Решение № 5993 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2014 г.

Решение № 5993 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "Гюнеш" ООД, чрез процесуален представител адв. Кънева срещу решение № 91/20.05.2014 г. по адм. д. № 534/2013 г. постановено от Административен съд Стара Загора. Изложени са доводи за неправилност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда София" не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Стара Загора е отхвърлил претенцията на касатора срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда София" за изплащане на обезщетение за имуществени вреди /платен адвокатски хонорар и държавни такси в размер на 1416 лева/, в производство по Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ от отменено наказателно постановление № 24/2401449 от 15.12.2009 г. издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Стара Загора. Административният съд е приел, че издаденото наказателно постановление, от чиято отмяна се претендират вреди, не съставлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложени са подробни мотиви, че държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказание по ЗАНН. Административният съд се е позовал на ТР № 2/3.06.2010 г., по т. д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е извел обосновани правни изводи за неоснователност на исковата претенция за вреди - заплатен адвокатски хонорар и държавни такси. По делото правилно е прието, че в случая не е налице незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Както вярно административният съд е посочил, отмененото наказателно постановление не може да се приравнява на отменен административен акт, тъй като налагането на административно наказание не се определя като типична административна дейност. Това е постоянната практика на Върховен административен съд. Неговото издаване и отмяна се извършва по реда на ЗАНН, което производство има санкционен характер и крайният акт по същество е израз на правозащитна дейност. С оглед липсата на издаден и съответно отменен по реда на АПК административен акт, ЗОДОВ е неприложим, поради отсъствието на елемент от фактическия състав на правната норма за реализиране на отговорността на държавата по този специален ред. Приложимите процесуални закони при обжалване на наказателни постановления - Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ не признават право на жалбоподателя за разноски по водене на наказателноадминистративно дело, поради което държавата не дължи заплащането им в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред съда не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите не са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето търсещо правна помощ. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, както правилно е приел Административен съд Стара Загора. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,