Решение № 5833 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 745/2013 г.
ВАСII отделение25.04.2013 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 134/23.11.2012 г., постановено по адм. д. № 198/2012 г. по описа на Административен съд Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на Стоян Георгиев Стоянов и Силвия Асенова Борисова против Заповед № ДК-02-ЮИР-125/10.07.2012 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която, на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Жилищна сграда", находящ се в ПИ 829, кв. 27 по плана на кв. "Комлука", с идентификатор 67338.505.40 по КК на гр. Сливен, адм. адрес: ул. "Чаталджа" № 34. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 5833 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 745/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Диляна Македонска-Колева, в качеството й на проц. представител на РДНСК-ЮИР против Решение № 134/23.11.2012 г., постановено по адм. д. № 198/2012 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стоян Георгиев Стоянов и Силвия Асенова Борисова против Заповед № ДК-02-ЮИР-125/10.07.2012 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Жилищна сграда", находящ се в ПИ 829, кв. 27 по плана на кв. "Комлука", с идентификатор 67338.505.40 по КК на гр. Сливен, адм. адрес: ул. "Чаталджа" № 34, извършител Стоян Георгиев Стоянов. Съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ е достигнал до неверни правни изводи. Установено е от приетата експертиза, вкл. от изслушаните по делото свидетели, че процесният строеж отговаря като застроена площ и параметри, но на двете стари съществуващи сгради. Прието е също, че извършеното строителство представлява реконструкция и конструктивно укрепване на описаните сгради. Прието от съда е още, че при извършването на ремонта на покрива (издадено строително разрешение) кирпичените стени са поддали и са започнали да се рушат, което е наложило изграждането на нови тухлени зидове и стоманобетонни колони. Тъй като за ПИ няма действащ ПУП - изводът на решаващия съд е, че не би могло да се издаде съответното РС и са налице предвидените в хипотезата на нормата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ предпоставки. Видно от данните по делото и от констатациите на административния орган, направени в КА № 38/25.11.2011 г. и съотв. заповед № ДК-02-ЮИР-125/10.07.2012 г. е, че на мястото на две съществуващи постройки с идентификатори 67338.505.40.1 и 67338.505.40.5 е изградена масивна жилищна сграда в груб строеж със застроена площ 65.5 кв. м - без изискуемите за целта строителни книжа. Новоизградената постройка се различава съществено от това, което са били съществуващите преди нея две такива. Дори да се приеме, че тъй като новоизграденият обект не се различава по височина, квадратура и местоположение от съществуващите - т. е. съставлява реконструкция, възстановяване и основен ремонт - това не освобождава собствениците да се снабдят с необходимите строителни документи, каквито не са налице. Не може да се приеме приетият от решаващия съд извод, че са налице условията на чл. 195, ал. 3 вр. ал. 1 ЗУТ. По делото липсват каквито и да било доказателства, че извършеното строителство е било в резултат на авария или други обстоятелства, застрашаващи обекта с увреждане или разрушаване. Не са налице и доказателства за уведомяване на Община Сливен от извършителя на строежа съобразно изискването, визирано в ал. 3 на чл. 195 ЗУТ, както и данни за издаване на съответната заповед на кмета на общината, предвидена в ал. 4 на същия текст. Налага се правният извод, че не би могло да се касае за възстановителни работи, визирани в хипотезата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, която норма изключва издаването на строителни документи. Като е приел обратното решаващият съд е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. От изяснената по делото фактическа обстановка следва, че е изграден изцяло нов строеж, изискващ издаването на съответните строителни книжа - инвестиционен проект и строително разрешение. Такива по делото не са представени. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на каквото основание е издадена оспорената заповед № ДК-02-ЮИР-125/10. Последната е законосъобразна и съобразена с фактическата обстановка, поради което следва да бъде оставена в сила от настоящата инстанция. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав