Решение № 11940 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13366/2014 г.

Решение № 11940 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13366/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Молто Верде" ЕООД моли да бъде отменено решение № 5542/22.08.2014 г. по адм. д. № 427/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2171305516/9.08.2013 г. на ТД на НАП-София, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. и 2010 г. общо 83 366,33 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави довод и за нищожност на РА, тъй като поради спиране на ревизията следвало да се приложи § 35 от ЗИДДОПК от ДВ, бр. 82/2012 г. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2171305516/9.08.2013 г. на ТД на НАП-София, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. и 2010 г. общо 83 366,33 лв с лихви поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите за неустойки по два договора. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Изводите на административния съд се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводът за нищожност на РА поради спиране на ревизията и приложимост поради това на § 35 от ЗИДДОПК от ДВ, бр. 82/2012 г. е неоснователен. Ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1110899/20.09.2011 г. и е висящо към 1.01.2013 г., когато влиза в сила изменението на чл. 119 от ДОПК и съгласно § 35 от ЗИДДОПК от ДВ, бр. 82/2012 г. се довършва по досегашния ред. Спирането на ревизията не води до прекратяване на ревизионното производство, само в който случай то не е висящо. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Обосновано съдът е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат с разходите за неустойки по два договора за периодично изпълнение с по няколко падежа всеки, по които не е търсено изпълнение, нито е предлагано, а след настъпване на последния падеж за доставките са сключени споразумения за прекратяване на договорите и заплащане на договорените неустойки. При липсата на каквато и да било активност за изпълнение на договорите от двете страни обосновано органите по приходите и съдът са приели, че договорите са сключени с цел отклонение от данъчно облагане и осчетоводяване само на договорените неустойки. Правилен е изводът на органите по приходите и на съда, че са налице условията и на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат с разходите за неустойки, чието плащане не е документално обосновано с представените разходни касови ордери, неподписани от съставител и нямащи достоверност на основание чл. 11 от ЗСч. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,