Решение № 14911 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8138/2018 г.

Решение № 14911 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8138/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Н. против решение № 2944 от 2.05.2018 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 1037/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение № 17-207-1460/5.01.2018 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, с което на основание чл. 22 ЗПП е отказано предоставяне на правна помощ. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Жалбата се поддържа от процесуален представител на жалбаподателя, баща му У. Николов с редовно пълномощно. Ответникът, председателят на Националното бюро за правна помощ чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на председателя на НБПП. С него му се отказва правна помощ по чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 2 с мотивите, че от доказателствата представени от Николов със заявлението пред НБПП доходът му е 366. 57 лева и е над линията на бедност от 321 лева за 2018 г. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението и възприемайки мотивите на органа е приел жалбата за неоснователна. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Разпоредбата на на чл. 23, ал. 3 ЗПП предвижда, че по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът според чл. 23, ал. 3 ЗПП в приложимата редакция, формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудово заетост, възрастта и други обстоятелства. Тази преценка на съда е самостоятелна от преценката на председателя на НБПП и липсва в мотивите на решението. Следвало е да се укаже на жалбоподателя да представи доказателства във връзка с тези законови материални предпоставки, като общото указание на л. 25 от делото относно доказателствената тежест и да се представят доказателства от страните е недостатъчно. За жалбоподателя е било наложително да се дадат указания, че за фактите, които твърди, че са настъпили следва да бъдат представени доказателства ако има такива и жалбоподателят разполага с тях, или да посочи от къде да бъдат събрани от съда. В случая тези допълнителни указания от съда в рамките на служебното начало са били необходими с оглед запазване на пълния обем от процесуални гаранции за упражняване на процесуалните права на страната. Наред с това в мотивите на решението се констатира фактическа обстановка включваща лице Д. Петров, което според жалбоподателя е по друго дело и няма отношение към настоящето, което е нарушение, опорочаващо изводите на съда от фактическа страна и водещо до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд шесто отделение