Решение № 7231 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 551/2011 г.

Решение № 7231 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 551/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Бургас срещу Решение 1359/19.11.2010 г., постановено по адм. д. № 504/10 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Дженекс корпорейшън" - Ню Йорк - САЩ, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмета на разглеждане пред АС е бил ревизионен акт (РА) № 020900244/2.07.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-22/28.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ревизията на жалбоподателя е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 900244/17.02.2009 г. издадена от началник отдел "Контролна дейност" при дирекция "Контрол" на ТД на НАП-гр. Бургас на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, с обхват по видове задължения и периоди: данък върху добавената стойност за периода 1.12.2004 г. - 31.12.2004 г. От ревизионния доклад, съдържащ мотивите за издаване на ревизионния акт, за установено съдът е приел, че за данъчен период 1.12.2004 г. - 31.12.2004 г. е задълженото лице е подало справка - декларация с вх. № 3438/14.01.2005 г., с която е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 4 351,37 лв. С ДАПВ № 499/08.02.2005 г. издаден от ТДД Бургас ДДС е възстановен на 16.02.2005 г. на основание чл. 77, ал. 2 от ЗДДС. При така установеното съдът е приел от правна страна, че обжалвания РА е нищожен. Предвид установеното, че процесният период м. 12.2004 г. има издаден ДАПВ, предхождащ по време РА, издаден на жалбоподателят, както и предхождащ по време изменението на нормата на чл. 129, ал. З от ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г. в сила от 19.12.07 г., то същият е стабилен и влязъл в сила акт, поради което органът по приходите е могъл само при условията на чл. 133 и чл. 134 ДОПК да измени данъчните задължения на ревизираното лице за процесиите периоди. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото няма спор по фактите. Не се оспорва обстоятелството, че с издаденият ДАПВ № 499/8.02.2005 г., данъчната администрация е признала, че за процесния данъчен период м. 12.2004 г. дружеството има право на възстановяване или прихващане на декларирания данък добавена стойност, като резултатите за тези данъчни периоди са в съответния размер на декларирания по справка-декларация. По делото не се спори, че ДАПВ е влязъл в сила, както и че заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) № 900244/17.02.2009 г. е издадена от началник отдел "Контролна дейност" при дирекция "Контрол" на ТД на НАП - гр. Бургас на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, както и безспорно е обстоятелството, че ревизията е възложена след изменението на нормата на чл. 129, ал. З от ДОПК (ДВ, бр. 108/19.12.2007 г.). Съгласно изречение второ на изменената ал. 3 от посочената норма, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Доколкото не е посочено, че задълженията подлежат на установяване чрез извършване на ревизия по реда на чл. 133 - 134 от ДОПК, който е особен ред за изменение на вече установени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, то следва да се приеме, че законодателят е допуснал тези задължения да се установяват чрез ревизия по общия ред, независимо от извършеното прихващане или възстановяване. Тъй като ДОПК е процесуален закон, уреждащ издаването на АПВ, то в изречение първо на цитирания текст е посочено, че АПВ се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия, а във втората част на изречение второ от чл. 129, ал. 3 е посочено "включително когато актът по изречение първо е обжалван". След като законодателят е предвидил, че независимо от извършеното прихващане или възстановяване, задълженията подлежат на установяване с извършване на ревизия, то той допуска ревизия да бъде извършена и независимо от това, че прихващането или възстановяването е направено с АПВ, издадени по реда на ДОПК. Тъй като преди посоченото изменение в своите съдебни решения винаги ВАС е приемал, че РА са нищожни, ако ревизията не е възложена от компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, който е териториалният директор, то няма как да не се вземе предвид датата, на която е издадена заповедта за възлагане на ревизията, след като това е обстоятелството, обуславящо нищожността на РА. В случая заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 - 113 е издадена след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, допускащо извършване на ревизия по този общ ред, независимо от това дали преди това е извършено прихващане или възстановяване, то не може да се приеме, че тази ревизия е възложена от некомпетентен орган. С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено и тъй като не са изложени доводи по същество на спора, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид крайния съдебен акт, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за разноски следва да се произнесе АС, при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,