Решение № 10 от 6.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 998/2012 г.

Решение № 10 от 6.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 998/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по Глава ХХХIII на ГПК - "Производство по колективни искове". Образувано е по жалба на [фирма] [населено място], против решение № 61/06.08.2012 г. по т. д. № 172/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4/10.04.2012 г. на Окръжен съд Сливен, постановено по т. д. № 105/2010 г., в частта в която с последното е задължен касатора, по предявените искове от С. "Гр." и С. "Н." П. " ", при присъединили се съищци физически лица - П. П. и М. С., за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди през м. януари 2006 г., от нарушение на колективни интереси на потребителите /отхвърлени, в която част потвърдителното въззивно решение е необжалвано и влязло в сила/, "да осигури отчитане на всички потребители и консуматори на ползвана питейна вода, чрез индивидуални и общи водомери и да отчита изразходваните от всички потребители количества доставена и потребена питейна вода". Касаторът оспорва правилността на въззивното решение по потвърждаване налагането на преждепосочените мерки, по смисъла на чл. 385, ал. 4 ГПК /както същият квалифицира искането в § втори от петитума на исковата молба/, с доводи, изложени в недължимо за конкретното производство приложение по чл. 284, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид което и съдържанието му ще следва да се счете за обстоятелствена част на касационната жалба. Касаторът сочи неадекватност в присъждането на мерки, спрямо периода на твърдяното нарушение - предмет на осъдителния иск /единствено за м. януари 2006 г./. Позовава се и на промяна в законодателството, предвид което и в хода на производството нормативно е преодоляно нарушението по неравностойно третиране на изправни, спрямо неизправни потребители, чрез различно начислима такса за потребена вода за питейно - битови нужди, чрез постановено регулиране и определяне на цената на услугата от Д. /Д./, т. е. извеждането й от правомощията на управителите на съответните дружества по предоставяне услугата. В съответствие с тези си доводи, касаторът намира, че обуславящо за постановяването на мерките е установяване продължаването на твърдяното нарушение и към момента на постановяване на решението - обективно изключено от предмета на самия осъдителен иск. Ответните страни - С. "Гр." и С. "Н." П. " " - оспорват касационната жалба, с доводи за недопускане касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, неприложимо в случая, с оглед изричната разпоредба на чл. 386, ал. 3 ГПК. Поддържат изводите на въззивния съд. Ответните страни, конституирани съищци - П. Б. П. и М. В. С. - не са депозирали становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, като намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, въз основа на доводите и възраженията на страните, намира по основателността на касационната жалба следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне предявените от С. "Гр." и С." Н." П."", субективно активно съединени осъдителни искове, за обезщетяване на вреди, търпими в периода 1 - 31 януари 2006 г., в причинна връзка с нарушени колективни интереси на потребителите, чийто кръг е индивидуализиран по признаците - пълнолетни лица, с открита партида за ползване на услуга по водоснабдяване и канализация, с постоянен адрес в Област С., заплащащи редовно сметките си. Нарушението се изразява в твърдяно фактическо начисляване в тежест на изправните потребители на вода за питейно-битови нужди /отчитани с индивидуални водомери/ и последващо заплащане от същите цената на водата, консумирана от неизправни потребители / без индивидуални водомери и отчитани по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отчитана от ответника като " загуби". Ищците са се позовали на квалифицирането на нарушението, макар по иск на друг правен субект, неучастващ в настоящото производство, като " неравностойно третиране ", по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита от дискриминацията във връзка с чл. 4, ал. 2 от същия във връзка /пряка дискриминация/ и чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Въззивният съд е квалифицирал предявеното в § втори от петитума на исковата молба искане, конкретизирано с молба вх. СД - 03-01 - 14913/20.12.2010 г. /стр. 56 по номерацията на първоинстанционното дело/, като самостоятелни искове по чл. 379, ал. 1 ГПК, част от които също отхвърлени, с влязло в сила и в тази му част въззивно решение. Въззивният съд е приел, че макар да се установява неотчитане чрез индивидуални водомери и такива на съответните водопроводни отклонения потребяваната от " неизправните потребители " на Областта вода за питейно-битови нужди, а отчитане, при това неправилно - не в съответствие с действителния брой обитатели, по реда на преждепосочената Наредба /видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза/, липсват доказателства в цената на заплащаната от изправни потребители вода да е била включена остойностена загуба на дружеството, изразяваща се в отчетена по този ред, но незаплатена питейно - битова вода, както и че липсват доказателства несъбираемостта на задълженията да е повлияла определяне цената на предоставяната от ответника услуга. Независимо от отхвърлянето на осъдителния иск за обезщетяване вреди от нарушението, въззивният съд е счел основателно задължаването на ответника - касатор в извършването на действия, по същество преодоляващи констатираното нарушение, различно по съдържание от нарушението - предмет на осъдителния иск за резултатно по отношение икономическите интереси на потребителите нарушение. Относно възражението на ответника за нормативно урегулирано понастоящем определяне цената на водата за питейно - битови нужди от Д., съдът е счел неоснователно, тъй като се касае за последваща, спрямо периода на претенцията /януари 2006 г./, промяна в законодателството относно държавно регулиране на цената, изхождайки от посоченото по-горе съдържание на нарушението по самото отчитане на потребената вода, не и по твърдяното от ищците фактическо калкулиране на неотчетено на неизправни потребители количество вода, съответно отчетено като " загуби " за дружеството, в дължимите от изправните потребители на услугата такси. Постановеното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Предявеният втори петитум по исковата молба, вкл. с оглед конкретизацията с допълнителна молба от 20.12.2010 г., неправилно е квалифиран от въззивния съд като самостоятелен иск, макар да не кореспондира с установителен или осъдителен такъв, за конкретно твърдяно, различно от релевираното по осъдителния иск нарушение. Както правилно квалифицира искането ответника, касае се за претендирани мерки по смисъла на чл. 385 ГПК, а не за иск за преустановяване на нарушение на колективен интерес на потребителите, тъй като петитумът не съдържа индивидуализация на такова нарушение, а само действия в преодоляване на констатирано в мотивите на решението нарушение, вменени в тежест на ответното дружество. Решението на въззивния съд в тази му част, обаче, не следва да бъде обезсилено, тъй като извън неправилната правна квалификация на искането, същото е разгледано в съответствие с действителната му правна характеристика и не е налице отклонение от диспозитивното начало в процеса. В решението липсва яснота относно възприетата конкретна правна квалификация на нарушението, като такова относно защитим колективен иск на потребители, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, каквато процесуална легитимация на представляваните лица Сдруженията - ищци изрично са навели, предвид обстоятелствената част на исковата молба, визираща по същество нарушение на общата забрана на чл. 68 ЗЗП " за използването на търговски практики, които накърняват икономически интереси на потребителите ", но заявено като " неравностойно третиране" при начисляване и заплащане на дължима такса за ползване на вода за питейно-битови нужди, по смисъла на Закона за защита от дискриминацията. Впрочем така постановеното решение № 40/25.02.2008 г. по преписка № 67/2006 г. на КЗД, потвърдено в съответната му част с решение на тричленен и петчленен състави на ВАС, е неприложимо към настоящия спор от субективна страна /настоящите ищци не са страна в производството/, а с оглед изхода му по отношение акта на КЗД /потвърден /, чл. 177 АПК - обвързващо спрямо всички действие на решението - е неприложим. Допустимо или не, въззивното решение по отхвърляне на осъдителния иск следва да се съобрази от настоящия състав, предвид влизането му в сила. Предявеният осъдителен иск, обаче, при това за нарушение твърдяно като осъществено в периода м. януари 2006 г., е отхвърлен. Липсва обвързваща страните сила на пресадено нещо, относно установяване на нарушението, при това в качеството му на продължавано и за в бъдеще, а не темпорално ограничено до периода на осъдителната претенция, впрочем отхвърлена. Следователно, обективно не са налице материално-правните предпоставки за постановяването на мерки по смисъла на чл. 385, ал. 4 вр. с ал. 1 ГПК, правният интерес от които е в преодоляване на нарушението за в бъдеще. За да биха били преценени като адекватни и следователно дължими за преодоляването на нарушението, претендираните мерки следва да кореспондират на предмета на същото, а непроизнасянето по конкретен иск за установяване на продължавано нарушение, респ. неуважаването на осъдителен иск за обезщетяване на вреди от нарушението, макар ограничени за определен период, но при твърдяно и установено като продължавано по характер нарушение, изключват възможността за тази преценка. По начало всяка промяна в преодоляването на предпоставки, допускащи нарушението, съставлява факт, който и по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да отчете, с оглед преценка необходимостта от налагането на исканата мярка. Такъв факт, обаче, спрямо съдържанието на наложените от съда мерки, нормативното определяне на цените на водата за питейно-битови нужди от Д. понастоящем, действително е пряко неотносим. Мерките касаят задължителното отчитане чрез индивидуални водомери и задължителното начисляване на всички абонати - ползватели на вода за питейно - битови цели, съответното потребено количество, спрямо които начисления са последващо приложими определимите от Д. цени. Несъстоятелността на възражението на ответника, обаче, е без значение с оглед изхода на спора, по преждепосочените съображения за липса на предмет - защита срещу конкретно установено продължавано нарушение - спрямо който така наложените мерки да биха били преценявани като допустими и адекватни. С оглед изхода на делото, ще следва да се присъдят в полза на касатора направените във въззивна и в касационна инстанция разноски по производството, съответно в размер 390 лв. за първата и 490 лв. за втората или в общ размер от 880 лева. Ще следва въззивното решение да се отмени и в частта по потвърждаване първоинстанционното за присъждане в тежест на касатора разноски в размер на 327 лв., както и да бъдат присъдени допълнително разноски за първа инстанция в размер на 600 лева /остатък от неприсъдено адвокатско възнаграждение/. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение