Решение № 13309 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2010 г.

Решение № 13309 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 110 от 4.12.2009 г., постановено по адм. дело № 5430/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на присъденото в полза на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и моли съда да го намали. Ответникът - Янка Василева Гечева, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 4854 от 15.06.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която е на Янка Гечева е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта е спазено изискването за форма съгласно чл. 97, ал. 1 ЗДСл., както и че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Същевременно е изложил съображения, че при налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган не е взел предвид, че именно Гечева е установила, че е извършено нарушение от служител на сектора, след което е уведомила началника на Митница София и предприела действия по поправяне на последствията от констатираните нарушения, поради което незаконосъобразно е била наказана за несъздаване на организация за ефективен контрол. Приел е също така, че при определянето на вида и размера на наказанието дисциплинарнонаказващият орган не е отчел цялостното служебно поведение на държавния служител, както и обстоятелството, че в резултат на предприетите от Гечева действия не са настъпили вредни последици за държавния бюджет, с което органът е нарушил задължението си съгласно чл. 91 ЗДСл. Оспореното решение е правилно, макар и не само по изложените в него съображения. Необоснован, макар и да не оказва влияние върху изхода на делото, е изводът на Административен съд София-град, че оспореният административен акт е издаден при спазване на двумесечния преклузивен срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Двумесечният срок от откриване на нарушението започва да тече от датата на узнаване на всички факти и обстоятелства относно извършеното нарушение от дисциплинарнонаказващия орган, като в случая това е датата 15.03.2009 г., когато е поставена резолюция върху писмото с изх. № 4400-0108 от 24.02.2009 г. до директора на Агенция Митници, с което същият е бил уведомен, че в митница София регистърът за ВПО се води само в електронен формат и не са правени разпечатки на справки А и Б съгласно т. 8.1 и 8.2 от Указанията за определяне на формата, съдържанието и редът за водене на регистъра за вземане под отчет (Указанията). Посоченото писмо изрично е цитирано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В тази връзка правилно е заключението на съда по същество, че след като с изрична заповед на началника на митницата не е определено друго лице, то заверката на справки А и Б се извършва от началник сектор "Приходи", негово е и задължението съгласно т. 9.3 за създаване на организация за съхранението на тези разпечатки. Следователно още към момента на уведомяването за неизпълнението на задълженията съгласно т. 8.1 и 8.2 от Указанията на дисциплинарнонаказващия орган е било известно, че въпросните задължения са вменени на Гечева и оттогава започват да текат сроковете по чл. 94 ЗДСл. В разглеждания случай дисциплинарното наказание на държавната служителка е наложено извън двумесечния преклузивен срок, който изтича на 15.05.2009 г., а оспорената заповед е издадена на 15.06.2009 г., поради което правото на органа да наложи дисциплинарно наказание е преклудирано. По делото не са ангажирани доказателства, а не са и налице твърдения за наличие на хипотезата на чл. 94, ал. 3 ЗДСл. Допуснатото от административния орган нарушение на императивното правило на чл. 94, ал. 1 ЗДСл. е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, като не е било необходимо първоинстанционният съд да разглежда спора по същество. Незаконосъобразно Административен съд София-град е приел също така, че при издаването на заповедта на директора на Агенция "Митници" е спазено изискването за форма по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл. В административния акт не са индивидуализирани конкретните нарушения на служебните задължения, допуснати от държавния служител. Административният акт е издаден в нарушение на формата, изискваща се по закон и при неспазени материалноправни норми. Задължителните реквизити на административния акт са установени в императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 1 - 7 ЗДСл. В конкретния случай е нарушено изискването заповедта да отразява допуснатото нарушение, респективно нарушения, датата и мястото на извършването, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. Общото посочване в заповедта на 71 бр. декларации за 2007 г. и 2008 г. не дава възможност да се осъществи съдебен контрол относно спазването и на преклузивния едногодишен срок от извършване на нарушението. С оглед изложеното заповедта на директора на Агенция "Митници" е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, което също представлява основание за отмяната й като незаконосъобразна. Съответен на доказателствата по делото е изводът на Административен съд София-град, че заповедта, в частта, в която е визирано като дисциплинарно нарушение несъздаването от страна на ответника по касационната жалба на организация за ефективен контрол е постановена в нарушение на материалния закон и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Дисциплинарнонаказващият орган не е взел предвид приложените по преписката докладни записки, от които се установява, че в хода на извършена от Гечева проверка са открити нарушения на служител в ръководения от нея сектор, за които тя своевременно е уведомила началника на Митница "София" още през 2008 г. Наред с изложеното, държавната служителка е предприела мерки по събиране на дължимите държавни вземания, установени след извършената проверка, в резултат на което не са настъпили вреди за държавния бюджет. Безспорно е, че тези факти имат отношение към предмета на дисциплинарното производство и неправилно не са взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание, в какъвто смисъл са и изводите на съда по същество. Административен съд София-град правилно е приел също така, че заповедта, с която на ответника по касационната жалба е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в нарушение на чл. 91 ЗДСл. Административнонаказващият орган на практика не е мотивирал заповедта за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а единствено е декларирал, че уволнява Янка Гечева, отчитайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител, без да се сочат конкретни факти и съображения в тази насока. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите на дисциплинарнонаказващия орган, във връзка с определяне на тежестта на извършените нарушения, че на Гечева със заповед от месец декември 2004 г. е наложено дисциплинарно наказание "порицание", което освен че е било заличено, съобразно правилото на чл. 98, ал. 1 от ЗДСл., не е било и обсъдено в оспорената заповед. Издаването на обжалвания административен акт в нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. представлява друго самостоятелно основание за отмяната му поради издаването му в нарушение на материалния закон, както правилно е приел и съдът по същество. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното решение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането от касатора по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното възнаграждение, но това става само по искане на насрещната страна. Приключването на устните състезания е крайният момент, до който могат да се правят искания за разноските. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави за първи път такова възражение в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,