Решение № 2168 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16307/2013 г.

ВАСПетчленен състав17.02.2014 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13031/9.10.2013 г. по адм. д. № 4246/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение. ОСЪЖДА министерството на икономиката и енергетиката да плати на "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, ж. к."Дървеница", бл. 41, ЕИК от БУЛСТАТ: .........., направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин лева) лв., представляващи адвокатско възнаграждение по адм. д. № 16307/2013 г. по описа на ВАС, II колегия. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2168 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16307/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на икономиката и енергетиката против решение по адм. д. № 4246/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение, с искане за отмяна на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, вр. с чл. 17, ал. 2 от Закона за туризма (отм.). Задължението за сключване на анекс или подновяване на договор не е различно основание от посочените в чл. 42, ал. 1 и 4 от ЗТ (отм). Неправилно е мотивирането на решението с нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като административният орган не може да санкционира по друг начин агенцията. Ответната страна "Туристическа информация и регистрация" АД оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне на решението в сила по съображения в писмената защита. Претендира присъждане на направени по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Непредставянето на анекс не е основание по чл. 20, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗТ (отм.) за заличаване на регистрацията, а разширително тълкуване на санкционираща разпоредба е недопустимо. Върховният административен съд, II колегия, V-членен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 13031/9.10.2013 г. по адм. д. № 4246/2013 г. по описа на ВАС, VII отделение, е отменена заповед № РД-14-90/18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която жалбоподателят е заличен като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти и е обезсилено издаденото удостоверение за регистрация. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по мотивирано предложение на ЕКРТТА, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.). Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, в срок два месеца от влизането в сила на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 82 на МС от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата (обн., ДВ, бр. 34 от 4.05.2012 г., в сила от 4.05.2012 г), туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 на Наредбата, като в 14-дневен срок от анексирането или подновяването туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ. Задължението по § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба е въведено с подзаконов нормативен акт. Такова задължение няма в Закона за туризма или в друг нормативен акт от същия ранг и е различно от задължението на туроператорите по чл. 42, ал. 1 и по чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.) ежегодно да сключват договори за застраховка, покриваща отговорността им за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Срокът за изпълнение на това задължение е не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането на предходния договор, като туроператорът трябва да представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17 от ЗТ (отм.). В конкретния случай това задължение е изпълнено от туроператора. Задължението за сключването на анекс при условия, различни от регламентираните в чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ (отм.) е самостоятелно и различно задължение, което не е регламентирано в ЗТ (отм.), а в Наредбата. Неизпълнението на задължението по § 9, ал. 1 и ал. 2 ПЗР от Наредбата, не е предвидено в Закона за туризма като основание за заличаване на регистрацията на туроператора, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.) и не е фактическо основание за налагане на утежняващ административен акт с най-тежки правни последици за туроператора по Закона за туризма (отм.) - заличаване на регистрацията и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗТ (отм). Законът предвижда заличаване на регистрацията, ако не е изпълнено задължение на туроператора да представи в 14-дневен срок сключения застрахователен договор по чл. 42, ал. 1 и чл. 17, ал. 5 от ЗТ (ЗТ), в която хипотеза не попада настоящият казус. След като жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ (отм.) за представяне на сключен застрахователен договор няма основание за заличаване на регистрацията му. Неизпълнението на задължението по § 9 от ПЗР от Наредбата не е в приложното поле на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.), поради което правилно тричленният съдебен състав е приел, че е издадената заповед е материално незаконосъобразна. Изложените правни изводи са достатъчни за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и оставяне на решението в сила. Ответната страна претендира присъждане на разноски по делото, които предвид представения договор за правна защита № 0070216 от 22.01.2014 г. са в размер на 500 лева, платени в брой. Няма възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат Росен Тодоров, поради което сумата следва да бъде присъдена така, както е поискана. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1