Решение № 11053 от 22.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2015 г.

Решение № 11053 от 22.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 251 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Образувано е по молба на ПП "Движение за права и свободи" /ДПС/, гр. София, представлявана от Лютви Ахмед Местан, чрез Мустафа Сали Карадайъ за тълкуване на влязло в сила решение № 9260 от 27.08.2015 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение по адм. д. № 9263/2015 г. В молбата за тълкуване се сочи, че от мотивите на съдебното решение не били ясни в частта относно "изискване за уседналост на територията на съответната община". Позовава се на обстоятелството, че в Изборния кодекс липсва понятие "уседналост", както и легална дефиниция на това понятие, поради което се иска от съда да го изтълкува. Поставя се въпроса за наличието или липсата на кумулативност и следва ли да са налице двете обстоятелства - избирателни права в изборите за общински съветници и кметове и необходимо ли е поне един от двата адреса /постоянен или настоящ/ да е на територията на съответната община. ЦИК в приложен по делото писмен отговор изразява становище за недопустимост на искането. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира молбата за тълкуване за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 251, ал. 1 и 2 от ГПК на тълкуване подлежат влезлите в сила решения, които не са изпълнени. Решението на Върховния административен съд е постановено в производство по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 58, ал. от Изборния кодекс и е окончателно. Решението не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила. Върховният административен съд с Решение № 9260 от 27.08.2015 г. по адм. дело № 9263/2015 г. е отхвърлил жалбата на ПП "Движение за права и свободи", гр. София, представлявана от Лютви Ахмед Местан, подадена чрез представителя по пълномощие Мустафа Сали Карадайъ, срещу Решение № 1524-МИ/НР от 18.08.2015 г., поправено с Решение № 1525-МИ/НР от 19.08.2015 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), за назначаване на общинските избирателни комисии за провеждане на изборите за общински съветници и кметове и за националния референдум на 25.10.2015 г. Всичките 265 ОИК са встъпили в правомощията си считано от 5 септември 2015 г. В изпълнение на Решение № 1524-МИ/НР от 18.08.2015 г., поправено с Решение № 1525-МИ/НР от 19.08.2015 г., е назначила общинските избирателни комисии за провеждане на изборите за общински съветници и кметове и за националния референдум на 25.10.2015 г., които са встъпили в правомощията си, считано от 5.09.2015 г. В тази връзка следва да се приеме, че решението на ВАС е изпълнено и тълкуването му е процесуално недопустимо. Отделно от това, молбата на ПП "Движение за права и свободи" се свежда до тълкуване на понятието "уседналост" и по-конкретно следва ли "кумулативно да са налице двете обстоятелства - избирателни права в изборите за общински съветници и за кметове и поне един от двата адреса (постоянен или настоящ) да е на територията на съответната община". На тълкуване подлежат решения, които са неясни и поради това е невъзможно или затруднено прилагането на правните последици, произтичащи от тях. В случая волята на съда е достатъчно ясно формулирана в мотивите и диспозитива на решението и няма спор, че оспореният административен акт на ЦИК е законосъобразен. По реда на тълкуването не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт, каквото всъщност е искането ПП "Движение за права и свободи". Това е така, тъй като тълкуването не е средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение. В случая, по пътя на тълкуване се цели да се измени волята на съда, което е недопустимо. Следва също така да бъде отбелязано, че на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът, защото той се ползва със силата на присъдено нещо и той установява, какво е действителното правно положение между страните по спора. Мотивите към съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо - т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на Върховния касационен съд по ТД № 1/2000 г. на ОСГК. Изложените мотиви към решението не са самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива на съдебното решение, поради което не се констатира необходимост от тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. Предвид изложеното, не са налице основанията по чл. 251 ГПК за тълкуване на решението, тъй като решението е изпълнено и волята на съда е безпротиворечива. Изложените от молителя твърдения за неяснота на практика представляват желание, с оглед на извънпроцесуалното поведение на страната по материалното правоотношение, съдът да мотивира отново акта си и да отговори на конкретни възражения представляващи доводи за неправилност. Такива правомощия съдът няма. С постановяването на съдебния акт съдът е упражнил правосъдната си власт. По изложените съображения искането за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение № 9260 от 27.08.2015 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение по адм. д. № 9263/2015 г., като недопустимо следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение