Решение № 11664 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9078/2011 г.

Решение № 11664 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9078/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Силва Трифонова Диковска против решение № 14 от 10.06.2011 г. по адм. дело № 885/2010 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 506/16.04.2009 г. и против заповед № 86/15.05.2009 г. на кмета на община Враца, с които на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Диковска е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено и е отхвърлен предявения от Диковска иск за заплащане на обезщетение. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона и доказателствата и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като доказателствата не се обсъдени в съвкупност и поотделно. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорените заповеди да бъдат отменени и й се присъди претендираното обезщетение, както и направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Враца оспорва касационната жалба. Претендира и направените по делото разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Враца е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 506/16.04.2009 г. на кмета на община Враца, с която на жалбоподателката Диковска е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа подробно описание на извършените нарушения, времето и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които са допуснати, както и доказателствата, които ги установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателката Диковска е наказана след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани на 20.02.2009 г.) и след като е изслушана от наказващия орган (писмени обяснения от 20.02.2009 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителката е уведомена за провежданата проверка по повод допуснати от нея нарушения и й е дадена възможност преди налагането на дисциплинарното наказание да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. В този смисъл са и съображенията на касационната инстанция при предходното разглеждане на делото. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № 1787/26.11.2008 г. на кмета на община Враца), по което са проведени заседания, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Диковска. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на кмета на община Враца, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителката е постановен след като са установени осъществени от страна на Диковска, която до уволнението заема длъжността "началник сектор "Строителство" в отдел "Строителство, инфраструктура и екология" на община Враца", дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че през м. юни - м. юли 2008 г. жалбоподателката в отклонение от предвидените в т. 4.3, 4.4 и 5.4 от длъжностната характеристика задължения не осъществява необходимия инвеститорски контрол по изпълнението на договор № 146/09.06.2008 г., сключен от общината за извършване на ремонт на детска градина в с. Вировско и ремонт на здравна служба в с. Вировско. По тази причина извършените строително - монтажни работи не се измерени и отчетени точно, не са извършени част от предвидените в договора строително - монтажни работи, а част от предвидените са изпълнени в отклонение от договорните условия (т. 1 от заповедта за налагане на наказание). Установено е също, че на 09.07.2008 г. жалбоподателката удостоверява с подписа си извършването на допълнителни строително - монтажни работи и разходи, които не са предвидени по договора, за които анализ за ценообразуването не е извършен и за които в нарушение на договорните условия не са подписани допълнителни споразумения. По този начин на изпълнителите са платени по-големи суми от договорените без съответна обосновка (т. 2 от заповедта). При тези факти аргументирано първоинстанционният съд приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Като началник сектор "Строителство" в общината жалбоподателката има задължения да предлага експертни решения по инвестиционната дейност и организацията на строителството, да извършва анализи и проучвания в областта на строителството и инвеститорска дейност, като носи отговорност за изразходваните средства (т. 4.3, 4.4. 4.5, 5.4 и 7.9 от длъжностната характеристика). В случая тези задължения не са изпълнени, тъй като от страна на жалбоподателката не са измерени и отчетени действително изпълнените строително - монтажни работи по сключения от общината договор, не е осъществен контрол върху качеството на извършените ремонти и са плетени суми за допълнителни разходи и дейности без необходимата икономическа обосновка. Това поведение на служителката представлява неизпълнение на служебните задължения и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Следователно като достига до извод, че са налице основания за санкциониране на жалбоподателката с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - Враца постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателката е допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Описаното поведение на служителката е в нарушение на чл. 2, ал. 3 и ал. 5 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), които задължават държания служител да осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в държавните институции и да следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба. В случая с поведението на служителката е дава повод за негативен обществен отзвук, а демонстрираната от нея липса на отговорност и контрол при разходването на общински средства засягат обществения престиж на общината, която чрез своите органи има задължение да защитава интересите на населението на съответната територия. Описаните дисциплинарни нарушения са достатъчни да обосноват санкционирането на жалбоподателката, а съответно и крайните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на постановената заповед и неоснователност на жалбата. Възражението, че след като образуваното против жалбоподателката досъдебно производство е прекратено, не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказани, не може да бъде споделено. Наказателната отговорност е различна от дисциплинарната и се реализира на самостоятелно основание. Ето защо действията на служителката, които не са квалифицирани като престъпление по смисъла на НК, ако съставляват, както в случая, нарушение на служебната дисциплина, обосновават налагане на дисциплинарна санкция. Изложеното за законосъобразността на съдебния акт относно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, обосновава правилността на съдебното решение и в частта относно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение, тъй като последният административен акт е последица от първия, а на държавния служител се дължи обезщетение само след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Ето защо изводите на първоинстанционния съд и в тези части се споделят от настоящата инстанция. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката са направени въз основа на ангажираните писмени и гласни доказателства: сключения договор, обяснения на служители, протоколи, доклад, свидетелски показания и заключение на вещо лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза. Съвкупната преценка на изброените доказателствата, както и обстоятелството, че не са ангажирани такива, които да ги опровергават, обосновават крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорените заповеди. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и на събрани доказателства, като са изложени мотиви относно кредитирането на заключението на допусната и изслушана съдебно - техническа експертиза. Спазени са и изискванията на чл. 172а от АПК - решението съдържа изброените в чл. 172а, ал. 1 от АПК реквизити, както и подробни съображения в подкрепа на направените изводи (чл. 172а, ал. 2 от АПК). Допуснатата от съда неточност относно датата на проведеното с участието на жалбоподателката заседание на дисциплинарния съвет не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като този пропуск не се отразява и не би могъл да се отрази на крайните изводи на съдебния състав относно законосъобразността на оспорените административни актове. Неприлагането на материалите по проведеното досъдебно производство № 42/2009 г. на Окръжен следствен отдел - Враца също не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като конкретни документи от значение за изхода на правния спор, съдържащи се в преписката не са посочени в съдебното заседание, не се цитират и в касационната жалба и не е направен опит да бъдат представени по посочения от съда процесуален способ. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. При липсата на данни за действително направени разноски от страна на ответника в настоящото касационно производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на страната въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение