Решение № 17 от 27.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2187/2013 г.

Решение № 17 от 27.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2187/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1702/2013 г. на Старозагорски районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него определение от 19.08.2013 г. за одобряване на споразумение, и връщане на делото за ново разглеждане от съда, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. В съдебно заседание на 16.01.2014 г. искането на главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденият С. С., редовно уведомен, изрично заявява нежелание за лично участие в инициираната от прокуратурата извънредна процедура, като неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от назначен служебен адвокат, който се солидаризира с направеното в полза на лицето искане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 19.08.2013 г., по нохд № 1702/2013 г., Старозагорски РС, в производство по чл. 381 - 383 от НПК, е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на С. Д. С. споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен в извършено на 17.05.2013 г., в [населено място] престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК, с произтичащите от това санкционни последици, отмерени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдебният акт не е бил предмет на проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което предпоставя приложимост на процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, в пределите на извънредния контрол. Искането на главния прокурор е основателно. Атакуваното определение е постановено при несъблюдаване на процесуалния и материален закон. Решаващият съд не е спазил предписанията на чл. чл. 13 и 14 от НПК, очертаващи задължения от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, включени в предмета по чл. 102 от НПК, и необходими за разкриване на обективната истина, с последващ задълбочен и прецизен анализ на събраните доказателства относно осъщественото престъпление, неговата правна квалификация и авторството му, довело до неправилна интерпретация на института на опасен рецидив по чл. 29 от НК. Контролираната в обсега на извънредния способ за проверка съдебна инстанция е пренебрегнала установените фактически данни по делото, доказателствено обезпечени от приобщената справка за съдимост, за предхождащи инкриминираното престъпно деяние осъждания по нохд № 684/2005 г. на РС-Хасково и по нохд № 1575/2010 г. на РС-Добрич, по които за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" от НК и по чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, на С. С. са наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, обосноваващи произтичаща от изискванията на чл. 30, ал. 1 от НК процесуална нужда от приобщаване на официална справка за времето на изтърпяване на посочените санкции, с оглед възможното прилагане на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК. При реализираната от РС-Стара Загора доказателствена преценка са игнорирани и фактите, индициращи на липса на лимитираните в чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК материалноправни предпоставки, които мотивират заключение за квалифициращия признак опасен рецидив - деецът да е осъществил престъпното деяние, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1/една/ година, без отлагане на изпълнението му, съгласно нормата на чл. 66 от НК. Конкретиката по делото за престъпните деяния, обект на разглеждане на цитираните наказателни дела /нохд № 684/2005 г. на РС-Хасково и по нохд № 1575/2010 г. на РС-Добрич/, финализирали с влезли в сила присъди преди извършване на престъплението по нохд № 1702/2013 г., предвид правните очертания на инкриминираните посегателства, вида, размера и начина на изпълнение на индивидуализираните наказания, и изтеклия период от изтърпяване на санкциите ЛИШАВАНЕ от свобода, изключва приложението на чл. 29, ал. 1, б. "а" и"б" от НК и обуславя наличие на усложнена форма на множество престъпни деяния по чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК /нохд № 1575/2010 г./ и по чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК / нохд № 1702/2013 г./, реализирани при повторен рецидив. Допуснатите нарушения на процесуалните и материални норми от одобрилия споразумението съд, който не е упражнил възложените му от чл. 382, ал. 5 - ал. 8 от НПК правомощия, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд № 1702/2013 г. на Старозагорски РС, отмяна на обявеното на 19.08.2013 г. определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и в обсега на компетентността по чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение