Решение № 9573 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2011 г.

Решение № 9573 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 87 Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Али Имад Абдулкадер от мъжки пол, род. на хх.хх.хххх г. в гр. Багдад, гражданин на Ирак, арабин по народност, вероизповедание мюсюлманин - сунит, неженен против решение № 153 от 30.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146 от АПК. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Образуваното по молбата за статут, вх. № Ж-721 от 12.07.2010 г. Напуснал е легално Ирак, а в България е пристигнал нелегално. Самоличността му е установена В молбата за закрила жалбоподателят е изложил бежанската си история, в която изтъква причини - страх за живота и здравето си, произтичащи от факта, че е бил от заможно семейство, баща му е привърженик на партията БААС, на работа е получавал заплахи е твърди, че че е бил обект на покушение и двукратен опит за убийство. Със становище на главен експерт в РПЦ - София е предложено на кандидата да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С обжалваното решение председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на условия по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е бил преследван лично и същият няма основания да се страхува от преследване в страната си по произход. Освен това административният орган е формулирал извода, че изявленията на жалбоподателя са непълни и противоречиви и от тях не може да се обоснове наличието на някое от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В решението се съдържа и произнасяне относно сигурността на държавата по произход, в която чужденецът ще бъде върнат. Обсъдени са и доводите з-а приложение на чл. 15, ал. 1 б. "в", вр. чл. 2 от Директива 2004/38/ЕО. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно- производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Безспорно е, че обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практика на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" от посочената директива, за прилагане на на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, понастоящем от значение е определянето на ситуацията в Ирак като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Въпреки че молбата за закрила на жалбоподателя е от 2009 г., при постановяване на настоящото решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. Съобразно с това, всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по см. на чл. 9 от ЗУБ. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. По тази причина позоваването в жалбата на задължителното тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО, е неоснователно. Всички тези обстоятелства са обосновали правилния извод на административния орган за липса на основания за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Поради това и с оглед липсата и на други нарушение по смисъла на чл. 146 АПК, постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата - неоснователна. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение