Решение № 7865 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2012 г.

Решение № 7865 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирена Георгиева Колева от гр. София, чрез процесуалния й представител - адвокат Свилен Овчаров, против решение № 604 от 9.02.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 6583/2011 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед за задържане, издадена от полицейски орган при VI РУП - СДВР на 13.07.2011 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му и постановяване на решение, с което заповедта да бъде отменена. Ответникът - полицейски орган при 06 РУП - СДВР не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Колева против заповед за задържане, издадена от полицейски орган при 06 РУП-СДВР - на 13.07.2011 г., с която на осн. чл. 63, ал. 1, 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) й е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа" за това, че "след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, спазени са административнопроизводствените правила, посоченото правно основание кореспондира на фактическото и на събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка е правилно установено от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Безспорно е по делото, че на 13.07.2011 г. около 02.00 часа при обход на района градинката на ул. "Владайска", зад МЗХ - София - полицейският орган забелязал шумна компания, употребяваща на място алкохол. Лицата от компанията отказали да им бъде извършена проверка за самоличност, ругаели и обиждали служителите на реда. Със съдействие и на други патрули лицата, между които и Колева били закарани в 06 РУП - СДВР. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е при спазване на предвидената в закона форма, както и че са налице материалноправните изисквания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за нейното издаване. Направените оплаквания са неоснователни. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая - полицейска, принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание и назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Както неведнъж се се произнасял Върховния административен съд - това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява общественият ред, нито наказание за осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване самоличността на дееца. В случая, правилно след анализа на събраните доказателства - първоинстанционния съд е приел, че Колева е извършила нарушение на обществения ред, вдигайки скандал, обиждала е и е отправял заплахи към служители на РПУ и при поискване от тяхна страна е отказала да се легитимира посредством документ за самоличност. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че заповедта е мотивирана, с посочени фактически и правни основания за издаването й. По изложените съображения обжалваното решение е правилно - постановено е при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение,