Решение № 5327 от 2.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез адв. Митровски, против решение 533 от 23.04.2021 г. постановено по адм. дело 2526/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на Газпро ЕООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 03/311/00804/3/01/04/02 от 20.10.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ гр. София и ДФЗ е осъден да заплати на Газпро ЕООД, с [ЕИК], със седалище [населено място], община Долни чифлик, представлявано от управителя М. Граменова сумата от 6 830 лв. сторени по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че АУПДВ е издаден при спазване на процесуалните правила като Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е неприложим. Счита, че съдът е достигнал до неправилния краен извод, че обжалваният административен акт е трябвало да се издаде по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като нарушението представлявало основание за акт за налагане на финансова корекция, по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът Газпро ЕООД, чрез адв. Драгиев, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска оставяне в сила на решението. В проведеното открито съдебно заседание изрично посочва, че не претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: По делото не е било спорно, че на 7.10.2014 г. между дружеството и ДФЗ е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Предмет на договора е безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект 03/311/00804 от 14.05.2013 г. Плащането е извършено на 14.12.2015 г. Със заповед 371418 от 30.11.2018 г., е възложена проверка, която да бъде извършена на място. При проверката е установено, че ползвателя по мярката не е изпълнил задължението си за създаване на нови работни места и/или запазване на съществуващите и не е реализирал прогнозните стойности на приходи от продажби. На 12.04.2019 г. с писмо изх. 02-030-2600/740 дружеството е уведомено, че на осн. чл. 73 ал.2 ЗУСЕСИФ се открива производство по налагане на финансови корекции. На 30.09.2019 г. е издадена заповед РД-4079, с която на осн. чл. 20 ал.2 ЗПЗП, вр. чл. 56 АПК и чл. 27 ал.7 ЗПЗП е прекратено производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, открито с уведомително писмо от 12.04.2019 г. На 29.01.2020 г. е изготвено писмо изх. 01-2600/468-2 до дружеството, с което е уведомен, че на осн. чл. 24 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 АПК е открито производство по издаване на АУПДВ. Административният орган е приел, че са установени форсмажорни обстоятелства за 2018 г., поради което е изключил резултата за 2018 г. След изчисление на средно аритметично на постигнати приходи за 2016 г. и 2017 г., административния орган е приел, че общото изпълнение на приходите по одобрения план е 20.30%. Установил е средно поддържана заетост за 2016 г. и 2017 г. в размер на 28.41%, което представлява 71.59% неизпълнение на поети ангажименти за поддържане на заетост. Прието е, че е налице нарушение на поетите ангажименти вт.4.12 и т.4.18 от договора, преценено е, че е извършено нарушение на чл. 16 ал.2 от Наредба 30/2008 г. За първото нарушение е посочено, че се налага санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ, а за второто нарушение 100% от размера на предоставената финансова помощ, като общия размер на задължението е 391 160 лв. На 20.10.2020 г. е издаден спорния АУПДВ на осн. чл. 27, ал. 3 и ал. 7 ЗПЗП и чл, 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК. Административния орган е приел, че при извършване на проверка на място е установено неспазване на разпоредбите на т.т.4.12 и т.4.18 от договора, сключен на 7.10.2014 г. След направено изчисление на средно аритметично и постигнати приходи за 2016 г. и 2017 г. Е прието, че общото изпълнение на приходите от одобрен бизнес план е 20.30%, а средно поддържаната заетост за същите две години е 28.41%. В съответствие с т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27 ал.6 и ал.7 ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. е определено дружеството да възстанови публично държавно вземане в размер на 391 160 лв. По делото е назначена и приета ССЕ, съгласно която размерът на предоставената финансова помощ на жалбоподателя е 391160 лв. Процентът изпълнение на бизнес плана в частта IV Финансово-икономически статус приходи и разходи за 2016 г. е -15.71%, за 2017 г. - 25.10%, за 2018 г. е 31.14%. Вещото лице е посочило, че процентът изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица за 2016 г. и 2017 г. средноаритметичната стойност на заетите лица е 9.69 бр., общо за двете години, като процентът на изпълнение спрямо заложените параметри общо за двете години е 88.09%, а за всяка от годините 44.0445%. По делото е приета и допълнителна ССЕ, съгласно която вещото лице след справка в счетоводството на жалбоподателя, справки в НАП за актуално състояние на всички трудови договори за трите години е установено, че процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица за 2016 г и 2017 г. е 49.86%. Прието е и второ заключение, с вх. 3819/15.03.2021 г., което дава идентични данни относно процента на изпълнение на бизнес плана в частта на заложените приходи. Във вариант 1 вещото лице е посочило, че процент на изпълнение, спрямо заложените параметри за брой заети лица за 2016 г. и 2017 г. е в размер на 50.32%. Втв втория вариант на заключението вещото лице е включило само наетите по трудов договор физически лица от дружеството, съгласно който процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана за 2016 г. и 2017 г. е 11,33 бр. за двете години, при което процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица е 51.5% общо за двете години. За да отмени АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения, относими към вида на акта и реда за неговото издаване. Съдът е приел за приложима хипотезата на чл.27, ал.6 ЗПЗП и е направил извод, че като е приложил реда по чл.27, ал.7 ЗПЗП административният орган е издал незаконосъобразен административен акт. Съдът е приел, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ, респ. съставлява основание за отмяна на финансовата помощ в хипотезата по чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори, което представлява основание за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил съвкупно всички събрани доказателства и е изложил конкретни мотиви по направените възражения от страните. Споделят се от настоящата инстанция изводите на първоинстанционният съд, че при издаването на АУПДВ е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Правната регламентация, която е приложима след 28.06.2019 г. разграничава хипотезите, при които за дължимост на подлежаща на възстановяване финансова помощ се издава АУПДВ съгласно чл. 166 ДОПК и в кои случаи решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. При установеното по делото, че ползвателят на помощта и адресат на процесния АУПДВ е извършил нарушение на финансовите показатели по одобрения за финасиране бизнес план се налага извод, че се касае за т.нар индикатори, за които представляват нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. В такива случаи се издава решение за финансова корекция, а не АУПДВ, както е направено в настоящият случай. Непостигането на посочените в бизнес плана и одобрени финансови показатели е неизпълнение на одобрените индикатори, поради което е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция чрез издаване на решение по чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ. Предвид изложеното правилно решаващият състав е приел, че административният орган не е следвало да издава АУПДВ, а решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ при наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, с оглед установените нередности, свързани с финансовите показатели на одобрения бизнес план. В процесния АУПДВ, изпълнителния директор на ДФЗ се позовава на чл.27, ал.7 ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна помощ се установява с издавен на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание е приложимо само ако не е налице основание по чл.6 на същата норма за издаване на решение за налагане на финансова корекция по ред на чл.73 ЗУСЕСИФ. В конкретния случай са налице установени нарушения свързани с финансовите показатели на бизнес-плана, който е част от договора за подпомагане, то възстановяването на изплатените суми следва да бъде направено въз основа на решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. В този смисъл е постоянната практика на Върховен административен съд видно от решение 12343/02.12.2021 г. постановено по адм.д.5610/2021 г.; решение 12719/14.12.2021 г. постановено по адм.д.4883/2021 г. ; решение 51/06.01.2022 г. постановено по адм.д.6179/2021 г. и много други. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ответникът по касационната жалба, в проведеното открито съдебно заседание изрично посочва, че не претендира разноски за касационна инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение