Решение № 3933 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2018 г.

Решение № 3933 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от И. Д. срещу решение № 1198 от 15.06.2018 г. постановено по адм. дело № 1030 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) – Б. К. жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че обжалваното решение е обемно, но в него не е извършено хронологично тълкуване на обстоятелствата. Не става ясно защо, ако заповедта е издадена на 17.07.2017 г. (както е изписано в нея), му е връчена след девет месеца. Прави искане оспореното решение да бъде отменено. Ответникът – Полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Д. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0769-001985 от 17.07.2017 г. на полицейски инспектор при ОД на МВР - Б., по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), изразяваща се във временно отнемане на свидетелството му за управление до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да постанови този резултат съдът е установил, че с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 17-0769-001985 от 16.07.2017 г. е констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 16.07.2017 г. около 01. 20 ч. в гр. Б., ж. к. "Славейков", до бл. ..., И. Д. управлявал лек автомобил Тойота Рав 4, собственост на С. Д., след употреба на алкохол, което обстоятелство било констатирано с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 АРВВ – 076, който отчел 1, 27 промила алкохол. Отразено е, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 0017716. Въз основа на констатациите в АУАН е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ. По делото са представени данни за три експертизи, изготвени след оспорения резултат на техническото средство Алкотест Дрегер 7510 АРВВ – 076, като всяка от тях сочи количество в кръвта на водача към 16.07.2017 г. над 0, 5 промила. След анализ на разпоредите на чл. 172 и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно заповед № 251 з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР - Б. за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. Посочил е, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон. Счел е, че са налице елементите, включени във фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Изложил е, че описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Измерения от дрегера резултат е меродавен към датата на постановяване на заповедта, доколкото за органа липсват данни, относно обстоятелството явил ли се е нарушителят за да даде кръвна проба, респ. касателно резултата от проверката на кръвната проба. Пред съда не е оспорена фактическата констатация, че при пробата с полеви тест – Алкотест дрегер е установено наличие на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е управление на МПС от страна на водача с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, което обстоятелство не се е променило дори и при зачитане на най благоприятния за жалбоподателя резултат от експертизите - 0, 85 промила. Срокът на действие на временната ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правната норма, като правилно е възпроизведен и в спорната заповед. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" включително на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на мярката. В случая, при извършената на И. Д. проверка с техническо средство е установено, че той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1, 27 промила. Както в жалбата си пред административния съд, така и в касационната жалба, Добрев не е оспорил констатациите отразени в АУАН, нито е твърдял, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което е приложена процесната ПАМ. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Предпоставките за прилагането на ПАМ са установени още към момента на извършването на проверката с техническо средство тип "Дрегер". Резултатите от кръвните проби биха имали определящо значение, ако сочат концентрация на алкохол в кръвта под 0. 5 на хиляда, което обстоятелство в настоящия случай не е налице. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Връчването на заповедта девет месеца след нейното издаване е от значение за началото на срока за обжалването й, което в случая е реализирано, но не се отразява на нейната законосъобразност. Предвид това възражението за незаконосъобразност на заповедта, поради късното й връчване, е неоснователно. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,