Решение № 8911 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Х. А. Г., гражданин на Сирийската арабска република срещу решение 7200/28.02.2025 г., постановено по адм. д. 13025/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 12087/20.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. Г. непридружен непълнолетен, гражданин на Сирийската арабска република. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От Х. А. Г. е подадена молба за предоставяне на международна закрила. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на представен оригинал на лична карта. Чуждият гражданин е регистриран като непридружен непълнолетен по смисъла на §4, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. По време на проведеното интервю сирийският гражданин е заявил, че е напуснал нелегално страната си на произход. Мотивира молбата си за международна закрила с причини от личен и икономически характер, с общото положение на несигурност в страната му на произход. Посочва, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и изповядваната от него религия в страната му на произход, не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в страната си на произход. Не е заплашван и не му е оказвано физическо насилие. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история не се установяват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган е приел, че от бежанската история на чужденеца не може да се приеме, че е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, не са налице и данни, че търсещият международна закрила е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Направен е извода, че за молителя не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, поради което искането за международна закрила е определено като неоснователно. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на чужденеца е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на административния орган за липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е дал отговор на оплакванията, съдържащи се в жалбата, като е съобразил приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд не е дал отговор само на едно от оплакванията, съдържащи се в жалбата, а именно това за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за за закрила на детето. Решението е неправилно. Не съществува спор по отношение на обстоятелството, че кандидатът за международна закрила е непридружен непълнолетен по смисъла на параграф 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Следва и съобразяване на обстоятелството, че съобразно решение на Съда на Европейския съюз от 12 април 2018 г. по дело С-550/16, член 2, б. е, във връзка с чл. 10, параграф 3, б. а от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството, трябва да се тълкува в смисъл че трябва да се квалифицира като малолетно или непълнолетно лице по смисъла на тази разпоредба, гражданинът на трета страна или лицето без гражданство, което е на възраст под 18 години в момента на влизането си на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава, но по време на процедурата по предоставяне на убежище навършва пълнолетие и впоследствие получава статут на бежанец. Съгласно чл. 6а от Закона за убежището и бежанците, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Съгласно чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона за закрила на детето, на изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция Социално подпомагане, а при необходимост и друг подходящ специалист. В процесния случай е било проведено административно производство по подадената от чужденеца молба за предоставяне на международна закрила. От събраните по делото доказателства се установява провеждането на интервю с непридружения непълнолетен като от протокола от проведеното интервю се установява, че на интервюто не присъства социален работник. При съобразяване на това обстоятелство се установява неспазване на правилото по чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона закрила на детето от административния орган. Така направените изводи не се отричат от представената информация от Агенцията за социално подпомагане. От съдържанието на тази информация се установява обстоятелството, че същата е изготвена въз основа на събрана информация от администрацията на агенцията, без да е осъществен контакт с непридружения непълнолетен. Тази информация съдържа данни относно датата и мястото на раждане на детето, част от бежанската му история. Пълното прилагане на концепцията за висшия интерес на детето изисква прилагането на подход, при който да бъдат ангажирани всички участници, за осигуряване на цялостната физическа, психологическа, морална и духовна неприкосновеност на детето и зачитане на неговото човешко достойнство. Оценяването на висшия интерес на детето трябва да бъде мултидисциплинарна процедура, включваща съответните участници. Един от тези участници би следвало да бъде и представителят на Агенция Социално подпомагане, който да присъства на интервюто или да представи социален доклад. Представянето на този социален доклад не следва да се разглежда като формална процедура, а следва да бъде съобразен с принципа за висшия интерес на детето. Спорно е обстоятелството доколко този висш интерес на детето може да бъде съобразен само с информация относно датата на раждане на детето, част от неговата бежанска история. Това е информация, събрата от административния орган, до който е отправена молбата за предоставяне на международна закрила, като пресъздаването само на тази информация от администрацията на Агенция социално подпомагане и изпращането й до административния орган до когото е отправена молбата за международна закрила изключва по несъмнен начин мултидисциплинарния подход, който трябва да бъде следван. Детето не следва да бъде лишено от възможността да бъде изслушано по въпроси от негов висш интерес. В тази връзка и представения социален доклад трябва да включва подробно описание на обстоятелствата, свързани с детето, включително всички гаранции и констатации, както и анализ, описващ как са балансирани отделните елементи и разгледаните варианти за детето, кой от тях е във висш интерес на детето и защо. Следва да се съобрази и това, че в редица свои решения Европейският съд по правата на човека приема, че зачитането на принципа на спазване на висшия интерес на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат грижи за тях, като несъмнено израз на този принцип са и нормите на чл. 15 от Закона за закрила на детето решение на ЕСПЧ от 20 октомври 2009 г. по делото Defence for Children International срещу Нидерландия, решение на ЕСПЧ от 05.07.2011 г. по делото Rahimi срещу Гърция Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че по време на проведеното интервю е присъствал адвокат, доколкото по този начин не се преодолява неизпълнението от страна на административния орган на чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона за закрила на детето. Правото на правна помощ е отделно право на детето по смисъла на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за приложимост на §1, т. 5 от Закона за закрила на детето, като посоченият текст намира приложение съобразно чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. Допуснато е нарушение на чл. 15, ал. 1, във връзка с ал. 4 от Закона за закрила на детето, което е съществено нарушение на административно-производствените правила. Посочените разпоредби са във връзка с прилагане на принципа за висшия интерес на детето, установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. При съобразяване на тези обстоятелства следва извода за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение