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 4 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), който се предоставя на Комисията на Европейския съюз във връзка с инвестиционните приоритети по член 5, параграф 4, б. в) от Регламент № 1301/2013, но с оглед на посоченото в § 20 ЗЕЕ това би следвало да се приеме за очевидно при отчитане и на факта, че енергийната ефективност на сградния фонд, в т. ч. и на жилищния, е предмет на Споразумението за партньорство на Р. Б., очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. – т. 3.1.3. Устойчиво градско развитие.

Горното прави логично изискването за приложимост на референтните стойности на дейностите при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и при изпълнение на същия вид дейности от същите правни субекти – общините, но със средства, предоставени от Европейския фонд за регионално развитие и съфинансирани от националния бюджет. Противното би значело една и съща по вид дейност, осъществявана от едни и същи субекти, финансирана и в двата случая с публични средства, но в единия случай само от националния бюджет, а в другия – от европейски фонд и националния бюджет, да бъде извършвана при различни условия – със и без изискване за спазване на референтни стойности, което едва ли би имало своята правна и икономическа логика.

Но въпросът по делото е не за логичността на изискването, а за законосъобразността му. Както бе посочено по-горе в нито един от актовете, чрез които компетентните органи са длъжни да регламентират допустимите разходи по процедурата, приложимостта на референтните стойности не е изрично регламентирана. Вярно е, че съгласно чл. 20 от Общите условия Управляващият орган има правомощието да дава задължителни указания на бенефициера във връзка с изпълнението на проекта, като неизпълнението им води и до възможността за отказ от верификация, но в случая двете указания, адресирани до 66 общини – бенефициери по договори за безвъзмездна помощ по приоритетни оси 1 и 2 на програмата с дата 18.02.2016 г. и 28.10.2016 г., на които органът се позовава, са изпратени на Община град Д. преди да е подписан процесният договор за безвъзмездна финансова помощ, т. е. това указание по никакъв начин не може да бъде за него дадено му на основание чл. 20 от Общите условия.

Няма как едно указание, което е дадено не въз основа на валидно съществуваща правна връзка между органа и бенефициера да породи за последния неблагоприятни правни последици. Следва да се посочи, че към датата на указанията дори не е бил одобрен проектът на бенефициера, което, видно от договора за безвъзмездна помощ, е станало на 20.12.2016 г., т. е. два месеца след указанията. Ако органът е считал, че одобреното от него проектно предложение – подадено на 29.07.2016 г., не отговаря на някое от изискванията е имал правната възможност на чл. 44, ал. 4 ЗУСЕСИФ. По делото няма и доказателства, че Община град Д. е била бенефициер по договор по приоритетна ос 1 и 2 към датата на постъпване на двете уведомления. От публично достъпната информация на страницата на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз е видно, че Община град Д. не е бенефициер по приоритетна ос 2, а първият й договор за безвъзмездна помощ по приоритетна ос 1 е от 28.11.2016 г.

Що се отнася да дадения на 17.10.2017 г. отговор на въпрос на представител на друг бенефициер дали при остойностяване на разходите за прилагане на мерките за енергийна ефективност трябва да се придържат към определените по Националната програма единични стойности, следва да се посочи следното:

Първо. Отговорът не е разяснение по смисъла на чл. 26, ал. 8 ЗУСЕСИФ.

Второ. Отговорът е даден десет месеца след като процесният договор за безвъзмездна помощ е сключен, седем месеца след като е стартирала процедурата за обществената поръчка и след като са сключени договорите за обществената поръчка, по процесната процедура, при изрично регламентираното в чл. 37, ал. 1 от договора за безвъзмездната финансова помощ задължение на бенефициера да обяви процедурите за избор на изпълнители в тримесечен срок от влизане в сила на договора за безвъзмездна финансова помощ.

Трето. Органът дори не се е позовал на чл. 20 от договора за безвъзмездна финансова помощ, за да се приеме, че този отговор има качеството на указание по смисъла на договора.

Четвърто. Чрез отговора на въпрос, зададен от един бенефициер, не може да се въвеждат изисквания по отношение на допустимостта на разходите, които не са въведени в Насоките, в договора, в общите условия или по друг предварително регламентиран начин.

И пето. Този отговор е буквален препис на указанието от 18.02.2016 г., но от този факт не следва автоматично, че то е надлежно регламентирано за процесната процедура.

При липса на регламентирано изискване чрез нормативен или административен акт или чрез договора за безвъзмездна помощ и неговите приложения за допустимост на разходите при съобразяване с референтните стойности и при съответност на разходите на одобрения проект не е налице соченото от органа правно основание за отказ от верификация – чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ – разходите да не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи.

Изложеното прави неправилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа на органа да верифицира разходи в размер на 15 583, 01 лв. на основание чл. 20 и 84 от Общите условия във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Съдът следва да отмени съдебното решение в тази част и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Тъй като административното производство е започнало по инициатива на бенефициера съдът следва да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

1. По касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган:

С оспорения акт органът е отказал да верифицира разход в размер на 35 925, 49 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с 84 във вр. с чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия.

Видно от фактите по делото спорът е включени ли са или не в допустимите разходи разходите за мълниезащитна инсталация.

Видно от Насоките за кандидатстване – 5.4.6. "Допустими дейности", допустими са: 1.) дейности по конструктивно възстановяване, предписани като задължителни в техническото обследване; 2.) мерки за енергийна ефективност, предписани като задължителни в обследването за енергийна ефективност; 3.) строително-монтажни работи: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадка, коридори, асансьори и др. – само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и минимум 60% енергийни спестявания; 4.) съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването.

По делото е безспорно, че процесните шест сгради не са клас на енергопотребление "С" и не са постигнали минимум 60% енергийни спестявания.

За да приеме направените от общината разходи за допустими първоинстанционният съд е приел, че същите са за съпътстващи работи, свързани с изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които целят възстановяване на първоначалното състояние.

За да се прецени дали дадена дейност е съпътстваща и възстановяваща е необходимо конкретната дейност да се прецени на основата на посоченото в доклада от обследването и техническия паспорт, от една страна, и на посоченото в сертификата за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, част енергоспестяващи мерки, от друга.

Какво показват фактите по делото?

Сградата на ул. "Кирил и Методий" № 18 е с плосък покрив, покрит с битумна хидроизолация – л. 861, доклад от обследването, и за нея е предвидена енергоспестяваща мярка – топлинно изолиране на покрива, л. 616; мълниезащитна инсталация – има, изградена е със свободно стояща мрежа и отводи, но е компрометирана, л. 864, доклад от обследването.

Сградата на ул. "Кирил и Методий" № 8 е със скатен покрив, дървен, покрит с керемиди – л. 88, доклад от обследването; за нея е предвидена енергоспестяваща мярка – топлинно изолиране на покрива, л. 621; мълниезащитна инсталация – изградена със свободно стояща мрежа и отводи, л. 887, доклад от обследването.

Сградата на ул. "Ц. С." .№... е с четирискатен покрив, дървен, покрит с керемиди – л. 925, доклад от обследването; за нея е предвидена енергоспестяваща мярка – топлинно изолиране на покрива, л. 626; мълниезащитната инсталация липсва или е компрометирана през годините – л. 818, доклад от обследването.

Сградата на ул. "Л. К." .№... е със скатен покрив, покрит с керемиди – л. 837, доклад от обследването, за нея не е предвидена енергоспестяваща мярка топлинно изолиране на покрива, л. 631; мълниезащитна инсталация - има изградена свободно стояща мрежа и отводи, л. 841, доклад от обследването.

Сградата на ул. "З. С." .№... е със скатен покрив – л. 814, доклад от обследването, и за нея е предвидена енергоспестяваща мярка – топлинно изолиране на покрива, л. 636; мълниезащитната инсталация липсва или е компрометирана през годините – л. 926, доклад от обследването.

Сградата на ул. "Й. Й." .№... е с трискатен покрив, покрит с керемиди – л. 905, и за нея е предвидено енергоспестяваща мярка – топлинно изолиране на покрива, л. 641; мълниезащитната инсталация липсва или е компрометирана през годините – л. 909, доклад от обследването.

Ноторно е, че мълниезащитната инсталация се разполага на покрива. За да бъде дейността по изграждане на мълниезащитната инсталация възстановяваща е необходимо кумулативно да са налице плосък покрив и предписана мярка за топлинно изолиране на покрива, тъй като топлинното изолиране на съществуващ скатен покрив, с дървена конструкция и покрит с керемиди, се изпълнява от вътрешната страна между конструктивните елементи (ребрата на покрива) и не предполага намеса в покривната покривка (керемидите).

От шестте сгради само тази на ул. "Кирил и Методий" № 18 е с плосък покрив и за нея е предвидена енергоспестяваща мярка топлоизолация на покрива. Следователно, за тази сграда, дейността по мълниезащитната инсталация се явява възстановяваща, защото обективно дейността по топлоизолацията на покрива не може да се извърши, без да се засегне мълниезащитната инсталация.

За сградата на ул. "Л. К." .№... по никакъв начин дейността по мълниезащитната инсталация не може да се категоризирана като възстановяваща тъй като за тази сграда изобщо не е предвидена енергоспестяваща мярка топлоизолация на покрива.

Останалите четири сгради са със скатен покрив, покрит с керемиди и за тях също дейността по мълниезащитната инсталация не може да се квалифицира като възстановяваща, тъй като енергоспестяващата мярка не е извършвана чрез намеса в покривната покривка.

Видно от горното, първоинстанционният съд като е приел, че и по отношение на шестте сгради дейността по мълниезащитната инсталация се явява възстановителна, е постановил неправилно съдебно решение, в противоречие с доказателствата по делото.

С оглед на подробно посочените в оспорения акт разходи за всяка от сградите следва, че от общия неверифициран разход в размер на 35 925, 49 лв. органът неправилно е отказал верификация на разходите за сградата на ул. "Кирил и Методий" № 18 в размер на 6 364, 74 лв., без данък върху добавената стойност (7 637, 69 лв. с данък върху добавената стойност) и правилно е отказал верификация на разходите за останалите пет сгради в размер на 28 287, 79 лв. Съдът следва да отмени първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е отменен актът за сумата над 7 637, 69 лв. и да го остави в сила в останалата част. Тъй като административното производство е започнало по искане на общината, а не по инициатива на органа, а съдът не може вместо органа да постанови акт, с който да верифицира разходите на общината, съдът следва да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Видно от изложеното първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил жалбата на Община град Д. срещу Решение №РД-02-36-132 в частта по т. 1 за отказа да се верифицират разходи в размер на 15 583, 01 лв. и неправилно е отменил същото решение в частта по т. 2 за отказа да се верифицират разходи в размер над 7 637, 69 лв. За сумата от 7 637, 69 лв. първоинстанционният съд правилно е отменил акта.

С оглед на изхода от делото, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди страните да си заплатят направените по делото разноски съразмерно уважените и отхвърлените части на жалбите. Видно от доказателствата по делото Община град Д. е направила разноски в размер на 155, 83 лв. държавна такса и разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 450, 00 лв. за първата инстанция и на 300, 00 лв. за втората на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 2 и 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 905, 83 лв.

Направените от органа разноски са в размер на 359, 25 лв. държавна такса и 4 794, 02 лв. адвокатско възнаграждение по анекс от 10.07.2019 г., фактура № 729 от 11.07.2019 г.; банково извлечение, 4 795, 02 лв. адвокатско възнаграждение по анекс от 15.03.2019 г. към Договор №РД-02-29-54 от 07.02.2018 г., фактура № 648 от 18.03.2019 г., банково извлечение или общо 9 947, 29 лв. В първата инстанция общината е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но не е изложила никакви основания за това възражение, а по него съдът не се произнася служебно, отделно от факта, че не счита адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, още повече, че на общината също е присъден максималният размер на адвокатското възнаграждение за първата и за втората инстанция. С оглед на изхода от спора дължимите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът, разноски са в размер на 5 463, 04 лв., а дължимите на общината разноски са в размер на 408, 35 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд