Решение № 10299 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11895/2019 г.

Решение № 10299 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11895/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 1298 от 9.07.2019 г. по адм. д. № 932/2019 г. на Административния съд-Бургас. С него съдът по жалба на "Еко Ресурс" ЕООД е отменил издаденото от касатора, уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 02 - 020 - 2600/8598/29.03.2019 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липсата на посочени фактически и правни основания в оспореното писмо в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложени са съображения, че проверката на място на земеделския стопанин била извършена на основание чл. 37, ал. 1 ЗПЗП; представеният контролен лист от извършената проверка бил официален документ, който като не бил оспорен обвързвал съда със задължителната си доказателствена сила относно установените в него констатации; представените писмени доказателства били част от установените факти, поради което незаконосъобразно административният съд приел, че е била нарушена процедурата по извършване на проверката, за която не е бил уведомен заявителя. По изложените съображения моли, обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът -"Еко Ресурс" ЕООД в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятно за нея съдебно решение. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административен съд - Бургас е бил сезиран с жалба от "Еко Ресурс" ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г. и изх. № 02 - 020 - 2600/8598/29.03.2019 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Уведомителното писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение № 11879 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 10497/2017 г., с което е потвърдено решение № 1130 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 1016/2017 г. на Административен съд - Бургас и в изпълнение на дадените задължителни указания в мотивите на съдебното решение. За да се произнесе по спора, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, подробно ги е описал във фактическата част на съдебния си акт. Въз основа на тях е приел за установено, че "Еко Ресурс" ЕООД е било регистрирано като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП с ИРН 183020 в ИСАК и е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2014 г. от ПРСР по направление "Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваемите земи, разположени в орнотологични важни места (ВПС - 4) с АЕП код АР18 - 3 с обща площ 9. 33 ха. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че в периода 28.11.2014 г. - 2.12.2014 г. на земеделският стопанин е била извършена проверка на място, за която заявителя не е бил уведомен, поради което и не е присъствал негов представител и не е подписал изготвения контролен лист, с който са установени несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи и култури. По повод на установено неспазване на изискването да не се разорават одобрените за подпомагане парцели, е била издадена докладна записка с изх. № 05- 2 - 282/453/5.12.2014 г. от началник РТИ - Ямбол, видно от която в периода 02 - 3.12.2014 г. е била извършена проверка на място на кандидата "Еко Ресурс" ЕООД на петнадесет броя парцели на които е констатирано разораване на затревените площи през кампания 2013 г., от които за три парцела затревените площи са възстановени. Останалите парцели не са възстановени, а са обработваеми, част от тях са засети за новата стопанска година, другата част са угари и стърнища. За извършената проверка дружеството е било уведомено с писмо от 5.12.2015 г., към което е приложен контролен лист, а на 19.12.2014 г. "Еко Ресурс" ЕООД е подал възражение, в което е посочил, че не е бил уведомен за проверката и е установил несъответствия в съставения контролен лист. Твърди, че разораванията на затревените площи за предходните кампании са били възстановени от дружеството към 9.06.2014 г., разораванията са били извършени от трети лица, за което той е сигнализирал полицейските органи и на основание чл. 43 от АПК е декларирал, че "Еко Ресурс" ЕООД не е извършвало разораване. Същевременно на 22.12.2014 г. е уведомило и РУ "Полиция" гр. Средец за извършеното разораване, което е било осъществено от трети лица, а не от дружеството. "Еко Ресурс" ЕООД е представило и служебна бележка от ОСЗ-Средец, в която е било посочено, че въпросните парцели са били затревени през 2014 г. В резултат на изисканите контролни листове за теренни проверки от ОСЗ е било установено, че те са били извършени през месец август и септември 2014 г. Последвало е уведомяване на "Еко Ресурс" ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 АПК за започналото административно производство за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка ВПС 1. Дружеството е подало възражение, което не е било уважено и е последвало издаването на обжалваното уведомително писмо. В него е посочено, че въз основа на извършени административни проверки по реда на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 е било установено, че "Еко Ресурс" ЕООД е било разорало затревените площи през 2013 г. и за които е било поело ангажимент в продължение на 5 години да не ги разорава. Задължението за неразораване на затревените площи е поето на основание чл. 7 във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11. Посочена е предвидената санкция по Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214, приложена към заповед № РД 09-508 от 24.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните., както и обстоятелството, че бенефициента не е представил доказателства за нанесена вреда от трети лица, а представената служебна бележка от РУ "Полиция" гр. Средец" от 22.12.2014 г. е след установяване на разораните площи. При така установената фактическа обстановка съдът е приел е, че уведомителното писмо, предмет на жалбата, е било издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при издаването му са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на "Еко Ресурс" ЕООД за извършената проверка на място на 2-3 декември 2014 г. Освен това по делото не са били представени доказателства относно установяване на факта дали към 9.06.2014 г. установените за разорани парцели са били възстановени – затревени отново. Съдът е посочил, че от ОСЗ-Средец са били извършени теренни проверки през август 2014 г., като при тях е било установено, че проверяваните площи са били пустеещи и затревени. Въз основа на това съдът е направил правен извод, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на чл. 35 АПК, което наред с останалите констатирани нарушения е и самостоятелно основание за отмяната му. По така изложените мотиви съдът е отменил уведомителното писмо. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на Административен съд - Бургас, че по делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника за извършена проверка на място към 9.06.2014 г. и до м. декември 2014 г., макар, че същата е предвидена в докладна записка вх. № 03 -0416/2549 от 12.05.2014 г. Безспорно е, че проверката е извършена въз основа на заповед № 279883 от 28.11.2014 г. от началника на Регионалния технически инспекторат-Ямбол. В чл. 65, ал. 3 от Наредба № 11 изрично е посочено, че проверките по ал. 1 се извършват в присъствието на кандидата, на негов представител или служител. В случая не може да се приеме и за приложима ал. 5 на същия член, защото "Еко Ресурс" ЕООД изобщо не е било уведомено за проверката, според показанията на разпитания свидетел-лицето съставило контролния лист – С. Дойчев, старши експерт в Областна дирекция на ДФЗ-РТИ-Ямбол. Нарушението допуснато от административния орган при изпълнение на изискването е съществено, тъй като не е изпълнена императивна норма. Съществено е и обстоятелството, че контролният лист, изпратен на жалбоподателя, е бил в последствие изменен, поради допусната в него техническа грешка, според показанията на съставителя му С. Дойчев. Вярно е, че "Еко Ресурс" ЕООД не е оспорило материалната доказателствена сила на контролния лист, но представените доказателства от страна на ДФЗ я опровергават. Контролният лист е оспорен, но във фазата на административното производство и след извършен допълнителен анализ е установена допусната техническа грешка. Отделно от това, следва да се посочи, че тази проверка е извършена на 2-3 декември 2014 г., а не до 9 юни на същата година, поради което едва ли в края на годината може да бъде установено състоянието на парцелите към началото на месец юни, каквито правилни и обосновани правни изводи е направил съдът. Не на последно място, по тази група доводи от касационната жалба, следва да се посочи, че данните от контролния лист при извършената проверка от РТИ-Ямбол на ДФЗ не съвпадат с установеното от теренните проверка извършени през август на същата година от ОСЗ-Средец. Тези контролни листове на ОСЗ също са официални удостоверителни документи, но не може да се направи извод, кое от установеното е вярно, поради бездействието на РТИ-Ямбол да извърши проверката на място до 9 юни на 2014 г. на парцелите, за които се твърди, че са били разорани. Спорният въпрос, който е останал неизяснен е относно това, дали парцелите, за които е било установено разораване през 2013 г. са възстановени към 9 юни на следващата година. Твърдение на "Еко Ресурс" ЕООД е било, че затревяването е било възстановено. При липсата на проверка, извършена от техническия инспекторат към 9 юни на 2014 г. остава проверката извършена от ОСЗ-Средец към най близкия момент - месец август, според която площите са били затревени и пустеещи. Следователно твърдението на жалбоподателя се подкрепя от представените писмени доказателства. За разораването, констатирано при проверката на 2-3 декември 2014 г. дружеството е посочило, че разораването не е извършено от него, за което е представило доказателства за уведомяване на РУ "Полиция" гр. Средец на 22.12.2014 г., който е първият работен ден след възражението срещу контролния лист, получен от РТИ-Ямбол на ДФЗ, от който е узнало за разораването. От тези факти може да се направи извод, че дружеството е изпълнило задължението си по чл. 18, ал. 7 от Наредба № 11/2009 г., включително и чрез представянето на декларация на основание чл. 43 АПК, поради неиздаването в срок на удостоверителния документ от страна на РУ "Полиция" гр. Средец. От приложената преписка на прокуратурата може да се направи извод, че друго лице е извършило разораването защото парцелите на "Еко Ресурс" ЕООД не са били оградени, а разпръснати. Всъщност постановлението на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство е поради невъзможността да се установи лицето, което е извършило разораването, както и субективния елемент на това лице-умисъла за извършване на деянието. Данните по делото сочат, че "Еко Ресурс" ЕООД е изпълнило задължението си по чл. 18, ал. 7 от Наредба № 11, които обстоятелства изобщо не са съобразени от административния орган при издаване на уведомителното писмо. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на АС - Бургас е съобразено с материалния закон и е обосновано от събраните по делото доказателства, поради което не са налице визираните в касационната жалба основания за неговата отмяна, съдебното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора направеното искане от касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, пето отделение