Решение № 14901 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8825/2012 г.

Решение № 14901 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8825/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2011 г.). С решение № 679 от 4.05.2012 г., постановено по адм. дело № 3/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград е отхвърлена жалбата на Илия Асенов Епитропов, регистриран като ЕТ с фирма "Илия Асенов - АСКИ", със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул. "Гоце Делчев" № 8, против заповед № III-ФСО-147/6.12.2011 г. на кмета на Община Петрич, в частта, с която е определен спечелилият участник в конкурса за автобусна линия Петрич - София, с начален час на тръгване 06.00 часа и 07.30 часа. Със същото решение е отхвърлена и жалбата на "Юнион Ивкони" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Цар Иван Шишман" № 17, представлявано от Ивайло Любенов Константинов срещу заповед № III-ФСО-147/6.12.2011 г. на кмета на Община Петрич, в частта, с която е определен спечелилият участник в конкурса за автобусна линия Петрич - София, с начален час на тръгване 07.30 часа. В срока по чл. 211, ал. 1 АПК са постъпили касационни жалби от ЕТ "Илия Асенов - АСКИ" и "Юнион Ивкони" ООД. Касационният жалбоподател Илия Асенов Епитропов, действащ в производството като ЕТ с фирма ЕТ "Илия Асенов - АСКИ" поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Развитите в касационната жалба доводи по същество преповтарят изложените при първоинстанционното разглеждане на делото оплаквания за незаконосъобразност на административния акт. Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници с автобуси (Наредба № 2/15.03.2002 г./Наредбата), като е приел, че кметът на Общината е оторизиран да определи състава на комисията за провеждане на конкурса и оценка на постъпилите предложения. Твърди, че съдът неправилно е приел за доказана професионалната квалификация на водачите, с които превозвачите участват в конкурса. В тази насока се позовава на нарушение на чл. 33, т. 4 от Наредбата по отношение един от водачите на ЕТ "Чона - Александър Петков", за който липсвало удостоверение за професионална квалификация. Навежда доводи за липса на доказателства относно критериите и начина на оценка и класиране на кандидатите, както и по какъв начин е направен извод, че формираните комплексни оценки и оценките по конкретните показатели са в съответствие с определените критерии. Позовава се на нарушение на Глава втора, Раздел I чл. 16в - чл. 16ж от Наредбата, обнародван в ДВ, бр. 44/10.06.2011 г., в сила от 13.06.2011 г., чиито разпоредби задължават органа да проведе процедурата по възлагане на обществени превози по реда на Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки. В съдебно заседание представителят на касатора поддържа жалбата, като релевира немотивиран с конкретни аргументи довод за недопустимост на съдебния акт. По всички изложени оплаквания, се претендира отмяна на оспореното съдебно решение. Касаторът "Юнион Ивкони" ООД твърди, че конкурсната процедура по възлагане обществения превоз на пътници е следвало да бъде проведена по реда на чл. 16в от Наредба № 2/15.03.2002 г., както и че решаващият съд в нарушение на нормата на чл. 168, ал. 1 АПК не е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед на кмета на Община Петрич на всички посочени основания. Счита изводите на съда за законосъобразност на акта за немотивирани и необосновани. Моли за отмяна на решението на Административния съд. Ответниците - кметът на Община Петрич и Александър Славчев Петков, в качеството на ЕТ с фирма "Чона - Александър Петков", със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул. "Екзарх Йосиф" № 9а, са представили писмени възражения, с които оспорват касационните жалби. Молят за отхвърлянето им като неоснователни. В допълнително представено становище на процесуалния представител на кмета се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита решението на Административен съд - Благоевград за допустимо и правилно. Сочи, че не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Приема за неоснователно възражението, че Общинският съвет (ОбС) - Петрич е взел незаконосъобразно решение за провеждане на конкурс по реда на чл. 17 от Наредба № 2/2002 г. Намира за правилна преценката на съда, че нарушение не е допуснато, т. к. не са налице условията по чл. 16в от същата Наредба. Навежда довод, че не е допуснато и нарушение на чл. 17, ал. 5 и 6 от Наредбата, защото ОбС Петрич е определил състава на конкурсната комисия, а поименното посочване на участниците в нея е делегирано на кмета, независимо от възможността и ОбС да стори това. Поддържа, че в останалата част на първоначалните жалби пред решаващия съд касаторите са имали правен интерес да оспорват акта в степента на засягане на личния, пряк и непосредствен правен интерес, който се простира до недопускане на офертите им до оценяване предвид, че комисията е установила несъответствие с предварително оповестените изисквания. Споделя фактическите констатации и правни изводи, изложени в мотивите на решението и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните, намира касационните жалби за неоснователни по следните съображения. С оспореното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбите на ЕТ "Илия Асенов - АСКИ" и "Юнион Ивкони" ООД, срещу заповед № III-ФСО-147/6.12.2011 г. на кмета на Община Петрич, с която е обявено класирането на кандидатите, участвали в конкурса за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдената републиканска транспортна схема за автобусни линии Петрич - София с час на тръгване 5.30 часа, 6.00 часа и 7.30 часа и са определени изпълнителите на превоза за тези линии, а жалбоподателите са отстранени от участие в процедурата поради неокомплектоване на представената документация. Със същото решение жалбоподателите са осъдени да заплатят направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало въз основа на решение № 672 по протокол № 40/8.09.2011 г. на ОбС - Петрич, за провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената републиканска транспортна схема Петрич - София и обратно и разписания по тях. Със същото решение ОбС е утвърдил критериите и методиката за оценка и класиране на кандидатите по чл. 19, ал. 1 от същата Наредба, определил е съставът на комисията за провеждане на конкурса и оценка на постъпилите предложения на основание чл. 17, ал. 7 от Наредба № 2/2002 г. и е възложил на кмета да назначи комисията съгласно чл. 17, ал. 6 от Наредбата. В изпълнение на решението на ОбС е издадена заповед № III-ФСО-136/05.10.2011 г. на кмета на Община - Петрич, с която на основание чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/2012 г. е открита процедурата по провеждането на конкурса. Заповедта е публикувана в централен и местен ежедневник на 13.10.2011 г. (Арг.: чл. 20 от Наредбата). Със заповед № III-ФСО-143/14.11.2011 г. кметът на общината е назначил комисията по чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от посочената Наредба. Документи за участие в конкурса са подали четирима търговци. С решение № 4 по протокол № 2 от 22.11.2011 г. комисията не е допуснала до участие в конкурса за линията с час на тръгване 6.00 часа ЕТ "Илия Асенов - АСКИ" поради непредставяне на изискуеми документи по Глава III, т. 2.11 относно автобус рег. № Е 9629 ВК, заявен за участие в конкурса като оборудван за трудно подвижни лица. За същият кандидат е отбелязано още, че автобусът му не съответства на изискванията на чл. 37, т. 3, б. "б" от Наредбата - относно вместимостта и достъпа на багажното отделение. Кандидатът "Юнион Ивкони" ООД не е допуснат до участие за линиите с часове на тръгване 5.30 и 7.30 часа, поради несъответствие с изискванията на Глава III, т. 2.15 от конкурсната документация - непредставяне на доказателства за сключен договор с лекар за извършване на предпътен медицински преглед на водачите на автобусите, т. к. представеният трудов договор е с медицинска сестра (л. 424 - 426 от преписката). Със заповед № III-ФСО-147/06.12.2011 г. кметът на Община Петрич е обявил класирането на кандидатите, съобразно получените комплексни оценки, определени са изпълнителите за отделните линии, а с раздел III и IV от заповедта, ЕТ "Илия Асенов - АСКИ" и "Юнион Ивкони" ООД не са допуснати до оценка на предложенията. При така установените фактически обстоятелства съдът е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Счел е, че заповедта съдържа изискуемите реквизити, посочени в чл. 59 АПК и чл. 26, ал. 1 от Наредбата, включително фактическите и правните основания за постановяването й. Посочил е, че жалбоподателите не са представили описаните в съдържанието й документи, които са елемент от цялостната конкурсна документация, визирана в заповедта на кмета за откриване на конкурса. Наведен е извод, че решенията на комисията почиват на надлежни документи, т. к. комисията е работила в изпълнение решенията на ОбС и издадените от кмета на Община Петрич заповеди относно конкурса, като при проверка на представените от кандидатите документи се е ръководела единствено от критериите, въведени с решението на ОбС за провеждане на конкурса. Приел е, че при допускане и оценяване на предложенията по утвърдените от възложителя критерии не е допуснато нарушение на заложените с решението на ОбС правила. Счел е, че не е нарушено правото на всеки участник да проконтролира изводите на комисията за неговото класиране и класирането на другите участници, нито пък е нарушено правото на информация за начина, по който са изведени резултатите и оценката по всеки критерий за всеки един от кандидатите. С тези мотиви съдът е приел оспорената заповед за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процедурата по конкурса представлява сложен фактически състав и съвкупност от обусловени един от друг елементи. Същата е предвидена като такава в императивните разпоредби на глава Втора, раздел Втори от Наредба № 2/2002 г. За провеждане на конкурс от вида на процесния е необходимо да са налице утвърдена областна транспортна схема, решение на общинския съвет по чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 2/2002 г. за възлагане на конкурсите и делегиране изпълнението на функции относно провеждането на конкурсите на кмета, заповед на кмета за откриване и провеждане на конкурса, решение на Общинския съвет за определяне състава на комисията за провеждане на конкурса и оценка на постъпилите предложения (чл. 17, ал. 5 от Наредба № 2/2002 г.), решение на Общинския съвет за утвърждаване критерии и начин за оценка и класиране на кандидатите (чл. 19, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г.), решение на Общинския съвет за определяне на цена на документацията за участие в конкурса (чл. 22, ал. 2 от Наредба № 2/2002 г.), решения на комисията за провеждане на конкурса за оценка и класиране на постъпилите предложения, заповед на кмета за обявяване на класираните на първите три места кандидати и за определяне на кандидата, класиран на първо място, за изпълнител. За да бъде законосъобразен крайният акт на кмета на общината по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. е необходимо да бъдат спазени императивните норми на цитираната Наредба, както и оценяването и класирането на кандидатите да бъде съобразно предварително обявените критерии, залегнали в решението на Общинския съвет. При всички случаи за поставените оценки следва да е направена съответна обосновка, респ. - изборът на изпълнител следва да е надлежно мотивиран. Процедурата по провеждане на конкурса е строго формална и доказването на определени обстоятелства става единствено по реда и със средствата, указани от възложителя. Съобразявайки представените по делото доказателства и релевантната нормативна уредба относно възлагането на превози по транспортни схеми чрез конкурс, настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваната заповед на кмета на община Петрич съответстват на материалния закон и са обосновани. Правилно административният съд е приел, че не е налице съществено процесуално нарушение при издаване на процесния административен акт, сочещо на основание за неговата отмяна. Опорочаването на някой от елементите на конкурса безспорно води до незаконосъобразност на крайния завършващ процедурата акт. В случая при провеждането на конкурса не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на чл. 17, ал. 5 - 7 от Наредба № 2/2002 г. Съгласно цитираните норми Общинският съвет определя с решение състава на комисията за провеждане на конкурса и оценка на постъпилите предложения, а кметът на общината със заповед назначава комисията в изпълнение на решението по ал. 5. Нормата на чл. 17, ал. 7 предвижда, че комисията се състои най-малко от петима членове, в т. ч. един правоспособен юрист и специалисти, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит за оценяване на предложенията, като в състава й се включват представители на общината, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", КАТ - Пътна полиция, браншовите организации в областта на автомобилния транспорт. В конкретния казус, както се установява от актовете на компетентните за провеждане на конкурса органи и от протоколите на комисията, същата е в състав от 7 души, който е определен в решение на ОбС - Петрич и назначен със заповед на кмета въз основа на изрично възлагане на правомощието от страна на ОбС (виж: т. III и т. VII. 2 от решение № 672 по протокол № 40/8.09.2011 г.). Фактът, че след провеждане на местните избори на 23.10.2011 г. по обективни причини (отпаднало качество на общински съветници) са подменени двамата представители на общината в определения от ОбС персонален състав на комисията по чл. 17, ал. 7 от Наредбата, не съставлява нарушение на процедурата, доколкото от значение за участие в помощния орган е статуса на неговите членове, по съществуването на който не се спори. Поради това първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че липсва нарушение на правилата за формиране на състава на комисията. Нормите на чл. 17, ал. 5 - 7 от Наредба № 2/2002 г. са императивни, свързани са с възлаганите отговорности и представляват гаранция за обективно разглеждане и оценяване на предложенията, поради което законодателят е предвидил широка представителност и съответна компетентност на лицата. Неспазването на тези разпоредби винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт. Наредбата изрично и изчерпателно посочва минималния задължителен състав на комисията и изисква определено представителство в нея като условие за нейната легитимност, като в конкретния случай предписанията й са спазени. Осигуряването на законосъобразното провеждане на конкурса е задължение на административния орган и той е обезпечил законността на състава на комисията по оценяване на предложенията на участниците в конкурса. Доколкото процесуалният представител на ЕТ "Илия Асенов - Аски" за първи път пред касационната инстанция се позовава на нищожност на заповедта на това основание, следва да се отбележи, че преценката за действителността на оспорения акт в производството по реда на чл. 145 и сл. АПК е въпрос на правилно приложение на материалния закон от страна на решаващия съд, а не на допустимост на произнасянето му, за което са били налице всички положителни процесуални предпоставки и са липсвали отрицателни такива. Цитираната в касационната жалба практика по адм. д. № 9538/2008 г. на ВАС освен, че няма характер на обвързващ прецедент, е и неотносима към конкретния казус. В соченото решение се касае за прекратяването на конкурса от кмета без изрично делегиране на такива права от възложителя, което съдът е приел за съществено нарушение, обосноваващо нищожност на акта, като постановен при липса на материалноправна компетентност от страна на издателя. Докато оплакването в настоящото производство е относно незаконосъобразно (според ЕТ) процедиране при назначаването на определения от възложителя състав на комисията по чл. 17, ал. 6 от Наредбата. В този аспект следва да бъде изтъкнато, че материална незаконосъобразност от степен, водеща до нищожност е налице само, когато се установи пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. И това е така, защото заповед № III-ФСО-147 от 6.12.2012 г. е постановена от компетентния административен орган, в рамките на властническите му правомощия - Арг.: 26, ал. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., вр. с чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА, в съответствие с изискванията на материалния закон и установените административнопроизводствени правила. Противно на доводите на касаторите, процедурата законосъобразно е протекла по реда на Раздел II на Глава втора от Наредбата, т. к. промените, визирани в раздел I (обн., ДВ, бр. 44/2011 г.) касаят хипотеза на компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или предоставяне на изключителни права срещу изпълнение на задължение за обществена услуга. Доколкото по делото няма доказателства за съществуването на линии от републиканската транспортна схема, за които е необходимо компенсиране на превозвачите за извършени разходи, а и възложителят не е предвидил такова компенсиране или предоставяне на изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга, изводът на решаващия съд за законосъобразност на заповедта, издадена на възприетото правно основание, е правилен. В зависимост от произхода на средствата за тяхното финансиране, обществените услуги се разделят на услуги, които се финансират чрез бюджета на общините, но със средства от републиканския бюджет и на услуги, които се финансират чрез бюджетите на общините, но със средства от собствени приходи. Средствата за компенсиране на безплатни и по намалени цени пътувания по автобусния транспорт се утвърждават ежегодно с бюджета на Република България за всяка община на база отчетни данни на общините за предходни периоди. По делото няма доказателства Община Петрич в отчетите си да е показала данни за компенсиране на пътувания по автобусни линии от републиканската пътна мрежа, както и да е представяла такива в МФ и МТИТС, съгласно Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, издадена от министъра на финансите, (Обн., ДВ, бр. 32 от 18.04.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.). Поради това трансфер на суми по бюджета на Община Петрич за компенсиране на превозвачи за тази цел не е извършван, респ. задължение за извършване на обществена услуга не е възникнало. Изложеното налага извод, че Общината не е била длъжна да проведе процедурата по възлагане на описаните линии от републиканската транспортна схема по реда на раздел I и в този смисъл касационните оплаквания са неоснователни. Регламент (ЕО) № 1370/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета установява условията, при които компетентните органи, когато налагат или договарят задължения за обществени услуги, компенсират операторите на обществени услуги за направените разходи и/или им предоставят изключителни права в замяна на изпълнението на задължения за обществени услуги (чл. 1, § 1, ал. 2). За изпълнение на задълженията на страната ни, произтичащи от цитирания акт на производното общностно право (Арг.: чл. 288, ал. 2 ДФЕС), законодателят с Раздел I на Глава втора от Наредба № 2/15.03.2002 г. е регламентирал процедура за възлагане на задължението за извършване на обществена услуга по обществен превоз на пътници в съответствие с изискванията на чл. 86, § 2 от Договора за създаване на европейската общност (ДЕО), респ. чл. 106, § 2, вр. с чл. 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тълкуването на произтичащите от Регламент (ЕО) № 1370/2007 г. безусловни задължения на държавите-членки и за всички субекти под тяхната юрисдикция налага извод, че когато услуги за вътрешен пътнически превоз, които са необходими от общ икономически интерес, не могат да се предоставят на търговски начала, компетентните власти на държавите-членки трябва да са способни да осигурят предоставянето им. Механизмите, които те могат да използват за това включват предоставянето на изключителни права на операторите на обществени услуги, осигуряването на финансова компенсация на операторите на обществени услуги и определянето на общи правила за извършване на обществен превоз, приложими за всички оператори. Ако в съответствие с този Регламент държавите - членки решат да изключат определени общи правила от неговото приложно поле, следва да се прилага общият режим за държавни помощи. Подобна регулация на общностно и национално ниво е в унисон с концепцията на повратното решение на Европейския съд по делото "Altmark Trans" (С-280/00), като с последващо решение на Европейската комисия от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, § 2 ДФЕС за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (нотифицирано под номер C (2011)9380), се детайлизират преразгледаните правила на Съюза в областта на държавната помощ, предназначени за оценяването на публичната компенсация за услугите от общ икономически интерес и задължителни за всички национални, регионални и местни органи. В този смисъл е и Съобщение на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес, 2012/C 8/02. Доколкото обаче фактите по настоящия казус сочат, че спорът не попада в приложното поле (racionae materiae) на Регламента, редът по чл. 16в - чл. 16ж от Наредбата е неприложим. Правилни са и изводите на съда за надлежно мотивиране на постановения в заповедта правен резултат. Мотивите на съдебното решение се основават на конкретни данни от административната преписка, като в крайния административен акт и в протоколите на комисията се съдържа обосновка на допускането, оценяването и класирането на кандидатите по заложените от възложителя критерии. В документите, подготвящи издаването на крайния акт се съдържат подробни и конкретни аргументи за недопускането на двамата жалбоподатели, а що се отнася до проверка законосъобразността на оценяването, респ. - на избора за изпълнители по съответните линии, то е извън предмет на настоящото производство. Доколкото жалбоподателите не са участвали в класирането, не биха могли да се позовават на допуснати нарушения във връзка с избора на изпълнител за отделните линии, дори и такива реално да съществуват. При условие, че касаторите не са опровергали съществуването на описаните в т. III и т. IV от заповедта юридически факти, имащи правоизключващо правно действие относно възможността им да бъдат допуснати до участие в конкурса, е безпредметно повторното им обсъждане в мотивите на настоящото решение. Следва да бъде отбелязано изрично, че както наличието, така и правната им квалификация са коректно установени и законосъобразно преценени от решаващата инстанция. В контекста на императивното нормативно предписание на чл. 23, ал. 1, вр. с чл. 37, т. 3, б. "б" от Наредба № 2/15.03.2002 г., вр. с изискванията на Глава III, т. 2.10 и т. 2.15 от конкурсната документация, тези факти съставляват отрицателна предпоставка за участието на касаторите в конкурсната процедура за възлагане на обществен превоз на пътници. Поради това с оспорената заповед в частта й по пункт III и IV законосъобразно не са допуснати до класиране. Противно на доводите в касационната жалба на ЕТ "Илия Асенов - АСКИ", със заповедта за откриване на конкурса кметът на Община Петрич не е въвел нови изисквания относно необходимата документация за участие на кандидатите, а се е придържал към утвърдените с решение № 672/8.09.2011 г. на ОбС изисквания. Само по себе си подобно оплакване е несъстоятелно, доколкото основание за отстраняването на търговеца от процедурата съставлява не само нарушение на раздел Трети, т. 2.10 от утвърдената документация, но и на самата Наредба № 2/15.03.2002 г. (чл. 37, т. 3, б. "б"). Що се отнася до останалите оплаквания на касаторите срещу заповедта на кмета на Община - Петрич, настоящият състав намира същите за неоснователни, като подробно изложените от административния съд мотиви по тях се споделят от настоящата инстанция. Доводът на касатора ЕТ "Илия Асенов - АСКИ" за допуснато нарушение при преценка съдържанието на конкурсната документация на ответника ЕТ "Чона - Александър Петков", като не е отчетено, че за един от водачите му не са представени документи за професионална квалификация, правилно е приет за неоснователен. От данните по делото е установено несъмнено, че изискванията, посочени в Глава III, т. 2.13 от конкурсната документация, залегнали и в заповедта за откриване на конкурса, отговарят на предписанието на чл. 22, ал. 3 от Наредбата. Същите са изпълнени от всички участници в процедурата по еднакъв начин (т. е. с представяне на идентични по форма документи). Самият касатор в хода на съдебното производство не е уточнил за кой от петимата шофьори на ЕТ "Чона - Александър Петков" (виж л. 533 от преписката) се отнася заявеното оплакване. При това положение преценката на съда, че не е извършено нарушение при допускането на кандидатите до участие в конкурса е правилна. По изложените съображения касационните жалби се явяват неоснователни. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Неоснователни са и оплакванията на касационните жалбоподатели за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приел и обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, изчерпателно посочени в съдебния акт, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и е взел предвид становищата на страните. Направеният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и при правилно прилагане на Наредба № 2/15.03.2002 г. С оглед изхода на спора в полза на Община Петрич - на основание чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, следва да се определи предвиденото от законодателя минимално възнаграждение, до размер, възлизащ на 150 (сто и петдесет) лева - възнаграждение за юрисконсулт за една съдебна инстанция. За прецизност и доколкото касационните жалби третират цялото първоинстанционно решение, следва да бъде отбелязано, че незаконосъобразно съдът е приел, че жалбоподателите дължат солидарно съдебни разноски. В случая жалбата не е подадена солидарно и е неприложима разпоредбата на чл. 121 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), регламентираща института на солидарната отговорност. Следователно направените разноски се дължат поравно от всеки жалбоподател. Вземането за разноски има облигационен характер и страната, която е осъдена да заплати разноски на насрещната страна ги дължи в пълен размер. В случаите, когато страните, на които се възлага заплащането на разноските са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Съгласно общият принцип, разписан в чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само, когато е уговорена. При положение, че в АПК и ГПК липсва изрична законова норма, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските и такава между жалбоподателите по делото не е уговорена, отговорността за разноските, които следва да заплатят на ответника не е солидарна. Независимо, че задължението за заплащане на сторените разноски е възникнало от един и същи юридически факт, всяка от страните отговаря разделно за дълга. Поради това решението в тази част следва да се отмени, като жалбоподателите бъдат осъдени в условията на разделност да заплатят на Община Петрич направените по делото за юрисконсултско възнаграждение. За процесуална икономия вземанията за разноски на двете инстанции ще бъдат присъдени с един диспозитив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,