Решение № 1713 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12723/2013 г.

Решение № 1713 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12723/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Шумен, против решение № 67 от 31.07.2013 г. по адм. дело № 134/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Шумен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата Нели Карамфилова Караджова, от гр. Шумен, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и моли решението, предмет на съдебен контрол, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 67 от 31.07.2013 г. по адм. дело № 134/2013 г., Административен съд - гр. Шумен е отменил заповед № ЗД-ЗДПГ01/33 от 9.04.2013 г. на и. д. Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Шумен. Съдът е приел, че в оспорената заповед липсват фактически и правни основания за издаването й. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В мотивите към заповед № ЗД-ЗДПГ01/33 от 9.04.2013 г. на и. д. Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Шумен, е отразено, че Нели Караджова задоволява успешно базовите потребности на настаненото в семейството й дете, но не може да поддържа и съхранява неговата идентичност. За периода на оценката тя съзнателно променя историята и идентичността на детето, предвид обстоятелството, че приемното дете я възприема като родител. По отношение на подмяната на идентичността на детето, в съдебното заседание от 4.07.2013 г., вещото лице - психолог дава следните разяснения: "Това е много сериозна тема и във връзка с това, че детето е било на специфична възраст в момента, в който се осъществява приемната грижа. След това започва процедура по осиновяване. Понятието "идентичност" се променя с възрастта на човека и развитието му. Специално за възрастта 3-4 години говорим за така нар. "полова идентификация". Детето осъзнава това. Тук няма подмяна на половата идентичност. Има документи, в които е цитирано да казва "аз съм малката жена, ти си голямата", т. е. абсолютно е налице идентификация. Проблемите, които социалните работници изтъкват са може би във връзка с етническата идентификация на детето. Това е нещо, което няма как родител от друг етнос да поддържа, без да му се предостави професионална помощ за това. Искрено съм убедена, че социалните работници, които са наблюдавали случая, са давали насоки и указания във връзка с етническата принадлежност. Има свидетелство от тях, че детето знае турски език, т. е. това е налице и не би трябвало да се изтъква като мотивационен фактор, създаващ проблем при приемната грижа". От изложеното се налага извода, че идентичността на индивида има различни проявни форми, а административният орган не е конкретизирал за коя от тях става дума в случая. Изводите на административния орган, че Караджова променя историята и идентичността на детето не отчитат фактите, че полагащата приемна грижа скоро след настаняването в дома й на детето Есмералда силно се е привързала към него и то към нея, както и че у Караджова се е зародило желание да осинови детето, което е съобщила на органите от отдел "Закрила на детето". Тя действително е извършила осиновяването по установения ред и през ноември 2012 г. процедурата е финализирана с решение на Районен съд, гр. Шумен. От цялата административна преписка се установява безспорно, че отношенията между детето и първоначално полагащата приемна грижа, а впоследствие - осиновителката, са такива на привързаност и любов - детето се старае да е в непрекъснат контакт с нея, милва я, прегръща я, на което Караджова отговаря със същите чувства. Тези обстоятелства, както и факта, че жалбоподателката по първоначалното дело е полагала за Есмералда грижи като за рождено дете не са укорими, а напротив - постигната е целта на чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗД - детето се отглежда в семейна среда и това е най-добрият интерес за него, предвид привързаността и обичта, която е започнало да изпитва към приемната майка. Няма законова пречка тя да осинови детето, за което преди това се е грижила като приемен родител. В абзац трети от мотивите към заповед № ЗД-ЗДПГ 01/33 от 9.04.2013 г. на и. д. Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Шумен, е посочено, че се отчита, че Нели Караджова има социално-желано поведение - договарянето и дадените насоки се приемат в разговор, а последващите предприети действия изцяло противоречат на предварително планираното. Като пояснение на този извод, е отразено, че тя трудно разбира приемната грижа и временния характер на социалната услуга, не осмисля приемната грижа като споделена грижа за детето между всички институции, принципите на партньорство са нарушени. Както в тази заповед, така и в становището на ОЗД при ДСП, гр. Шумен и в доклада на Комисията по приемна грижа към РДСП, гр. Шумен, не са конкретизирани действията на Караджова, които обуславят тази негативна оценка. По административната преписка са налице данни само относно случая с Есмералда (сега Неолина). Ако се имат предвид проведените през периода 24.04.2012 г. - 9.05.2012 г. срещи с кандидат-осиновители на същото дете, на които по твърдение на социалните работници Караджова не е успяла да овладее емоциите си, то с оглед на заявеното преди това от нея желание самата тя да осинови детето, тези реакции са били обясними, а поведението на социалните работници, въпреки това да провеждат тези срещи, е неоправдано с оглед психическото им въздействие върху детето и Караджова. По делото няма данни последната като приемен родител да е проявила подобно поведение в други случаи. В абзац четвърти от мотивите към заповед № ЗД-ЗДПГ01/33 от 9.04.2013 г. на и. д. Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Шумен, е посочено, че са налице финансови затруднения от страна на приемния родител, без каквато и да е обоснованост на тази констатация. От данните по делото се установява, че Караджова има необслужен банков кредит, във връзка с който й е наложен частичен запор върху заплатата. Лицето работи като фризьорка, а наред с това получава и пенсия за инвалидност. В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗЗД, за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание. Според чл. 50, ал. 3 ППЗСП, средствата по ал. 1, които предоставя дирекция "Социално подпомагане", са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето. Приемният родител е посочен с професионален код в списъка на официално признатите професии. От обясненията на вещото лице - психолог, дадени в с. з. на 4.07.2013 г., се установява, че нагласата на Караджова сега е съвсем различна, в сравнение със случая с Неолина. Там се касае до много сериозни психологически, емоционални и мотивационни причини. Сега става дума за професионален интерес към услугата "приемна грижа". Финансовите й подбуди не са укорими, тъй като е нормално човек, който работи, да търси заплащане на труда си. Що се касае до заболяванията на Караджова, в оспорената заповед липсват такива мотиви. Освен това заболяванията са били налични и към момента на утвърждаването й като приемен родител, поради което няма промяна в обстоятелствата. Освен това експертизирането на лицето на 4.12.2012 г. от ТЕЛК показва намаляване на процента на ТНР с 16 на сто спрямо предишния. От изложеното в тези мотиви се налага извода, че при издаване на оспорения административен акт не са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка следва да се има предвид и че в заповедта, която е издадена на 9.04.2013 г., както и в цитираните в нея социален доклад от 22.02.2012 г. и протокол на Комисията по приемна грижа от 20.03.2013 г. не се отчита обстоятелството, че Неолина е вече осиновена от Караджова към 1.11.2012 г., видно от удостоверението за раждане и към случая вече не могат да се прилагат критерии относно приемните семейства. Не са съобразени и сериозните психологически, емоционални и мотивационни причини, довели до осиновяването на детето от приемния родител. В хода на съдебното производство, от вещото лице психолог, на Караджова е проведен тест NEOPI - R, който е най-известният ползван в световната практика, базиран върху така нар. петфакторен модел на личността, който се прилага и към подбор и оценка на кандидати за приемни родители. Изводът на експерта е, че Нели Караджова отговаря на изискванията за приемен родител. Рисковите фактори хронични заболявания и финансови затруднения са съществували и към момента на утвърждаването й като приемен родител. От изложените в тези мотиви съображения се налага извода, че в случая не е била налице промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че в оспорения административен акт не са посочени конкретни текстове от тези норми. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата, при установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване. Според чл. 24, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт, социалният доклад се представя на Комисията по приемна грижа, която прави предложение до директора на регионалната дирекция за социално подпомагане за издаване на заповед за заличаване на приемното семейство от регистъра по чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредбата задължава директора на регионалната дирекция за социално подпомагане след преценка на всички обстоятелства да издаде заповед за заличаване от регистъра. Цитираните норми са били нарушени и издаденият административен акт е незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна. Стигайки до този окончателен правен извод, първоинстанционният съд е постановил като краен резултат правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответницата по касация не е направила и не е поискала присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,