Решение № 9427 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2012 г.

Решение № 9427 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по жалба на Милка Николова Найденова, Димитър Драгомиров Найденов, Софиянка Георгиева Димитрова, Силвия Радославова Петкова, Даниела Радославова Иванова, Николинка Антонова Димитрова, Димитринка Антонова Димитрова, Роза Антонова Антонова, Борис Стоянов Иванов, Стоян Борисов Иванов, Спас Виданов Йотов, Симеон Виданов Йотов, Николина Видинова Делкова, Божидар Фиданов Йотов, Димитрина Фиданова Георгиева, Дафинка Евгениева Йотова, Петър Евгениев Фиданов, Марияна Евгениева Йотова, Ирена Борисова Йотова в качеството им на наследници на Димитър Найденов Модев, чрез адв. Милена Димитрова Миткова, срещу Решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник (обнародвано в Държавен вестник бр. 60 от 07.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот с номер по КВС - 015093, в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, Столична община, с кадастрален номер № 3856.93. Част от процесния имот е посочен под № 5 от Приложение 1, а именно като засегнат от стъпките на новите стълбове на реконструираните електропроводи в землището на с. Мало Бучино. Друга част е посочен под № 9 от Приложение 1 - имот с режим на ограничено ползване сервитутна зона на реконструираните електропроводи. Ответната страна - Министерския съвет на Р България, чрез процесуалния си представител юрк. Демирев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция " Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Игнатов, юрк. Найденова и юрк. Станева, изразяват становища за неоснователност на жалбата. Като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС, с т. 1 на Решение № 650 от 03.07.2012 г. на Министерския съвет на РБ, са отчуждени за държавна нужда имоти и части от имоти - частна собственост, описани подробно в Приложение № 1. С т. 3 на същото решение е разпоредено предварителното му изпълнение, което, в случаите когато акта се обжалва само по отношение на размера на паричното обезщетение, какъвто е настоящият случай, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДС не допуска спиране на изпълнението на акта за отчуждаването. Съгласно Решение № КЗЗ-07 от 10.04.2012 г. на Комисията за земеделските земи е променено предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и са утвърдени площадки и трасета за проектиране в общо 965 кв. м земеделска земя, четвърта, пета и шеста категория, неполивна, частна и общинска собственост за нуждите на АПИ, за изграждане на обект "АМ "Люлин" в землищата на кв. Суходол, с. Мало Бучино, Столична община, област София и землищата на с. Големо Бучино и гр. Перник, по следата на предложения единствен вариант, нанесен на приложения ПУП-ПП (л. 67). Съгласно приложеното по делото уведомително писмо изх. № АУ-14-12 от 07.06.2012 г., подписано от зам. министър на регионалното развитие и благоустройството е видно, че по обнародваната в бр. 40 от 29.05.2012 г. на ДВ Заповед № РД-02-14-1174 от 03.05.2012 г., с допуснато предварително изпълнение за одобряване на ПУП - ПП за обекта "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели; Изграждане на пътни варианти на път IV-18017 при км 8+800 с. Мало Бучино и при км 12+000 с. Големо Бучино на територията на областите София и Перник... в законоустановения 3-дневен срок не са постъпвали възражения (на гърба на л. 56). С Решение № МБ2 от 16.03.1994 г. на ОСЗГ в общ. Овча купел е възстановено правото на собственост на наследниците на Димо Модев в съществуващи стари реални граници върху: ливада от 1.445 дка, шеста категория в м. Петковото с ограничения при ползване на имота поради преминаващата главна водопроводна мрежа (имота е № 008009 по картата на землището); нива от 2.201 дка, четвърта категория в м. Кукударници с ограничения при ползването на имота поради наличния електропровод 110 Kv (имота е № 015021 по картата на землището); нива от 1.794 дка четвърта категория в м. Кукударници с ограничения при ползването на имота поради наличния електропровод 20 Kv (имота е № 015029 по картата на землището) нива от 1.000 дка, четвърта категория в м. Бродо (имота е № 015036 по картата на землището) без ограничения и пасище - мера от 0.998 дка, седма категория м. Страната без ограничения в ползването (имота е № 015058 по картата на землището - л. 19). Към решението е приложена скица (л. 20), която е относима към възстановения имот № 015093 в землището на с. Мало Бучино, м. Кукударници, с площ от 1.005 дка, върху който има ограничения поради преминаващия електропровод 20 Kv, но в решението на ОСЗГ същият е с № 015029 и площта му е 1.794 дка. Части от имот № 015093 по КВС, респ. № 3856.93 по КК с площ на отчуждаване от 0.056 и 0.994 дка, собственост на наследници на Димо Найденов Модев, находящи се в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, са засегнати от стъпките на новите стълбове на реконструираните електропроводи. За тях административният орган е определил парично обезщетение общо в размер на 731 лева (39 лв. за първия + 692 лв. за втория = 731 лв.). За да обоснове тази оценка административният орган е назначил независима оценителна експертиза, която не е приложена по делото. С молба от 12.10.2012 г. юрк. Бойчева, в качеството си на процесуален представител на АПИ, е представила на съда "извадка" от оценката на имот № 3856.88 (л. 107), при положение че се отчуждава част от имот № 3856.93, но обосновка на оценката така и не е представена нито на съда, нито на експерта, назначен от съда (л. 75, л. 111). Ето защо не е ясно по кой ред са били оценявани подлежащите на отчуждаване имоти, вкл. и процесния. От приложеното по делото становище на МФ изх. № 12-00-316 от 29.06.2012 г. (л. 49) става ясно само, че към оценките на подлежащите за отчуждаване имоти административният орган не е представил удостоверения за наличието или липсата на сделки, съгласно изискванията на чл. 32, ал. 4 от ЗДС. За да изясни спорния по делото въпрос относно размера на паричното обезщетение съдът назначи съдебно-оценителна експертиза. В първият вариант експертът е приел, че паричното обезщетение за учредяване на ограничени вещни права и сервитути за имоти с режим на ограничено ползване - сервитутна зона на реконструираните електропроводи, е 768 лева/дка площ, откъдето следва, че сумата за обезщетение на жалбоподателите следва да бъде определена на 564 лева. В мотивите си експертът сочи, че Агенцията по вписванията не му е предоставила пазарни свидетелства, поради което оценката е изготвена на базата на Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийни обекти (обн. ДВ, бр. 88/08.10.2004 г.), с която се регламентират редът и начинът за определяне на размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите на различните видове енергийни обекти, възникнали по силата на Закона за енергетиката и енергийните ресурси (отм.) и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г.; ДВ, бр. 75/12.09.2006 г.). По искане на пълномощника на жалбоподателите съдът допусна допълнение на експертизата, която да отчете наличните и представени по делото пазарни свидетелства, а именно нот. акт № 80 от 18.07.2011 г. и нот. акт № 112, вписан в СлВп на 14.04.2011 г. При изчисляване на пазарната цена на подлежащите на отчуждаване имоти от 0.056 дка и 0.994 дка вещото лице е определило, на базата на осреднената стойност на изповяданите сделки по наличните пазарни свидетелства, цена от 51 766. 79 лева/дка, или обезщетението в конкретния случай следва да бъде общо 54 355 лева (51 456 + 2899 = 54 355). При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за основателна. С т. 1 на подлежащото на съдебен контрол за законосъобразност Решение № 650 от 30.07.2012 г. се отчуждават за държавна нужда, съгласно парцеларен план, одобрен със Заповед № 02-14-1174 от 03.05.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството имоти и части от имоти - частна собственост подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. В самото приложение, в графа № 9 изрично е посочена площта на отчуждаване, без никакви допълнителни забележки. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на МС на РБ, че в случая се касае за обезщетяване на собствениците за вече учреден в миналото в полза на държавата сервитут, тъй като се касае за реконструкция на вече построен електропровод. Той счита, че "доколкото няма отделена възможност за принудително учредяване на сервитут", тъй като в ЗДС е предвидена единствено възможност за принудително отчуждаване на правото на собственост, "то по аргумент на по-силното основание това правомощие важи и за ограниченото вещно право - учредяване на сервитут". Това е така при следните съображения: Сервитутът е вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот, принадлежащо на собственика на друг недвижим имот и представляващо изгода за използването на този имот. За да има сервитут е необходимо да има два недвижими имота: единият - обременен със сервитута (служещ имот), а другият - за чиято изгода е учреден сервитутът (господстващ имот) като, за се учреди сервитут, е достатъчно имотите да са в такова положение, че единият да може да бъде използван за нуждите на другия. Като вещно право върху служещия имот, сервитутът следва имота, в чиито и ръце да се намира той и винаги е свързан със собствеността на господстващия имот, т. е. принадлежи винаги на собственика на този имот (ако собственикът на господстващия имот го прехвърли на друго лице, заедно с правото на собственост се прехвърля по право и сервитутът). Съдържанието на сервитутите може да бъде най-различно в зависимост от волята на страните при учредяването им, като единственото ограничение, поставено от закона е, че сервитутът трябва да представлява пряка изгода за използването на господстващия имот. Делението на серивтутите е на установени чрез действието на човека и законни такива; на положителни и отрицателни; видими и невидими; прекъсвани и непрекъсвани. Законни са сервитутите, чието учредяване може да бъде поискано и постигнато едностранно от собственика на господстващия имот, независимо от волята на собственика на служещия имот, т. е. той е учреден по силата на разпореждането на закона, който овластява собственика на господстващия имот да осъществи учредяването му. Сервитутът се учредява срещу обезщетение на собственика на служещия имот, което се определя с оглед на вредите, които той търпи. Веднъж определено обезщетението не търпи изменение, макар вредите да се увеличават или намаляват. С подписването на договор пред Нотариуса и с вписването му в нарочен регистър или с влизане в сила на решението на административния орган (кмета), сервитутът се счита учреден, без значение дали обезщетението е платено на собственика на служещия имот (вж. "Система на българското вещно право" от проф. Петко Венедиков, изд. 1947 г.; с. 213-238) Действащия към момента в Закон за държавната собственост - глава трета, раздел I - предвижда процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди, но не и такава по учредяване на ("законни", т. е. без съгласието на собствениците) сервитути. Такава процедура е налице по редица специални закони като напр. в чл. 192, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 210 от Закона за устройство на територията; в чл. 112 от Закона за водите; в чл. 64 - чл. 66 от Закона за енергетиката и § 26 от ПЗР на същия закон, но не и в ЗДС. В специалните закони обезщетението за собствениците на служещите имоти е по пазарни цени, докато процедурата по оценка на подлежащите на принудително отчуждаване имоти по чл. 32, ал. 2 от ЗДС е специфична и при липсата на пазарни свидетелства за сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания е диференцирана в зависимост от предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение - земеделска земя, гора или урбанизирана територия. На следващо място, съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост, докато при учредяване на сервитути собствеността на служещия имот не се променя. Не на последно място съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗДС имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител бъде преведено по сметка на правоимащите, за разлика от учредяването на сервитут, което възниква с подписването на договор или с влизане в сила на решението на административния орган. Ето защо в случая не може да става въпрос за "аргумент на по-силното основание". Волята на административния орган е недвусмислено изявена в оспорвания административен акт и тя е да отчужди посочените изчерпателно и засегнати от съответните мероприятия частни имоти, като обезщети собствениците, като след изплащане на обезщетението на правоимащите тези имоти придобиват статут на публична държавна собственост. В конкретния случай обезщетението на собствениците на подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено по втория вариант на заключението на вещото лице, което отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на същия закон, т. е. на сумата от 54 355 лева. Искането за присъждане на понесените по делото разноски е направено своевременно от процесуалния представител на жалбоподателите. В случая обаче то не следва да бъде уважено, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 80 от ГПК - страната, която е поискала присъждане на разноски не е представила списък до приключване на последното заседание. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,