Решение № 8860 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15760/2014 г.

Решение № 8860 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15760/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ректора на Висше транспортно училище "Тодор Каблешков" София срещу решение № 6101 от 16.10.2014 г. по адм. д. № 2682/2014 г. на Административен съд София- град, с което е обявена за нищожна издадената от него заповед № Р-99/13.02.2014 г. и е върната преписката на ректора на ВТУ "Тодор Каблешков" за продължаване на административнопроизводствените действия при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивната част на решението. Излага касационни основания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че компетентен да прекрати процедурата по конкурса в случая е научният съвет на Факултета. Становището на съда, че Научният съвет /НС/ на Факултета е компетентен да се произнесе по процедурата за избор е вярно, но при положение, че Научното жури /НЖ/, след второто си заседание внесе предложение до НС на Факултета по конкурса. В противоречие с материалния закон и необосновано е тълкуването на съда, че срока по чл. 57, ал. 4 от ППЗРАСРБ е инструктивен, а не преклузивен. Член 3, ал. 8 от ПУРПНСЗАПД, на който се позовава в решението си съдът и съгласно който ректорът на ВТУ е следвало да замени членовете на научното жури, непредали становищата си в срок, има диспозитивен, а не задължителен характер. Обжалваната заповед на ректора по същество има констативен характер. Действително ЗРАСРБ предвижда контрол по процедурите на министъра на образованието и науката, но за да не се стигне до основание за негативни резултати ректорът е издал заповед за назначаване на оспорената специализирана комисия, като негов помощен орган. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Представила е писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 29в, вр. с чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ, правилно съдът е приел, че в компетентността на Научния съвет е да вземе решение за избор на професор и поради това този орган може да прекрати процедурата по аргумент за по-силното основание, а ректорът не разполага с такива правомощия по ЗРАСРБ, поради което са налице основания за приложение на чл. 168, ал. 2, вр. с чл. 146, т. 1 АПК. Изводите на съда относно нищожността на оспорения административен акт са законосъобразни. В ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ не се съдържат разпоредби, съгласно които в случай на неспазване на срока по чл. 57, ал. 4 от ППЗРАСРБ за представяне на рецензии и становища от членовете на Научното жури да се регламентира прекратяване на процедурата за избор. Правилни са изводите на съда, че срокът по чл. 57, ал. 4 от ППЗРАСРБ се явява инструктивен, а не преклузивен. С относимите разпоредби в ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ законодателят цели да се оценят всестранно в максимална възможна степен кандидатите за заемане на академична длъжност "професор", като изисква рецензии и становища от всички членове на Научно жури, за да се осигури законосъобразно произнасяне в последствие от Научния съвет. Противното разбиране за преклузивния характер на срока по чл. 57, ал. 4 от ППЗРАСРБ не намира опора в редакцията на нормата и другите относими нормативни разпоредби и влиза в противоречие с целта им, тъй като създава възможност един или повече от членовете на Научното жури неспазвайки срока по чл. 57, ал. 4, да не допуснат Научния съвет /който се явява единственият компетентен орган/ да се произнесе по избора. В тази връзка правилно съдът е посочил, че предвид чл. 3, ал. 8 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични и преподавателски длъжности във ВТУ "Т. Каблешков" и т. 24 от процедура 4, доколкото между страните не се спори, че същата е приета от Академичния съвет на ВТУ и при съобразяване на чл. 46, ал. 2 ЗНА за ректора на ВТУ възниква задължение за замяна на членове на Научното жури, които не са представили в срока по чл. 57, ал. 4 от ППЗРАСРБ и не желаят да представят становища, въпреки изискванията на чл. 57, ал. 3 от ППЗРАСРБ, като се спазят изискванията на чл. 3, ал. 1 и сл. от Правилника и чл. 4 и чл. 29а от ЗРАСРБ и чл. 57, ал. 1 и 2 ППЗРАСРБ. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗРАСРБ академичните длъжности се откриват във висшите училища и научните организации при условията и по реда, определени в закона и техните правилници. С правилниците на висшите училища могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемана академична длъжност "доцент" и "професор", отразяващи спецификата на отделните професионални направления. След като с Правилника, приет съгласно § 59, ал. 2 ПЗР и предвид чл. 29в, вр. с чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ са регламентирани в т. 7.1 "значими критерии" и в т. 7.2 допълнителни (препоръчителни) критерии, основателно съдът е посочил, че тези в т. 7.1 се явяват задължителни, предвид редакцията на текста. Правилно съдът е дал указания за продължаване на процедурата, с оглед на промени в състава на Научното жури по реда и при съобразяване на цитираните разпоредби за представяне на изискуемите становища от всички членове на Научното жури. Налага се извод, че не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната на обжалваното решение, което следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение