Решение № 9377 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8807/2016 г.

Решение № 9377 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8807/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "З." АД срещу решение № 3508 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 3140/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против решение № 278/8.12.2015 г. на Председателя на Патентно ведомство на РБ, с което е потвърдено решение за частичен отказ за регистрация на марка с вх. № 132733, "VINICA"-словна, със заявител "З." АД гр. П. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът не е обсъдил доводите му, че не е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО, както и чл. 11, ал. 2 ЗМГО, че означението "VINICA" не указва географския произход на стоката "вино". Съдът е възприел, че "В." се свързва със с. В., Пловдивска област, квартал В., В., както и със селища в Македония и Украйна, т. е. не единствено със селище в Пловдивския регион. Съгласно представена в административното производство справка от електронната Укипедия, с. В., Пловдивска област е известно с единственото находище на блатно кокиче у нас и част от селата в община П., в която се намира и с. В. са известни с минералните си извори, както и при справка в Укипедия за друго село в региона - Б. е посочено, че е известно с производство на вино. В решението не са обсъдени доводите, че Патентното ведомство неправилно е анализирало Спесификацията на наименованието за произход "Асеновград" и че са посочени характеристики, които се отнасят за наименованието за произход "Асеновград", но не са указани пряко за означението "VINICA". Не са обсъдени доводите, че ако съществува връзка с наименование за произход, то основанието за отказ следва да е по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗМГО, а не по т. 4 от същата разпоредба. Съдът не анализирал връзката на наименованието за произход "Асеновград" с означението "VINICA", неправилно Патентното ведомство, коментирайки наименованието за произход "Асеновград", което няма отношение към прилагането на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО е направило извода, че предвид изведената семантика на термина VINICA следва да се приеме, че използването му като означение на заявените стоки от кл. 33 на МКСУ създава директна връзка с географския му произход. Семантиката на означението В. не може да се свързва с Асеновград като наименование за произход, тъй като означението VINICA няма смислово значение в съвременния български език и не може да се направи връзка с Асеновград. Представени са като доказателство 10 броя фактури за периода 2009 - 2010 г. Процесуалния представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по заявка вх. № 132733/03.06.2014 г. за регистрация на търговска марка "VINICA" -словна със заявител "З." АД за стоки клас 33:вино и клас 35:реклама, която включва: представяне на вино на дребно с цел продажба, чрез комуникационни средства, услуги, свързани с търговия на едро и дребно, свързани с продажба на вино. В административното производство дружеството е твърдяло, че с оглед производството, продажбата, рекламата и участието му в международни конкурси, марката "VINICA" се свързва неотменно със заявителя и винопроизводител "З." АД, като са приложени доказателства: дизайн на общността, копие от диплом от 2008,2009 и 2011 г. от международни конкурси, фактури за извършени продажби. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заявената за регистрация марка е описателна, указва вида и географския произход на стоките за които е заявена, поради което попада в посочената в чл. 11, т. 4 от ЗМГО забрана за регистрация. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите; Обсъдил, че спорен по делото е и въпросът попада ли марката в изключението посочено в чл. 11, ал. 2 от ЗМГО, съгласно която разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена. Изложил мотиви, че за прилагане на изключението по чл. 11, ал. 2 от ЗМГО е необходимо, вследствие на използването, релевантният потребител да разпознае, възприеме, че продуктът, обозначен с марката, произхожда от конкретен производител. За да придобие отличителност марката, не е достатъчно съответната стока да бъде произвеждана и продавана, а е необходимо да бъде доказано, че знакът, като търговска марка, е наложен на пазара и е придобил отличителност в резултат на употреба. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМГО изисква придобиване на отличителност на марката, а не на самата стока, за която е заявена, която да й бъде присъща към момента на нейната регистрация. Направил извод, че от представените доказателства не може да се направи извод, че знакът ВИНИЦА, в резултат на неговата употреба, е придобил отличителност по отношение на стоките, за които е заявен, както и че именно тази марка се възприема, като марка на продукт, произвеждан от заявителя. Посочил, че знакът е употребяван в комбинация с други означения, които излизат на преден план, поради което не може да се приеме, че така, както е заявена марката се свързва с търговския й произход. Решението е правилно. Посочено е в решението на Патентното ведомство, че когато една марка съдържа име на географско място и ако това географско място може да бъде свързано с произхода на стоките или услугите са налице основания да се приеме, че то указва техния географски произход. Регистрацията на подобни марки се отказва и поради обстоятелството, че географското име би могло да се използва в бъдеще и от други стопански субекти като указание за географския произход на същата категория стоки или услуги. Указателният характер на марката винаги се преценява във връзка със заявените стоки или услуги и при отчитане на начина на възприемане на знака от средния потребител, който е добре информиран, достатъчно наблюдателен и съобразителен при вземане на решение за покупка. Правилно е прието от Патентното ведомство и от съда, че употребата на името В. (Vinica) във връзка със стоките от клас 33 на МКСУ "вино" може да породи непосредствена представа за техния географски произход. Установено е, че виното се произвежда в с. В., Пловдивска област. Посочено е от ПВ, че с акт за утвърждаване № РД 18-31/4.07.2005 г. и заповед № РД 09-25/21.01.2008 г. за изменение и допълнение на акта и спецификация на вино със защитено наименование за произход, министърът на земеделието и горите е утвърдил вино с гарантирано наименование за произход "Асеновград". Със заповедта от 21.01.2008 г. към списъка на землищата на населените места, очертаващи района за производство на качествено вино с гарантирано наименование за произход "Асеновград", са добавени и границите на землищата на село В. и село М.. В приложените изображения на дипломи, присъдени на Z. V. M. 2007 и 2008, присъства наименованието за произход Asenovgrad (Асеновград), а според дистрибутора на жалбоподателя - "М.-98" ООД, VINICA е името на село В., където се намират лозовите насаждения, от които е произведено виното, означено със заявения знак. Прието е от ПВ, че с оглед изведената семантика на термина "Vinica" използването му като означение на заявените стоки от клас 33 на МКСУ създава директна връзка с географския им произход. С оглед на това е прието от Патентното ведомство и от съда, че марка с вх. № 132733 VINICA попада под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО - марката се състои изключително от означение, което указват географския произход на стоката. Относно приложението на чл. 11, ал. 2 ЗМГО е изследван периода до датата на заявяване на марката 3.06.2014 г. ПВ обсъдило доказателствата по преписката: копие на удостоверение от международна изложба за лозарство и винарство "В. 2008" за присъждане на вино ВИНИЦА, произведено от "З." АД, на сребърен медал и почетен диплом, копия на дипломи за присъдени на Z. V. M. 2007 и V. M. 2008 Asenovgrad сребърен и златен медал на международен конкурс Брюксел 2009 и 2011, копие на корицата на изданието "2009 Who is who Wine&Spirits in Bulgaria", справки за фирма "З." АД и дизайн, копия на фактури от 2008 г. и 2011 - 2014 г., годишен финансов отчет към 31.12.2011 г. на "З." АД и разпечатки от интернет. Посочено е, че според доказателствата в периода 2008 - 2014 г. "З." АД е реализирало на пазара вино, идентифицирано като В. М. (V. M.), S. В. С., В., Z. V. M. или Asenovgrad. Прието е, че не може да се прецени доколко VINICA се възприема от потребителите като идентификатор на търговския произход на стоките, а не като описание на някоя от основните им характеристики. Както във фактурите, така и в дипломите процесните стоки са указани чрез комбинацията на неотличителните елементи - Мавруд и Сира (сортове грозде), Small (мярка за количество), В./Vinica (място на производство) и Asenovgrad/Асеновград (защитено наименование за произход). Изключение от изброените по-горе е единствено означението Zagreus, което обаче създава напълно различно, в сравнение със заявения знак, общо впечатление (дипломи за присъдени сребърен и златен медал на международен конкурс Брюксел 2009 и 2011). Приети са за неоснователни доводите, че присъствието на думата VINICA в състава на дизайн на Общността води до придобита в резултат на употребата отличителност на отказаната марка. В случая наличието на регистриран дизайн (етикет, опаковка и др.) само по себе си не може да послужи като доказателство, че марката се ползва с отличителност във връзка със стоките, за които е заявена. С оглед на това е прието за недоказано, че заявената марка притежава придобита в резултат на използването отличителност и се идентифицира с търговския, а не с географския произход на стоките от клас 33 на МКСУ. Съдът е посочил, макар и накратко, че заявената за регистрация марка е описателна, указва вида и географския произход на стоката, поради което са неоснователни доводите, че съдът не е обсъдил доводите за приложението на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО. Възприетото от съда, че словесния елемент "В." се свързва със с. В., Пловдивска област е правилно, независимо, че е установено, че има квартал във В. и селища в Македония и Украйна. Дистрибуторът на жалбоподателя е посочил в сайта си, че виното се произвежда в с. В., Пловдивска област. Неоснователно се твърди, че ПВ неправилно е анализирало Спецификацията за наименованието за произход "Асеновград" и че са посочени характеристики, които се отнасят за наименованието за произход "Асеновград", но не са указани пряко за означението VINICA. В акта е посочено, че в спецификацията за гарантирано наименование за произход "Асеновград", са добавени и границите на землището на село В., поради което не е необходимо в наименованието за произход пряко да се сочи VINICA. Неоснователни са доводите, че ако съществува връзка с наименованието за произход, то основанието за отказ следва да е по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗМГО, а не по т. 4 от същата разпоредба, тъй като регистрираното географско означение е "Асеновград", а не VINICA. В касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил доказателствата, представени в подкрепа на придобитата отличителност на марката " Vinica" приложени дипломи за отличия на виното, носещо марката " Vinica" на конкурса C. M. B. сребърен медал през 2009 г. и златен медал през 2011 г. Всъщност тях и представените фактури съдът е имал предвид като е посочил, че знакът е употребяван в комбинация с други означения, които излизат на преден план, поради което не може да се приеме, че така, както е заявена марката се свързва с търговския й произход. С оглед на това, съдът е обсъдил и представени фактури във връзка с твърдяната придобита отличителност на марката "Vinica". Представените пред съда доказателства фактури за продажбата на вино, не са точно за означението "Vinica", а за означението "В. М.", което указва произход на стоката вино като произведено в с. В. и вид, характеристика на стоката вино като произведено от грозде Маврут, но не се доказва отделно наименованието "Vinica" да е придобило търговска отличителност. От предствените доказателства в касационното производство във фактурата 2053 от 6.10.2009 г. е посочено В. М. - 36 хиляди броя, във фактура 2060 от 6.10. 2009 г. - 240 бр., във фактура 2150 от 19.12.2009 г. - 30 х. бр., във фактура 2157 от 22.12.2009 г. -48 х. бр., № 2162 от 29.12.2009 г. - 60 х. бр., № 2294 от 14.6.2010 г. - 30 х. бр., № 2299 от 24.6.2010 г. - 600 х. бр., № 2307 ОТ 13.7.2010 Г. 30 х. бр. № 2338 от 23.8.2010 г. - 18 х. бр, № 2343 от 26.8.2010 г. - 50 х. бр., т. е. всички представени доказателства са за използвано наименование В. М., първата част от която указва географския произход, от втората част вида на виното, поради което от тези доказателства не може да се приеме, че с наименование VINICA е станал известен търговския произход на стоката. Сочи се в касационната жалба, че не е взето предвид, че на интернет сайта на дистрибутора "М. 98" ООД при представяне на виното "В." е в кавички, което означава, че се ползва за знак за търговски произход, но не е доказано, че стоките са достигали до потребителя с означението VINICA. Сочи се, че в извадка от същия сайт е представена бутилка с етикета, с който се предлага виното и че на този етикет - регистриран дизайн на Общността на мажоритарния собственик на заявителя доминиращият и отличителен елемент е "Vinica". От една страна извадката от сайта на дистрибутора е от 2015 г., след процесния период. Не е доказано, че виното в количеството по представените фактури в процесния период се е продавало с такъв етикет. От друга страна по делото е представена брошура, на която е снимана бутилката вино с етикет VINICA, но не е доказано, че вино с този етикет се е продавало с представените фактури. Възможно е виното да е произведено през 2009 г., но етикетът да е поставен по-късно или да е достигнало до потребителя след релевантния период. С оглед на това правилен се явява извода на съда, че не е доказано, че означение VINICA е придобило търговска отличителност, въпреки, че съдът не е обсъдил твърденията, че виното се е продавало с етикет "VINICA". Не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което оспореното решение следва да се остави в сила и на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото. Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение