Решение № 9157 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2015 г.

Решение № 9157 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4443/25.06.2015 г. по административно дело № 2333/2015 г. Административен съд - С.-град (АССГ) е: 1) отхвърлил жалбата на А. Д. Л. срещу решение № РО 103 от 11.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - С.-град, 2) осъдил А. Д. Л. да заплати на ТП на НОИ - С.-град юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от А. Д. Л. от гр. С., действащ чрез пълномощника адв. Л.. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и решаване на делото по същество чрез уважаване на първоначалната жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - С.-град, а в условията на евентуалност, след отмяната на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания за назначаване на експертиза. Претендира и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Подробни съображения в подкрепа на исканията са изложени и в писмени бележки и съдебно заседание от касаторовия процесуален представител. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С.-град, в писмена защита, подадена от пълномощника му юрисконсулт В., оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея съдебно решение да се остави в сила. Участващият в производството по силата на чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага същата да се остави без уважение. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - С.-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - С.-град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че постановените от административните органи актове са законосъобразни. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - С.-град е решение № РО-103/11.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на А. Д. Л. срещу разпореждане № 213-00-3996-7/17.12.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 18.07.2013 г. до 9.04.2014 г. в размер на 10 624.16 лева, поради отпусната и получавана от него през този период пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна е установено, че по заявление, подадено на 21.06.2013 г., с разпореждане № 213-00-3996-3 от 9.01.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - С.-град, на Л. е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 27.05.2013 г. до 9.04.2014 г., в размер на 57.74 лв. дневно, което му е изплатено за посочения период. Видно от писмо с изх. № 66-66-193/4.09.2014 г., директорът на Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ - С.-град е уведомил директора на Дирекция "Пенсии", че в периода 27.05.2013 г. - 9.04.2014 г. А. Л. е получавал парично обезщетение за безработица, а впоследствие е установено, че считано от 18.07.2013 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от разпореждане № 6011181426 от 9.07.2014 г., на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.07.2013 г. пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 213 00 3996 4/31.10.2014 г. е прекратено изплащането на отпуснатото на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1, чл. 54в, ал. 1 КСО с разпореждане № 213 00 3996 3/9.01.2014 г. парично обезщетение за безработица, считано от 18.07.2013 г. С разпореждане № 213 00 3996 5/31.10.2014 г. на главен експерт по осигуряване ПОБГВ, заместващ ръководител на осигуряването за безработица по силата на заповед № 225/9.08.2012 г. е прието, че в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица на Л. неправилно е изплатено парично обезщетение за безработица в размер на 10 624,16 лв., поради което и на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114 от КСО цитираната сума подлежи на възстановяване. В становище № 94 АА 4961/17.12.2014 г. на началник отдел "Правен" е заявено разбирането, че обезщетението за безработица не е недобросъвестно получено, доколкото не е налице извършване на противоправно действие или бездействие от жалбоподателя. С разпореждане № 213 00 3996 6 от 17.12.2014 г. главен експерт по осигуряване ПОБГВ, заместващ ръководител на осигуряването за безработица (заповед № 225 от 9.08.2012 г.) е отменил разпореждане № 213 00 3996 5/31.10.2014 г. и издал същия по вида си акт с № 213 00 3996 7 от 17.12.2014 г., с който е разпоредил Л. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 18.07.2013 г. - 9.04.2014 г. в размер на 10 264,16 лв. С решение № РО-103 от 11.02.2015 г., издадено от директора на ТП на НОИ - С.-град, е потвърдено последното разпореждане, като е прието, че правото на пенсия е възникнало на 18.07.2013 г. Съществено за изхода на спора е, че по заявление, подадено на 21.06.2013 г., с разпореждане № 213 00 3996 3 от 9.01.2014 г. на Л. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 27.05.2013 г. - 9.04.2014 г. в размер на 57,74 лв. дневно, което е получено от него в пълен размер. Спрямо жалбоподателя по заявление от 14.10.2013 г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.07.2013 г. При тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. В разпоредбата на чл. 54е, ал. 3 от КСО (в редакцията до 31.12.2014 г.), посочена като правно основание за издаване на процесното разпореждане, е предвидено, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане. В случая е налице първата хипотеза - А. Л. е получавал парично обезщетение за безработица за период, през който му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Парично обезщетение за безработица не може да бъде получавано от лице, на което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (ред. ДВ, бр. 100/2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) изрично е предвидено като отрицателно условие за възникване на право на парично обезщетение за безработица лицето да няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Освен това в чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО е предвидено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно е, че във всички разпоредби, които се отнасят до условията за получаване на парично обезщетение за безработица, като отрицателно условие е предвидено на лицето да не е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, същото условие е предвидено и в чл. 54е, ал. 3 от КСО за възстановяване на получената сума. Неоснователно е твърдението на касатора, че нормата на чл. 54е, ал. 3 от КСО се явява в колизия с чл. 51, ал. 1 и с чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., тъй като видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят не е лишен от право на обществено осигуряване. В нормата на чл. 114, ал. 2 от КСО е заложен принципа, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, но в същата норма са предвидени и няколко изключения, а това са случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2 и чл. 54е и при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Р. Б. е страна, в които хипотези възстановяването им е без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение. Изплатеното парично обезщетение подлежи на възстановяване съгласно чл. 54е, ал. 3 от КСО, независимо, че е получено добросъвестно. Както правилно е приел първоинстанционният съд, обстоятелството, че пенсията е отпусната от дата, предхождаща датата на заявлението за отпускането й, обосновава добросъвестно получени суми, но въпреки това същите подлежат на възстановяване по реда, предвиден в КСО. В случая е безспорно, че за периода от 18.07.2013 г. до 9.04.2014 г. касаторът е получавал едновременно пенсия за осигурителен стаж и възраст и парично обезщетение за безработица. По силата на чл. 54, ал. 3 от КСО отпусната пенсия се явява изключващо основание за правото на обезщетение за безработица и елемент от фактическия състав на нормата, чиито правни последици са задълженията за възстановяване на изплатените обезщетения за безработица за периода, за който е отпусната пенсията. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че цитираната в писмените бележки на процесуалния представител на касатора съдебна практика е неотносима за процесния казус доколкото касае приложението на разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО преди изменението й с ДВ, бр. 100/2011 г., в сила от 1.01.2012 г. Относно наведените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в неназначаването на съдебно-счетоводна експертиза, настоящата инстанция ги намира за неоснователни, тъй като отпускането и определянето на началната дата на пенсията на касатора е извършено в отделно административно производство, приключило с постановяване на нарочен административен акт - разпореждане № 6011181426/6 от 9.07.2014 г. на длъжностно лице по "ПО", което не е оспорено от касатора в законовия срок и не е предмет на настоящото производство. Като е стигнал до такива изводи в съдебно-административното производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за неоснователна. Предвид това и поради липсата на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените разноски по делото се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,