Решение № 603 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 279/2008 г.

Решение № 603 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 279/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. К., с. Н., Видинска област, срещу решение № 277 от 29.11.2007 г. по гр. дело № 318/2007 г. на Видинския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че ответниците притежават идеални части от процесния имот и в качеството си на такива са предприели действия за предотвратяване разрушаването и разграбването му като по този начин не са му причинили вреди.

Ответниците по касационната жалба Й. Й. К., с. Г., община К., и Ж. Г. Ж., град В., оспорват жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Видинският окръжен съд е оставил в сила решение № 1231 от 18.01.2007 г. на Видинския районен съд по гр. д. № 1473/2006 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. М. К. срещу Й. Й. К. и Ж. Г. Ж. иск за сумата 9 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойност на разрушено и липсващо имущество в негови собствени имоти - УПИ * в кв.* и УПИ -* в кв. по плана с. Г., община К. Според въззивния съд ищецът притежава само идеални части от процесните имоти. Ответниците като наследници на К. Ж. К., починал през **** г., също притежават идеални части от него. Последните в качеството си на съсобственици са предприели действия за предотвратяване разрушаването и разграбването му. Част от материалите от разрушената къща и други вещи от имотите са взети от ищеца, а други - от ответниците.

Въззивното решение е правилно. За да се ангажира отговорността на ответниците по чл. 45 ЗЗД следва да има на първо място причинени вреди. Правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт /виновно и противоправно деяние, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/. Правилен е изводът на въззивния съд, че ответниците притежават идеални части от процесните имоти. Това е така, защото ищецът се легитимира като собственик въз основа на саморъчно завещание от Н. К. Д., но имотите не са били нейна лична собственост, а съпружеска имуществена общност. Ответниците като наследници на К. Ж. К., починал през **** г. съпруг на Н. К. Д., също притежават идеални части от имотите. Именно в качеството си на съсобственици те са предприели действия за предотвратяване разрушаването и разграбването им и с това по никакъв начин не са причинили претендираните вреди на ищеца.

При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил правилни изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.