Решение № 7148 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) срещу решение № 46601 от 12.12.2025 г., постановено по адм. д. 5536/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да се отмени и да се постановено ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Съображения в подкрепа твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски по представен списък. Ответникът Г. С. Р., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 46601 от 12.12.2025 г., постановено по адм. д. 5536/2025 г. по описа на АССГ по жалба на Г. С. Р. е отменена Заповед № РД-05-36 от 07.05.2025 г., издадена от изпълнителният директор на Център за развитие на човешките ресурси, с която на основание чл. 82а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 9 от Правилника за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси и докладна записка № РД-19-236 от 25.04.2025 г. на главния секретар на ЦРЧР е прекратено временното преназначаване на жалбоподателя съгласно заповед № РД-05-158/26.08.2024 г. за заемане на длъжността директор на Дирекция „Проверки на място и мониторинг“, считано от 08.05.2025 г., като служителя е възстановен на длъжност „главен експерт“ в отдел „Информационно обслужване“, Дирекция „Селекция, договориране и отчитане“ за неопределен срок, отново считано от 08.05.2025 г., и са определени нивото и степента на основаната месечна заплата и самата основна месечна заплата. Административният съд е приел, че при издаването на оспорената заповед административния орган е проявил произвол при упражняване на оперативната си самостоятелност, тъй като мотивите за издаването на заповедта, съдържащи се в докладната записка № РД-19-236 от 25.04.2025 г. са разностранни. При тези съображения съдът е установил, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е преценил законосъобразността на оспорената заповед на всички предвидени в чл. 146 АПК основания, разпределил е доказателствената тежест в процеса съобразно изискванията на закона, като е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на своите становища. Но са основателни другите наведени в касационната жалба доводи, обуславящи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка по спора, административният съд е обосновал незаконосъобразни правни изводи. Преназначаването по реда и на основание чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл води до временно изменение на служебното правоотношение при съгласие на страните, което може да бъде за определен срок или за неопределен, но за не повече от предвидения в закона максимален срок. Законът не регламентира основания и процедура за прекратяване на временното преназначаване, освен изтичането на срока, но създава гаранция за стабилитета на служебното правоотношение чрез задължението на органа да върне служителя на предходната длъжност или да осигури сходна такава, ако същата вече не съществува в длъжностното разписание. Следователно органът по назначаване разполага с правомощие да прекрати временното преназначаване, ако интересите на службата го налагат, а на служителят да оттегли даденото съгласие за временното преназначаване. При издаване на заповед по чл. 82а, ал. 2 от ЗДСл за прекратяване на временното преназначаване, органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност и по целесъобразност, което означава, че трябва да посочи фактически и/или правни причини с оглед конкретната ситуация в ръководената от него администрация за предприетия едностранен акт. Обратното би означавало да се постави другата страна по служебното правоотношение в правна несигурност и да се създаде възможност за неправомерна употреба на предоставената дискреционна власт, което очевидно не е целта на закона, насочена към осигуряване на ефективност и ефикасност на администрацията. От тази гледна точка, принципните правни съображения на първоинстанционния съд са правилни, но не са приложими към установените по делото факти. От събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че преди изтичане на едногодишния срок, за който Г. Р. е преназначен на длъжността директор на дирекция е прекратено временното му преназначаване и е възстановен. Като фактическо основание за издаване на оспорената пред АССГ заповед е посочена докладна записка на главния секретар, която е обсъждана в мотивите на обжалваното решение като доклад, но е представено нейното съдържание, а именно информация относно постъпили сигнали за нередности в работата на Г. Р. и служителката, която го е замествалата в дните на негово отсъствие поради временна неработоспособност или ползване на годишен отпуск (за 2025 г. – от 79 работни дни той е отсъствал половината), което е довело до неефективност в работата на дирекцията и непостигане на целта на временното преназначение. Въз основа на тези фактически установявания и без логическа връзка с тях АССГ е обосновал извод за наличие на административен произвол при издаването на оспорената заповед. По делото не са ангажирани и събрани доказателства, които да опровергават информацията в тази докладна записка, а именно подавани сигнали за нередности и продължително фактическо неизпълнение на служебните задължения поради ползване отпуск на различни основания. Действително невъзможността за изпълнение на служебните задължения поради временна неработоспособност или упражняването на правото на платен отпуск не могат да бъдат разглеждани като основания за промяна в служебното правоотношение на държавния служител, но са факти, които оказват влияние върху организацията на работата на всяка една администрация и ефективното изпълнение на възложените й функции и задачи като цяло. Когато се отнася за служител на ръководна позиция и в контекста на постъпилите сигнали за нередности не е налице забрана органът по назначаването да предприеме организационни мерки за преодоляване трудностите при изпълнение на дейността на съответната администрация. В случая данните от докладната записка № РД-19-236/ 25.04.2025 г. за получени сигнали, отнасящи се до евентуални нарушения и/или измами при изпълнението на проектни дейности от две сдружения, оценени като достатъчно сериозни предвид вероятността от нанасяне на вреди в особено големи размери на финансовите интереси на Европейския съюз, както с неефективно и ненавременно изпълнение на дейности по осъществяване на извънредни мониторингови проверки, идентифициране и докладване на потенциални проблеми, които водят до неизпълнение на договорите от страна на бенефициерите, както и неефективно участие по компетентност в администрирането и обработването на сигнали, отнасящи се до нередности и/или измами с оглед заложените отговорности на дирекция „Проверки на място и мониторинг“ в чл. 12 от Правилника за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси съставляват достатъчна причина за предприемане на мерки за проверка и преодоляване на описаните проблеми, за които според главния секретар са последица от липсата на фактическо ръководство и разпределение на задачите предвид периодите на отсъствия на ръководния служител и невъзможността за назначаване на служител по заместване. Тези съображения не е възможно да се определят като „превратно упражняване на власт“, а мотивите на първата инстанция, че промяната в служебното правоотношение на Г. Р. е самоволно (произволно) не кореспондират със събраните по делото доказателства, а именно за наличие на легитимна цел – подобряване работата на дирекцията, на която той е бил временно преназначен за директор. Изрично трябва да бъде посочено, че временното преназначаване със заповед от 26.08.2024 г. е за срок до една година, а не за една година, поради което едностранното прекратяване на това срочно временно назначение не противоречи на материалния закон. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че в противоречие със закона АССГ е отменил действителен и законосъобразен административен акт, по отношение на който не са налице нито едно от основанията по чл. 146 от АПК, включително и посочения от първата инстанция „административен произвол“. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. Р. против Заповед № РД-05-36 от 07.05.2025 г., издадена от изпълнителният директор на Център за развитие на човешките ресурси. По водене на делото касационинят жалбоподател е направил разноски в общ размер на 649,53 евро, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от другата страна по спора. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение