Решение № 12585 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2010 г.

Решение № 12585 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Харманли, срещу решение № 199/9.04.2010 г., постановено по адм. д. № 879/2009 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът Юсеин Ахмед Тахир от гр. Харманли, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Юсеин Ахмед Тахир Заповед № 906/16.11.2009 г. на кмета на община гр. Харманли, с която на основание чл. 196, ал. 3 ЗУТ е наредено да се премахне частта от оградата около кладенец, попадаща в УПИ VII-238, кв. 33 по плана на с. Доситеево. За да постанови решението съдът приел, че заповедта не е мотивирана на коя от хипотезите по чл. 195, ал. 5 ЗУТ е основана, както и че при издаването й не е спазена процедурата, като не са изслушани заинтересуваните лица, поради което заповедта е незаконосъобразна. Решението е правилно. Съгласно чл. 196, ал. 2 АПК, назначената комисия от кмета на общината действува служебно или по искане на заинтересуваните лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните лица. Правилно е прието от административния съд, че при издаването на заповедта съществено са нарушени административнопроизводствени правила, като не е спазена процедурата за изслушване на заинтересуваните лица, в случая не е изслушан жалбоподателят Юсеин Тахир, с оглед на което не е осигурено правото на участието му в административното производство по издаването на акта. Следвало е той да бъде поканен за изслушване със съответна покана за ден и час, в която да се посочи по какви причини се кани, което да е документирано и да е отразено в протокола. След такава покана и неявяване на заинтересувана страна, не би било налице нарушение на посочената по-горе процедура. Като се има предвид изложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Няма пречка, след редовно провеждане на процедурата по чл. 196 ЗУТ, да се издаде нова заповед за премахване на оградата. Настоящата инстанция счита, че заповедта е мотивирана с излагате на фактическите основания, като достатъчно е излагането, че част от оградата попада в съседен поземлен имот, което сочи на хипотезата, че е неподходяща по разположение и местоположение. Това не води до отмяна на решението, тъй като същото е правилно с оглед посоченото по-горе. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК