Решение № 14273 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2009 г.

Решение № 14273 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Община Свиленград против Решение № 854/ 30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имот № 65677.001.691 м. "Деветте чуки", в частта относно размера на определеното обезщетение. Иска увеличаване размера на обезщетението, тъй като е занижено. Ответната страна Министерският съвет на РБ оспорва жалбата чрез процесуалния представител юрисконсулт Василев. Заинтересованите лица МРРБ, МФ и НК "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните представители оспорват жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна министърът на транспорта не изразява становище. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че РМС № 854/30.12.2008 г. е обн. ДВ, бр. 4/16.01.2009 г. намира подадената на 30.01.2009 г. жалба за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С РМС № 854/30.12.2008 г., ДВ бр. 4/16.01.2009 г. е отчужден от жалбоподателя 0, 309 дка от имот № 65677.001.691, целият от 2, 710 дка, представляващ полски път в м. "Деветте чуки" (скица № 8585/17.07.2008 г.), землището на гр. Свиленград, публична общинска собственост и е определено обезщетение от 213 лв., по 0.69 лв. на кв. м. Възлагането на оценката е станало с договор № 2718/21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". По делото е представена експертна оценка от 30.07.2008 г., от която е видно, че същата е изготвена въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, защото сключените 132 бр. сделки с имоти в землището на гр. Свиленград варирали в твърде широки граници и осреднената цена не би отразявала пазарната стойност. Приложен е и коефициент за корекция. По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза с вещо лице Димитър Бошнаков, което дава заключение за размера на обезщетението въз основа на три реализирани и вписани сделки с имоти в района на оценявания отчужден имот. Заключението не е оспорено от страните по делото и се възприема от съда. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По пар. 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Следователно равностойното парично обезщетение се определя по пазарни цени от сделки с имоти със сходни характеристики, които са вписани по съответния ред, но са сключени в определен от закона период от време. От данните по делото се установява, че определеното от административния орган обезщетение е изготвено въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, който метод е приложим само ако няма реализирани и вписани сделки с имоти със сходни характеристики, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС. Тъй като има реализирани сделки, така определената оценка е незаконосъобразна. Съдебният експерт е изготвил заключението въз основа на сделки, извършени в срока по пар. 1а от ДР на ЗДС, поради което се възприема от съда. Освен това същото не е оспорено. Следователно правилният и съобразен със закона начин за определяне на обезщетението за процесния случай е този, който е уреден в чл. 32, ал. 2 вр. с пар. 1а от ДР на ЗДС, но същият не е спазен от административния орган. Поради това жалбата следва да се уважи, като обезщетението бъде увеличено на 2030 лв. Следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на направените по делото разноски, които представляват сумата от 200 лв. за изготвянето на експертиза. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение