Решение № 2299 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13691/2017 г.

Решение № 2299 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13691/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Д. гражданин на Иран, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Д. Р., срещу решение № 5354 от 05.09.2017 г., постановено по адм. дело № 8913/2017 г. по описа на Административен съд С. - град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на административна мярка "принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ)" № УРИ 5392 ПАМ 1148/18.07.2017 г. на началника на сектор "Миграция" на СДВР Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска да бъде отменено. Претендира отмяна на решението и в частта за разноските, респ. намаляване на разноските. Ответникът - Началникът на сектор "Миграция" при СДВР, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1, АПК, от надлежна страна, имаща право на оспорване. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Т. Д. против заповед № УРИ 5392 ПАМ 1148/18.07.2017 г. на началника на сектор "Миграция" на СДВР и го е осъдил да заплати на дирекция" Миграция" при МВР разноски в размер на 300 лева. За да постанови решението си съдът е установил, че до Началник на сектор "Миграция", СДВР е постъпила Докладна записка № УРИ 5392р-877/18.07.2017 г. с предложение за налагане на принудителна административна мярка "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" и до нейното изпълнение чужденецът Т. Д. да бъде настанен принудително в СДВНЧ - Б.. Жалбоподателят е подал молба за закрила пред Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. (ДАБ при МС), по която е получил решение за прекратяване на производството, което е влязло в законова сила, като липсват данни за подадена такава нова молба. Видно от представената по първоинстанционното дело преписка от ДАБ при МС е, че с Решение № 13716/20.12.2016 г. на Председателя на ДАБ при МС е прекратено производството по предоставяне на международна закрила на касатора. Мотивите за прекратяване на производството са, че в продължение на три месеца от спиране на производството с Решение № 7202/29.08.2016 г., жалбоподателят не се е явил пред съответното компетентно длъжностно лице, без да е посочил обективни причини, които са го възпрепятствали. Установено е, че чужденецът не се е явил на датата за насрочено интервю, като непосредствено преди нея е заминал в Австрия. С Решение № 11481/04.01.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, Т. Д. е приет на територията на Р. Б. от Австрия. С молба рег. № УП 4508/17.01.2017 г., жалбоподателят е поискал от административния орган ДАБ при МС да възобнови прекратеното производство. Решението за прекратяване производството по предоставяне на закрила на председателя на ДАБ при МС е връчено на жалбоподателя на 24.01.2017 г. Решение № 13716/20.12.2016 г. е обжалвано от касатора пред Административен съд С.-град, който с решение по административно дело № 1307/2017 г. е отхвърлил оспорването по жалбата и е потвърдил като правилно и законосъобразно решението за прекратяване на процедурата по предоставяне на международна закрила. Решението е влязло в законна сила на 10.05.2017 г. С писмо изх. № ВР-306/14.07.2017 г., адресирано до Директора на Дирекция "Миграция" при МВР е приложен и изпратен списък на чужденци с приключило производство по предоставяне на международна закрила в ДАБ при МС за прилагане на разпоредбите на ЗЧРБ спрямо тях. Видно от представена справка, лицето Т. Д. е един от тези чужденци. С приемо-предавателен протокол чужденецът е предаден в СДВНЧ - Б. на 19.07.2017 г. Заповедта за принудително настаняване в СДВНЧ е връчена на жалбоподателя на 19.07.2017 г. С оглед на така изложените факти съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията, предписани му от закона и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването й. Съдът е приел също, че при издаване на административния акт е спазена формата по чл. 59, ал. 1 АПК със задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК - посочени са релевантните по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ обстоятелства, съставляващи фактически основания за издаването й - наличието на заповед за налагане на ПАМ "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" спрямо този чужденец, както и необходимостта да се създаде организация за пътуване до страната на произход. Съдът е направил извод, че незаконното преминаване на границата от лицето, както и заявените намерения за преминаване в други страни от Европейския съюз, чрез използване на страната, като транзитен пункт, липсата на документ за самоличност на чужденеца, обосновават извод за основателна вероятност за укриване на чужденеца, както и за възпрепятстване на организацията и подготовката за извеждането или за затрудняване или осуетяване на изпълнението на ПАМ. Съдът е приел още, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се организира принудителното отвеждане на чужденеца и да се подготви връщането му в страната по произход, да се извърши процесът на принудително извеждане на този чужденец съгласно чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115. Целта на настаняването в СДВНЧ е да се обезпечи изпълнение на наложената принудителната административна мярка "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" При така изложените съображения съдът е стигнал до заключение, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената форма, без съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така мотивиран е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ - "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" с допуснато по отношение на нея предварително изпълнение. Налице са и останалите регламентирани в закона предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че е налице реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Видно от данните по делото, Т. Д. е влязъл нелегално на територията на Р. Б. Същият е без документи за самоличност. Нелегално е преминал и границата и е заминал за Австрия. Посоченото мотивира извод за вероятна основателност от затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Липсата на документ за самоличност на чужденеца, както и вероятността да осуети изпълнението на наложената спрямо него ПАМ, води до извод, че мярката "ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване" е неприложима в настоящия случай, предвид което е налице и посоченото в чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта. Без значение в случая е обстоятелството, че на лицето му е осигурено жилище и издръжка, тъй като по делото е установено, че съществува вероятност от укриване и осуетяване извеждането му от страната. С оглед изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Р. Б., са упражнени законосъобразно. Не са налице пороците, сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила като валидно допустимо и правилно. Основателно е възражението за намаляване на присъдените разноски. Определеният размер е в нарушение на разпоредбата на чл. 24 от наредбата за заплащане на правната помощ. Чужденецът не е освободен от заплащането на съдебни разноски, а единствено от заплащането на държавна такса. Същият е поискал от съда единствено освобождаване от ДТ и съответно е освободен от заплащането на ДТ. Така че решението в частта за разноските следва да бъде изменено като размерът на присъдените съдебни разноски бъде намален от триста на 100 лева предвид разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Предвид крайния изход на делото основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски. Касаторът не е освободен от заплащането на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, тъй като не е направил такова искане пред съда . Предвид изложеното на дирекция"Миграция" при МВР следва да се присъдят на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК съдебни разноски в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,