Решение № 31 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2007 г.

ВКС06.02.2009 г.докладчик Таня Митова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 469 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 356/2006 г. на Пернишкия окръжен съд. ОСЪЖДА С. Г. В. и С. Г. К., двете от гр. П., ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. А. В., М. К. В. и Р. М. К., всички от гр. П., направените разноски за това производство в размер на 400 лева /четиристотин лева/.

Мотиви

Решение № 31 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2007 г., III г. о., ГО, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. В. Т. от гр. П., чрез пълномощника му адв. Д, починал в хода на касационното производство и заместен от наследниците си С. Г. В. и С. Г. К., двете от гр. П., срещу решение № 469 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 356/2006 г. на Пернишкия окръжен съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Според тях правилно е становището на районния съд, че липсва овластяване за извършване на валидна сделка (продажба на имот) при положение, че в пълномощното не е посочена цената й. Обемът на представителна власт на пълномощника се определя според това, което упълномощителят е заявил в пълномощното, а в случая той не е посочил продажната цена на имота. Ответниците Л. А. В., М. К. В. и Р. М. К. оспорват жалбата и молят да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да отмени първоинстанционното решение № 770 от 26.10.2005 г. по гр.д. № 5651/2004 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е обявена за относително недействителна по отношение на Г. В. Т. от гр. П. сделката за покупко-продажба на 1/2 ид. част от апартамент № 3, находящ се в гр. П., ул. "О", бл.88, вх. А, сключена между С, действаща за себе си и като пълномощник на съпруга си Г. В. Т., като продавачи и Л. А. В., като купувач, и за да отхвърли този иск, съставът на въззивния съд е приел, че сделката е извършена при съблюдаване на нормата на чл. 22, ал. 3 СК и при наличие на валидно упълномощаване от страна на съпруга в полза на съпругата му за нейното осъществяване. Стигнал е до този извод след анализ на доказателствата, според които е налице автентично нотариално пълномощно от страна на съпруга в полза съпругата му да извърши процесната разпоредителна сделка за 1/2 ид. част от апартамента, включително чрез продажбата му. Посочил е също така, че липсата на продажна цена в пълномощното не го опорочава, защото този въпрос е предоставен на преценката на пълномощника. Решението е правилно. Единственото оплакване, което се съдържа в касационната жалба, е свързано с валидността на упълномощаването при положение, че в пълномощното не е определена цената, на която да се осъществи продажбата на имота. Този въпрос е бил централен в процеса и на него е даден законосъобразен отговор от въззивния съд. Цената на сделката не е задължителен елемент на упълномощаването, съответно непосочването на такава цена от упълномощителя не прави упълномощаването недействително. Когато такова посочване липсва сделката е валидна, освен ако упълномощения и лицето, с което той договаря, се споразумеят в ущърб на представлявания, а отношенията между упълномощител и пълномощник се уреждат по правилата на чл. 39 и 40 ЗЗД. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.

Цитирани разпоредби

2