Решение № 12140 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2234/2014 г.

Решение № 12140 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2234/2014 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството пред Върховния административен съд, трето отделение е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Ант. Иванова, против решение № 7374 от 26.11.2013 г., постановено по адм. д. № 731/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата са релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Ненко Стоянов Ненков, от с. Драгаш Войвода, Община Никопол, Плевенска област, чрез процесуалния си представител адв. М. Тихомирова оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства по реда на чл. 78 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради законосъобразност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на земеделския производител Ненко Стоянов Ненков, от с. Драгаш Войвода, Община Никопол, Плевенска област против заповед № 03-РД/2741 от 18.10.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), в частта, с която е било отказано финансиране на заявление за подпомагане УИН № 15/121/04691, на земеделския стопанин по мярка за подпомагане 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" относно отхвърлени разходи за закупуване на "Аератор за компост" и трактор с "обратен ход". С посоченото по-горе решение, административният съд е отменил оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в тази й част, като преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. Съображенията за това са били, че след преценката на оспорения административен акт, който е бил издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, по отношение на изискването за форма, решаващият съдия е установил, че административният орган не е посочил фактическо основание за отказа. Развити са съображения, че в обжалвана заповед, не се съдържали фактически и правни основания, на основата, на които е била отказано финансирането на частта от заявените от земеделския производител разходи. С оглед на тази констатация, съдът е достигнал до извода, че по никакъв начин не може да изведе заключение, дали наличието на някоя от отрицателните предпоставки, установени в чл. 27, ал. 1, т. 12 от Наредба № 8/3.04.2008 г. на МЗХ, или неизпълнение на някое от изискванията за модернизиране на селското стопанство посочени тази наредба е мотивирало административния орган да постанови процесния отказ. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че не излагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Така приетото е обосновано и законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административно-правен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Основното в конкретния случай е, че действително административният орган не е посочил фактически основания за издаването на оспорената заповед в отказаната й част, поради което правилно съдът е приел, че атакуваният акт не е мотивиран, с което се ограничава правото на защита, а посочването на фактическите и правни основания за издаването на акта от страна на органа са абсолютна предпоставка, обуславяща възможност за упражняване на контрол върху същия и за възможност за организиране на адекватна защита спрямо него. Правилен е и извода на административния съд, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспорената заповед, както е изложил подробни аргументи за това. Доводите на касатора, развити в касационната жалба не се споделят от настоящият тричленен състав, тъй като са неоснователни, с оглед на констатациите направени по горе в мотивите на настоящото решение, че не са налице касационни основания за отмяна, което води до извода, че обжалваното решението следва да бъде оставено в сила. В тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо фактическите и правни основания, довели до постановяване на решението на административния орган да бъдат излагани едва в хода на съдебното производство, което следва да установи съществуването на конкретни факти, посочени от административния орган като основание за издаване на съответния административен акт. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а и мотивите към оспорената заповед не могат да се изведат от становището на административния орган, изразено в становището си по делото. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представеното на л. 16 от делото - адв. пълномощно, установяващо действително плащане на договореното в размер на 9000 лева на адвокатско възнаграждение. При наличието на възражение за прекомерност, направено от касатора в становището му от 12.09.2014 г., както и с оглед неголямата сложност на настоящото дело, настоящият тричленен състав намира, че искането следва да бъде уважено, като ДФЗ следва да заплати разноските на ответната страна в размер 900 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение,