Решение № 10788 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2018 г.

Решение № 10788 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 249 от 13.06.2018 г. по административно дело № 60 по описа на Административен съд Добрич за 2018 година. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В приложение № 8 към чл. чл. 32, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. било описано, че въвеждането на стандарти за качеството на сурово мляко следва да се извърши до 31.12.2016 г. Този стандарт към датата на подаване на заявлението не бил изпълнен и не следвало в полза на лицето да се зачетат предвидените в т. 9. 1 от Приложение № 7 точки. Иска се отмяна на решението като се претендира присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна в писмено становище намира същата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Представителят на върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. С. от [населено място], обл. [област], срещу заповед № 03-РД/6530 от 16.12.2017 година на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране по представен от лицето проект. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, заповедта е отменена като незаконосъобразна и административния орган е осъден да заплати направените от жалбоподателя по делото разноски. За да постанови акта си, съдът е приел за установено следното от фактическа страна: Със заповед № РД-09-755 от 04.10.2016 г., издадена по реда на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 /Наредба № 9/, министърът на земеделието и храните е определил начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата 07.12.2016 г. за прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1"Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4"Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. В заповедта е посочено, че бюджетът по мярка 4. 1 е в размер на левовата равностойност на 237 000 000 евро ( 463 524 600 лева). В описания срок, на 01.12.2016 година, Н. С. е подал заявление за подпомагане по мярката в качеството си на регистриран земеделски производител за финансиране на проект с наименование "Изграждане на кравеферма, закупуване на технологично оборудване и закупуване на земеделска техника". Стойността на проекта е на обща сума от 1955830 лв. като търсената финансова помощ по мярката е в размер на 977915 лв. При подаване на документите е заявил, че проектът му следва да получи 69 броя точки по седем критерия за оценка, съобразно Приложение № 7 към Наредба № 9 от 21.03.2015 година. С оглед обстоятелството, че са подадени заявления, по които общо търсената сума за финансиране възлиза на около 1, 5 милиарда лв. и е по-голям от обявения бюджет, директор на дирекция "ДПМРСР" при ДФЗ е предложил да се приложи процедура за обработка на заявленията, чрез извършване на предварителна оценка по критериите за подбор, посочени в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9. С две възражения жалбоподателят С. е изразил несъгласие с оценката на проектното му предложение като е настоял за получаване на заявени точки по критерии 8. 3 и 9. 1 от Приложение № 7. Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, с писмо номер 02-6500/1669 е отказал да преразгледа и коригира поставената предварителна оценка и е заявил, че жалбоподателят ще участва в класирането с получените от проекта му 52 точки. На 16.12.2017 г. е издадена оспорената заповед № 03-РД/6530, с която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал да финансира заявлението за подпомагане на Н. С. Липсата на достатъчно бюджет по мярката и получените 52 броя точки при класирането на проектното предложение на жалбоподателя, са изложените в заповедта мотиви за отказа от фактическа страна, а от правна е визирана разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Първоинстанционният съд е назначил и изслушал по делото съдебна експертиза, по която е установено, че заявленията за подпомагане, които са получили от 53 до 55 точки и не попадат в обхвата на 130% от определения със Заповед № РД-09-755 от 04.10.2016 бюджет ще бъдат договорирани при условие, че се освободи бюджет от определения в рамките на същия прием. При така определените параметри, заявлението на С. не попадало в описаните условия. Вещото лице е установило, че разликата между заявените от лицето и поставените от административния орган при оценка на проекта му 52 точки, се дължи на непризнаване за изпълнени на критерии 8.3 и 9.1, попадащи в обхвата на Приложение № 7 от Наредба № 9. В заключението е прието, че оценяваният проект не изпълнява критерий 8.3, тъй като според същия се изисква минимум над 65% от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения или друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях. В проекта на жалбоподателя, описаните разходи са в размер 62, 04 %. Вещото лице е формулирало становище, че по критерий 9.1, проекта е следвало да получи предвидените 7 точки, тъй като са планувани инвестиции, осигуряващи съответствието на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС. Неправилно при произнасянето, административния орган взел в предвид бъдещи възможности или събития, които могат или не могат да възникнат след оценяването на проекта. Поради описаното, проекта на жалбоподателя следва да бъде оценен с 59 точки. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Прието е, че акта е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, и при спазване на изискванията за форма. Прието е, че не е на лице допуснато нарушение на процесуалните правила. Според решаващият съдебен състав е налице допуснато нарушение на приложимият материален закон. От съществено значение за получаване на търсеното от Славов финансиране е оценката на представеното от него проектно предложение. Прието е, че след като административния орган не е присъдил в полза на проектното предложение определените по критерий 9.1 7 точки във връзка с осигуряване опазване на компонентите на околната среда и/или инвестиции, осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС, е налице допуснато нарушение на материалния закон. При спазване на заложените в приложението изисквания, проекта на лицето е следвало да бъде оценен с 59, а не с 52, както е сторил административния орган. Търсещият финансиране предвидил в проекта си дейности, които се вписвали в разпоредбите на Приложение № 8 към чл. 32, ал. 1, точка 4 от Наредбата, което е озаглавено "Списък на стандартите на ЕС, за постигането на които се предоставя финансова помощ". Прието е, че мотивите на органа за невъзможност за присъждане на тези 7 точки са неоснователни, тъй като целта на финансовото подпомагане е въвеждане на стандартите за качество. Предвид описаното, първоинстанционния съд е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, точка 4 по АПК и следва да се отмени. Касационната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав споделя напълно формулираните от състава на административен съд Добрич изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. В хода на съдебното дирене са събрани всички относими към производството факти и обстоятелства, които да дадат възможност за преценка на законосъобразността на акта. Страните не спорят по установената фактическа обстановка и правния спор се свежда до обосноваността и законосъобразността на преценката, свързана с правилното оценяване на проектното предложение на Н. С.. Поради липсата на достатъчен бюджет, административният орган е бил в правото си да проведе процедура по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015, която дава право на подбор, съобразно извършена оценка на предложенията по предвидените в Приложенията към Наредбата № 9 г. критерии и да класира същите на база получените резултати. Разпределението на средствата следва да се извърши именно по реда на определеното на база обективните данни класиране. Въпроса относно законосъобразността на поведението на администрацията при поставяне на оценка по всеки един от критериите е в правомощията на съдебната инстанция във връзка с проверка на материалната законосъобразност на приключващия на производството акт - оспорената заповед. При наличието на достатъчно доказателства за изпълнение на изискването за съобразяване на проектното предложение със заложения критерий 9. 1 по Приложение № 7 от Наредба № 9, административния орган е следвало да зачете в полза на търсещото финансиране лице предвидените за това 7 точки. При спазване на приложимата материално-правна норма би се достигнало до извод различен от формулирания в заповед номер 03-РД/6530 от 16.12.2017 на изпълнителния директор на ДФЗ. Проектът на Н. С. би преминал изискуемия минимум за включването му в подлежащите на одобрение проектни предложения. Несъстоятелни са твърденията в жалбата, свързани с невъзможността за зачитане на точките по критерия, вписан в т. 9. 1 от Приложение № 7 поради невъзможност за изпълнението им в предвидените в Приложение № 8 от същата наредба срокове. Описаният в последното приложение гратисен период дава възможност за невъвеждане на изискуемия стандарт до изтичане на изрично посочения краен срок – 31.12.2016 г. След изтичане на срока, това изискване придобива абсолютно задължителен характер, т. е. всеки от търсещите финансиране проекти следва да предвижда съответни мероприятия и оборудване, което да доведе до спазването му. Придаването на задължителност на това изискване не изключва възможността и необходимостта от зачитане на предвидените в т. 9. 1 от Приложение № 7 точки, а напротив – всеки проект, който не предвижда изпълнение на тези изисквания, няма да отговаря като цяло на критериите за допускане на финансиране по съответната програма. Следва да се сподели становището на първоинстационния съд, че финансирането се отпуска за осъществяване на проектното предложение, а не за компенсиране на вече направен разход. При така развиващото се производство не може да се иска от кандидатите да са изпълнили изискванията, заложени в Наредба № 9 преди изобщо да са стартирали изпълнението на мероприятия и дейностите, насочени към постигане на целта на проектите си. При така установеното от фактическа страна съда е постановил правилно и обосновано съдебно решение. Не са налице доказателства за допуснати в хода на производството нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва оспорения акт да се потвърди изцяло. При този изход на производството претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касационната жалба страна са основателни. Представени са доказателства за извършен разход за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева и при липсата на възражение относно размера, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да я заплати изцяло. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховен административен съд четвърто отделение