Решение № 608 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2008 г.

Решение № 608 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на М. Б. Г. и Т. С. Т., чрез пълномощника им адв. Е. Б., срещу решението от 25.10.2007 год. по гр. дело № 3478/2006 год. на Софийски градски съд, IV-Д състав, в частта за допускане на делба. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците по жалбата С. А. И. и М. Н. И., чрез пълномощника им адв. Г. С., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението от 30.06.2006 год. по гр. дело № 8811/2004 год. на Софийски районен съд в частта за допускане на делба между С. А. И., М. Н. И., М. Б. Г. и Т. С. Т. на УПИ *Х-1296, 1297 от кв. 18 по плана на Вилна зона Банкя- София, с площ 1020 кв. м. по графични данни и 1086 кв. м., измерен на място, при посочени съседи, ведно с построените върху него масивна железобетонна сграда на етаж и половина - западното самостоятелно жилище /близнак/ със застроена площ 59,50 кв. м., масивна железобетонна сграда на етаж и половина - източното самостоятелно жилище /близнак/ със застроена площ 63,30 кв. м., и изградената в мястото външна тоалетна. Със същото решение въззивният съд е отменил решението на първата инстанция в частта относно квотите и ги е определил: за С. И. и М. И. 4/8 ид. части при условията на съпружеска имуществена общност, за М. Г. 3/8 ид. части и за Т. Т. 1/8 ид. ч. Установено е по делото, че първоначалният ответник С. Г., починал в хода на първоинстанционното производство и заместен от наследниците му М. Г. съпруга и Т. Т. син, по време на брака му с М. Г. е закупил от трето лице с нот. акт от 1962 год. празно дворно място с площ 1076 кв. м., съставляващо парцел **** от кв. 18 по плана на вилна зона Банкя, с неуредени сметки по регулация, и с нот. акт от 1964 год. е признат за собственик по регулация на 510 кв. м., придадени към мястото. С нот. акт от 7.02.1967 год. е продал на ищците- съпрузи 1/2 ид. ч. от парцел **** от кв. 18 по плана на вилна зона Банкя с площ 1050 кв. м. и 1/2 ид. ч. от масивната железобетонна сграда /близнак/, застроена в парцела на площ 70 кв. м. В нот. акт е посочено, че купувачите получават във владение и ползване западното самостоятелно жилище и 510 кв. м. от мястото. Парцел VI-1590 от кв. 18 по плана от 1961 год. е станал парцел **** от кв. 18 по плана от 1964 год., а по плана от 1987 год. е IХ- 1296,1297. Ищците ползват жилището в западната част на сградата, към което са направили пристройка през 1979 год., а ответниците ползват жилището в източната й част, към което е извършено през 1987 год. пристрояване, за което с декларация от 12.03.1987 год. ищцата М е заявила, че тя и съпругът й са съгласни С. Г. да го извърши. Дворното място се ползва както е било разделено на две части по линията на разделяне на сградата, като двете части са разделени с ограда. Въззивният съд е направил извод, че е налице съсобственост между страните в резултат на правна сделка и съобразно правилата на СК е бил установен режим на съпружеска имуществена общност, а в последствие е настъпила промяна в съсобствениците и в квотите на част от тях поради наследяване. Приел е за неоснователно възражението на ответниците, че нот. акт за продажба от 1967 год. има за предмет придобиване на реална собственост върху обособени обекти, тъй като в него е изразена ясно волята на страните за продажба на идеална част от мястото и от сградата, а в останалата част е отразено само съгласието им за разпределяне на ползването на съсобствената вещ. Отхвърлил е и възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение източната половина от сградата и от парцела. Изложил е съображения, че не са установени обстоятелства, сочещи на манифестирана пред останалите съсобственици промяна на намерението на съсобственика, като счита цялата вещ като своя и не признава правата им. А дори и такива обстоятелства да биха били установени, ответниците не биха могли да придобият по давност реална част от парцела, предвид разпоредбите на чл. 59 ЗТСУ /в ред. до и след изменението, влязло в сила от 01.01.2001 г./ и чл. 181 ЗТСУ. От продажбата през 1967 год. до влизането в сила на ЗТСУ през 1973 г., в чл. 59 от който е въведена забрана за придобиване по давност на реално обособени части от парцели, а в чл. 181 са уредени заварените отношения, като са признати правните последици на изтеклата придобивна давност за реални части от парцели, които са могли да бъдат обособени в самостоятелни парцели съобразно тогавашните правила, не са изтекли предвидените в чл. 79 ЗС 10 години. От 01.01.2001 г., когато е влязло в сила изменението на чл. 59 ЗТСУ, до 18.10.2004 г. - датата на предявяване на иска също не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Въззивният съд е приел, че в съсобствеността се включва и изградената в съсобственото място дворна тоалетна като приращение съгласно чл. 92 ЗС, както и пристроените помещения към двете жилища в сградата близнак съгласно чл. 97 ЗС. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд правилно е приел, че предмет на продажбата с нот. акт от 1967 год. е идеална част от парцела и от сградата в него. В п. 1 на нот. акт точно и ясно е описан този предмет, а именно 1/2 идеална част от парцела и 1/2 идеална част от сградата. А в п. 2 е обективирано съгласието относно разпределението на ползването. В подкрепа на извода за наличие на съсобственост е и исканото съгласие на ищците за пристрояването, извършено от С. Г. Правилно съдът е отхвърлил и възражението на касаторите за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Неоснователно е оплакването им, че съдът е направил недопустимо разширително тълкуване на забраната по чл. 59 ЗТСУ (отм.) която се отнася само за парцели, но не и за сгради. На тази забрана въззивният съд се е позовал по отношение на реална част от парцела, за която касаторите са противопоставили възражение за изтекла придобивна давност. А придобивната давност по отношение на източното жилище в сградата близнак, на която са се позовали касаторите, съдът е отрекъл по съображения, че не са установени обстоятелства, от които да се направи извод за манифестирано от съсобствениците, които са упражнявали фактическата власт върху този съсобствен имот, намерение да го своят изцяло и да не признават правата на останалите съсобственици. Само фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота от някой от съсобствениците не е достатъчен за извод за наличие на владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите съсобственици. Всеки съсобственик може да си служи с целия имот. Като собственик на идеална част от имота той е владелец на същата и е държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се приеме, че се е превърнал във владелец на целия имот, трябва да се установи не само факта на ползването в продължение на законоустановения срок, но и демонстрирано намерение пред останалите съсобственици за своене на имота изцяло и незачитане на правата им, което не е налице в случая. В съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон въззивният съд е направил извод за наличие на съсобственост между страните по отношение на урегулирания поземлен имот и построените в него сграда, състояща се от западно и източно самостоятелни жилища, и външна тоалетна, и е допуснал делбата. С оглед изложеното не са налице заявените касационни основания и въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Не следва да се присъждат разноски на ответниците по касация за настоящото производство, каквото искане е заявено, тъй като няма доказателства за направени такива разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.