Решение № 194 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. Здравкова от гр. Търговище, подадена чрез пълномощника М. Йорданова, с която се оспорва Решение 5/13.01.2023 г., постановено по адм. дело 287/2022 г. на Административен съд - гр. Шумен, с което е отхвърлена като неоснователна исковата молба на А. Здравкова за прогласяване нищожността на Решение 154/07.12.2021г., постановено по административно дело 300/2021 г. на Административен съд - Търговище. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено и искане за отмяна на решението и за уважаване на исковата молба, като се прогласи за нищожно Решение 154/07.12.2021г., постановено по административно дело 300/2021 г. на Административен съд - Търговище. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на страната, в която са изложени доводи за основателност на касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Ответникът директор ТП на НОИ гр. Търговище не ангажира становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административен съд Шумен (след отвод на всички съдии от АС Търговище и изпращане на производството от ВАС на този съд с Определение 8220/28.09.2022 г.) е сезиран с иск на А. Здравкова от гр. Търговище за прогласяване нищожността на Решение 154/07.12.2021г., постановено по административно дело 300/2021 г. на Административен съд - Търговище. С обжалвания първоинстанционен съдебен акт съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Здравкова иск. В мотивите си съдът е посочил, че нито едно от заявените с исковата молба основания за атакуване на процесното съдебно решение не е по естеството си такова, че да обоснове нищожността му. Изброил е приетите в съдебната практика пороци, които водят до нищожност на съдебния акт, а именно, че нищожен би бил съдебен акт, който е постановен от незаконен съдебен състав; при постановяването на който не е спазена изискуемата от закона писмена форма; който не е подписан от болшинството от членовете на съдебния състав; съдържанието на който в диспозитивната му част е неразбираемо до степен, че да не може този порок да се отстрани по пътя на тълкуването; който е постановен извън пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като е срещу лица, неподчинени на юрисдикцията на българската държава. Съобразявайки тези критерии съдът е направил анализ на оплакванията на ищеца, както и на съдебния акт, който се иска да бъде обявен за нищожен, аргументирал се е обстойно и при извършена служебна проверка по чл. 168, ал. 2 АПК е приел, че не е налице нито един от посочените по-горе пороци, а оплакванията на ищеца са свързани с правилността и евентуалната недопустимост на съдебното решение (за липсата на която е изложил пространни мотиви, с които настоящият съдебен състав е съгласен), с оглед което е счел предявения иск по чл.128а, ал.1 от АПК за неоснователен. Решението е правилно. В мотивите си съдът е обсъдил установените в съдебната практика критерии за валидност на съдебните актове. Приел, че за да бъде обявено за нищожно едно решение е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената воля или формата на акта. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът с правно основание 128а, ал.1 от АПК, с който е бил сезиран е допустим, но неоснователен. С оглед преценката за допустимост следва да се допълни, че съдебният акт, чиято нищожност се иска е постановен в производство по чл. 118, вр. чл.54а от КСО и съгласно чл. 119, вр. чл.117, ал.1, т.2, б.б от КСО не подлежи на инстанционен контрол, включително и по отношение на неговата валидност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените от ищеца пороци на съдебния акт не обосновават неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика е изяснено, че нищожни са тези решения на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността съдебния акт. Съдебният акт, чиято нищожност се претендира, е постановен в рамките на правораздавателната власт на съда, от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Волята на съда е ясна и е изразена недвусмислено, съдебният акт не е неразбираем и съдът се е произнесъл по предмета на правния спор. В касационната жалба се навеждат доводи, които са били изложени и пред първостепенния съд, който правилно е посочил, че са неотносими към въпроса за валидността на решението, а касаят правилността на съдебното решение, чиято нищожност се иска. Дали съдът е съобразил установените факти и въз основа на тях е направил своя извод в съответствие със закона, е въпрос за правилност на съдебния акт, който не може да бъде разглеждан в производството по чл. 128а АПК. Решението, с което искът е отхвърлен като неоснователен се явява правилно и следва да се остави в сила. Страните не си дължат разноски за настоящата съдебна инстанция, тъй като никоя от тях не е претендирала присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение