Решение № 12375 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12003/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието чрез процесуален представител срещу решение 202 от 21.11.2022г., постановено по административно дело 102/2022 г. от Административен съд /АС/ - Ямбол, в частта му, с която е отменена негова Заповед РД 09-150 от 25.02.2022г. в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 са останали 10,13 ха от следните площи: 8,75ха от парцел 11661-24-1-1 в землището на [населено място], общ. Стралджа; 0,81 ха от парцел 11661-75-1-2 в землището на [населено място], общ. Стралджа; 0,15 ха от парцел 55244-339-2-1 в землището на [населено място], община Стралджа; 0,26 ха от парцел 55244-339-3-1 в землището на [населено място], община Стралджа; 0,02 ха от парцел 55244- 372-12-1 в землището на [населено място], община Стралджа; 0,02 ха от парцел 55244-74-2-1 в землището на [населено място], община Стралджа и 0,12 ха от парцел 55244-75-4-1 в землището на [населено място], община Стралджа. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, респективно иска същото да бъде отменено в тази си част. Претендира сторените разноски за държавна такса, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника такива за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Р. Русев, чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при нарушение на материалния закон в отменената му част. За да отмени оспорената пред него заповед в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 са останали 10,13 ха от следните площи: 8,75 ха от парцел 11661-24-1-1 в землището на [населено място], общ. Стралджа; 0,81 ха от парцел 11661-75-1-2 в землището на [населено място], общ. Стралджа; 0,15 ха от парцел 55244-339-2-1 в землището на [населено място], община Стралджа; 0,26 ха от парцел 55244-339-3-1 в землището на [населено място], община Стралджа; 0,02 ха от парцел 55244-372-12-1 в землището на [населено място], община Стралджа; 0,02 ха от парцел 55244-74-2-1 в землището на [населено място], община Стралджа и 0,12 ха от парцел 55244-75-4-1 в землището на [населено място], община Стралджа по схеми и мерки за директни плащания от Р. Русев земеделски производител с УРН 230413 със заявление УИН 28/140521/02701, АС Ямбол е приел, че не са налице материалноправните предпоставки, обуславящи извода на административния орган за недопустимост на площите. За да достигне до него, административният съд е назначил съдебно - техническа експертиза като, след анализ на всяка една от определените за недопустими от органа площи, е заключил, че не са налице безспорно установени факти, обективиращи последните като недопустими за подпомагане, респективно е върнал преписката в тази ѝ част за ново произнасяне от административния орган. Настоящият състав намира, че решението в тази му част е правилно и обосновано. На първо място настоящата съдебна инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд, поради допусната очевидна фактическа грешка, е изписал погрешно в мотивите и диспозитива сбора на процесните пред него площи като 10,13 ха, вместо правилното 10,32 ха, която грешка не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт и може да бъде отстранена неограничено във времето, служебно от първоинстанционния съд или по искане на страна по делото. Според чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Министерство на земеделието създава системата за идентификация на земеделските парцели Специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 /Наредба 2/26.03.2018 г./, като чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП предвижда, че за отразяване на реалното състояние и ползване на площите, данните в Системата за идентификация на земеделските парцели ежегодно се актуализират чрез: 1. дешифриране (компютърно подпомогнато разчитане) на актуалната цифрова ортофото карта, и/или 2. отразяване на резултатите от специализираните теренни проверки на референтни парцели, които се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, и/или 3. отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37; 4. други източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година, до които Министерството на земеделието, храните и горите има достъп и може да използва при липса на информация по т. 1 - 3. Както правилно е посочил административният съд критериите, при които земеделски площи или части от тях се явяват трайно неподходящи за подпомагане са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от Наредба 2/2018 г. а именно: когато са заети от дървесна и храстовидна растителност /т. 1/; когато са заети от нежелана растителност орлова папрат, чемерика айлант, къпина, клек, хвойна, аморфа /т. 2/; когато са заети от бързорастящи дървесни видове с кратък цикъл на ротация извън изброените в приложение 1 на Наредба 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) /т. 3/; когато са заети от сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени /т. 4/. Що се отнася за критериите, по които земеделските площи или части от тях се явяват временно неподходящи за подпомагане, същите са посочени в ал. 2 на същия член, както следва: това са площите, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност /т. 1/; площите с височина на тревостоя над определени стойности /т. 2/, както и опожарените /т.3/ и наводнени такива /т.4/. В процесния случай, съгласно дешифрация на цифровата ортофотокарта, административния орган е посочил, като причини за изключване на процесните площи като недопустими за подпомагане, наличието на пустеещи, непочистени и неподдържани площи без видими следи от земеделска дейност; преовлажнени терени; полски пътища и прокари с ширина над 2 м; площи с наличие на нежелана, плевелна растителност; площи с участъци, попадащи във физически блок с неземеделско предназначение /реки и речни корита/. Административният съд е анализирал подробно посочените от органа констатации, респективно е отнесъл всяка към конкретната площ и същото не следва да се преповтаря от настоящия съдебен състав. Във връзка с горното следва да се отбележи, че спорният въпрос по делото е дали описаните констатации са безспорно доказани, респективно дали са налице посочените от касатора хипотези на чл. чл. 10 от Наредба 2/2018 г. при направения от него извод за недопустимост. За да изследва този въпрос, правилно административният съд е назначил съдебно - техническа експертиза, със задача да се установи налице ли е неправилно дешифриране на цифровата ортофотокарта от административния орган при достигането до заключението за недопустимост на процесните площи. В тази връзка АС Ямбол, като е кредитирал експертното заключение, обосновано е приел, че не може да се направи безспорен извод за недопустимост на площите по посочените основания. Първоинстанционният съд правилно е приел посоченото от експерта, който след обстоен преглед на приложените ортофото карти, посредством мащабирането им и въвеждането им в графичен софтуер е посочил, че при разглеждането на предоставените изображения, се вижда наличието на дърветата и по-големите храсти, като е уточнено, че растителната покривка не може да се прецени по този начин, но може да се изходи от факта, че еднаквата растителна покривка изглежда сходно на различни места по снимката и ако при разчитането на изображенията такава растителна покривка е приета за допустима, то следва и останалите площи с такава растителна покривка да се приемат за допустими. Настоящият съдебен състав споделя тези изводи, тъй като действително при сходни изображения на площи определени за допустими и такива определени за недопустими не може да се изведе безспорно посредством цифровите ортофотокарти, въз основа на които административният орган е направил заключенията си, че са налице фактически установявания, обосноваващи недопустимостта на процесните пред АС Ямбол площи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сторените от него деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие и съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, претендираната от ответника сума е в размер на 1000 лв., представляваща хонорар за един адвокат. Направеното от касатора възражение за прекомерност в тази връзка е неоснователно договореният и заплатен от жалбоподателя хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, като същият е в размер, близък до минималния, определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение