Решение № 9963 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7542/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи (МВР), чрез старши юрисконсулт В. Чорбаджийски, против решение 3362 от 21.05.2021 г. по адм. дело 3066/2021 г. по описа на Административен съд - София град. С обжалваното решение съдът е отменил заповед 5364з-402 от 01.03.2021 г. на директора на дирекция "Миграция" в МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изречение 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е продължено принудителното настаняване на К. Яздани, гражданин на Ислямска република Афганистан, в специален дом за временно настаняване на чужденци с 6 месеца, считано от 04.03.2021 г., до отпадане на пречките по изпълнението на наложената спрямо него принудителна административна мярка, но не по късно от 04.09.2021 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като незаконосъобразно и да потвърди заповедта, с която е продължено принудителното настаняване на К. Яздани. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава минимално определения размер. Ответникът по касационната жалба К. Яздани, чрез адвокат Б. Гелева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на К. Яздани, гражданин на Ислямска република Афганистан, срещу заповед 5364з-402 от 01.03.2021 г. на директора на дирекция "Миграция" в МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изречение 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е продължено принудителното настаняване на К. Яздани, гражданин на Ислямска република Афганистан, в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с 6 месеца, считано от 04.03.2021 г., до отпадане на пречките по изпълнението на наложената спрямо него принудителна административна мярка (ПАМ), но не по късно от 04.09.2021 г. Заповедта е издадена при съобразяване на обстоятелствата, че спрямо К. Яздани е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна със заповед рег. 5364з-1454/04.09.2020 г. на директора на дирекция Миграция в МВР, а с последваща заповед 5364з-1454/04 09.2020 г. на административния орган чужденецът е задържан в СДВНЧ. Заповедта се основава и на изложеното в предложение рег. 5364р-4163/01.03.2021 г. за продължаване на срока на принудителното настаняване на чужденец в СДВНЧ. В предложението се сочи, че К. Яздани има предходно настаняване в СДВНЧ от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г., когато е предаден на органите на ДАБ, във връзка с подадена от него молба за предоставяне на международна закрила. С влязло в сила решение 1747/07.07.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), на чужденеца е отказано предоставяне на международна закрила. В хода на проведената на 21.02.2021 г. беседа К. Яздани е заявил, че не желае да се завърне в Афганистан. В цитираното предложение е посочено и че е налице обоснована възможност лицето да се укрие, за да не изпълни наложената му принудителна административна мярка по връщането му в страната на произход, като това заключение се основа на цялостното му поведение по време на производството по предоставяне на международна закрила и фактът, че К. Яздани няма трайно установени връзки на територията на страната и не притежава средства, които би могъл да предостави като гаранция. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но обжалваният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Първостепенният съд, анализирайки приложимата нормативна уредба, е приел за необоснован извода на директора на дирекция Миграция за наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съответно на член 15, параграф 6 във вр. с параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /наричана за краткост Директива 2008/115/ЕО/, тъй като нито в цитираното предложение, нито в оспорената заповед са изложени мотиви, които да обосновават наличието на опасност от укриване по смисъла на § 1, т. 4в от ЗЧРБ. На следващо място е приел, че органите на Дирекция Миграция МВР не са положили разумни усилия за организиране на извеждането на К. Яздани от страната, след издаване на заповед 5364з-1454/04.09.2020 г. на Директора на Дирекция Миграция" - МВР. Преценил е като важно обстоятелството, че заедно с първоначалното задържане от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г., към момента на постановяване на съдебния акт принудителното задържане на чужденеца в СДВНЧ достига почти година, което означава, че след шест месеца, същият следва да бъде освободен по силата на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ. Обжалваното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Заповед за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване се издава в случаите, когато чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Срокът на това принудително настаняване може да бъде продължен по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране. Ако се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. В конкретната хипотеза се установява по категоричен начин, че Ядзани е отказал да съдейства на компетентните органи и е изявил изричното си несъгласие да се завърне доброволно в Афганистан. По отношение на втората предпоставка- наличието на опасност от укриване, съдът е направил необоснован от доказателствата по делото извод, че липсва опасност от укриване на чужденеца. Фактите по делото установяват, че такава опасност продължава да съществува. Чужденецът не притежава документи за самоличност, не притежава средства за издръжка. Досегашното поведение на чужденеца, описано в предложението, сочи на трайното му несъобразяване с правилата на обществения ред. Като непълнолетен чужденецът е бил настанен в ЦНСТБДУ Мечтатели и е проявявал негативно отношение към останалите младежи, държал се е агресивно и провокативно към възпитателите, заплашвал ги е с физическа саморазправа, оказвал е тормоз по отношение на непълнолетно момиче от дома. След като е навършил пълнолетие, чужденецът е преместен в РПЦ-[населено място]. През месец май 2020г. е поискал да бъде освободен и е заплашил, че ако това не бъде сторено, ще се нарани или самоубие, след което е порязал ръката си. Неправилен е и изводът на съда, че административният орган не е извършил преценка за възможността за налагане на друга по-лека мярка. Преценявайки това обстоятелство административният орган се е позовал на обстоятелствата, изложени в предложение рег. 5364р-4163/01.03.2021г., в което изрично е посочено, че е налице невъзможност да се приложи друга, по-лека мярка от визираните в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, тъй като чужденецът не разполага със средства за издръжка и с подслон. По делото липсват и доказателства, че не е налице разумна възможност за извеждането на чуждия гражданин и връщането му до страната му на произход. С оглед на горното решението на административния съд се явява необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, което налага и неговата отмяна. Доколкото спорът между страните е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото му. Принудителното настаняване в СДВНЧ има за цел да обезпечи изпълнението на приложена принудителна мярка за връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Прилагането на тази мярка обаче следва да се осъществява само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други по-леки мерки и са налице данни, които сочат на реална опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин наложената му принудителна мярка за връщане да страната на произход. В случая административният орган е извършил обоснована и законосъобразна преценка, че спрямо чужденеца не могат да се приложат някои от по-леките мерки, посочени в чл.44, ал.5 на ЗЧРБ- той не разполага с парични средства или валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, поради което мерките по т.1 до 3 на разпоредбата са неприложими. Законосъобразен и в съответствие с разпоредбите на чл.3, т.7 от Директива 2008/115/ЕО и §1,т.4в от ДР на ЗЧРБ е и изводът на административния орган, че е налице опасност чужденецът да се укрие. Нарушенията на обществения ред, описани по-горе, са от категорията обстоятелства, посочени в §1, т.4в и водят до обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената му принудителна мярка. С разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ се транспонира и изискването на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115, в частта, с която се регламентира задължението за прекратяване на предварителното задържане, когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца. Както се изтъкна и по-горе, изпълнението на наложената принудителна административна мярка връщане до страна на произход е осуетено от обстоятелството, че Ядзани не оказва съдействие на компетентните органи по организиране на извеждането му, не разполага с валиден документ и отказва да се върне доброволно в страната си. Изложеното води до извод за наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, както и на предпоставките на чл. 15, параграф 6 от Директива 2008/115 за продължаване на срока на принудителната мярка и за наличието на оправдана цел на задържането по смисъла на чл. 15, параграф 4 от същата директива. При направената в тази връзка преценка за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ административният орган е упражнил правомощията си законосъобразно. Поради това жалбата на Ядзани срещу оспорената заповед на директора на Дирекция "Миграция" МВР, издадена на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,