Решение № 12068 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2016 г.

Решение № 12068 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Н., от гр. С., против решение № 3519 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 3100/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение на Директора на ТП на НОИ, гр. С. № 1040-21-28 от 1.02.2016 г., с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 1029-216642-1/12.12.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решението по административното дело е следвало да бъде представено от МОН и не е извършен необходимия контрол по изпълнение на решението от НОИ. Поддържа се, че административният орган е следвало да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и изплащането на болничните листове е следвало да бъде извършено в двугодишен период. Счита присъдените разноски за прекомерни. Иска се отмяна на решението включително и в частта за разноските. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. С. чрез юрисконсулт Д. П. в писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че процесното вземане е погасено по давност поради изтичане на предвидения в чл. 115, ал. 2 от КСО 3 годишен давностен срок. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3519 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 3100/2016 г. на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на В. Н. против решение № 1040-21-28 от 1.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. С., с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 1029-216642-1/12.12.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, и са присъдени разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че претендираното от Николова вземане е погасено по давност. Решението е правилно. Установено е от доказателствата по делото, че В. Н. е работила в Регионалния инспекторат по образованието С.-град към МОН, като за периода 2.08.2005 г. до 29.01.2006 г. е била в отпуск поради временна неработоспособност. Със заповед на министъра на образованието и науката служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 25.08.2005 г. На същата е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност за 75 календарни дни от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Николова подала жалба до СУ "Социално осигуряване" с искане за изплащане на обезщетение за целия период на неработоспособност. Жалбата не е уважена от Главния директор на СУ "СО", като е разпоредено МОН да изплати парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 2.08.2005 г. до 1.01.2006 г. Решението не е оспорено. МОН на основание чл. 112 от Закона за здравето е оспорило представените болнични листове пред регионален център за здравеопазване. Експертното решение на ТЕЛК № 1124 от 17.04.2006 г., с което част от болничните листове са потвърдени, а друга част отменени, е изпратено на НЕЛК. С окончателно решение на НЕЛК е отменена друга част о болничните листове. Решението на НЕЛК е оспорено от Николова пред АССГ, като с решение от 6.03.2009 г. е отменено решението на НЕЛК в частта, с която са отменени болнични листове от 7.09, 20.09, 5.10, 15.12.2005 г., и 5.01.2006 г., и е отхвърлена жалбата в частта за болничен лист № 14254240 в частта му от 16.11.2005 г. до 18.11.2005 г. Решението е оставено в сила с окончателно решение на ВА С от 16.02.2010 г. На 6.11.2015 г. Н. е подала искане до ТП на НОИ гр. С. за изплащане на обезщетение по неизплатените болнични листове според решението на АССГ. С разпореждане № 1029-216642-1/12.12.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО е отказано изплащане на претендираното обезщетение поради изтичане на предвидената в закона давност по чл. 115 от КСО. С решение № 1040-21-28 от 1.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. С. е оставена без уважение жалбата на Николова срещу посоченото разпореждане. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от КСО, приложимата редакция, дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят. В случая давността не е била прекъсвана или спирана в периода между 1.01.2011 г. и 1.01.2014 г., за да могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 115, ал. 3-5 от КСО. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореждане № 1029-216642-1/12.12.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО е съобразено с разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от КСО и искането на Николова за заплащане на обезщетение е подадено след изтичане на тригодишния срок. Неоснователни са наведените оплаквания, че МОН е следвало служебно да представи влязлото в сила съдебно решение на АССГ в ТП на НОИ гр. С., за да бъдат изплатени болничните листове. Правилно първоинстанционният съд е приел, че МОН не е било страна по посоченото дело, което е водено срещу административен акт на НЕЛК Освен това за бившия работодател на жалбоподателката няма законово задължение за служебно изпращане на съдебното решение на ТП на НОИ. Николова е разполагала с възможност да упражни правата си свързани с изплащането на обезщетение по болничните листове. Неоснователни са и оплакванията за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Същото е определено в минимален размер съобразно действаща към този момент разпоредба - чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение