Решение № 5647 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2019 г.

Решение № 5647 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. П. Манчева, в качеството й на процесуален представител на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, представлявано от членовете на УС Т. Пецка и В. Станчев, срещу решение № 741 от 08.02.2019 г. по адм. дело № 4611 по описа за 2018 г. на административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № 143 от 28.03.2018 г. по преписка № 153/2009 на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено в производство по реда на чл. 50 и сл. от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на решението на КЗД, като претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК от процесуалния представител юрисконсулт В. Ганчев. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - А. Тодоров не ангажира становище по нея. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Петрова не оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град е било решение № 143 от 28.03.2018 г. по преписка № 153/2009 на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено в производство по реда на чл. 50 и сл. от Закона за защита от дискриминация. С него на основание чл. 65 от ЗЗДискр. е прието, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД е извършило нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на признак "етническа принадлежност" спрямо А. Тодоров за периода от 2009 г. до 2016 г. На основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250. 00 лв. за допуснато нарушение на забраната по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак "етническа принадлежност спрямо А. Тодоров за същия период, като на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. е предписало на търговското дружество да преустанови нарушението и да установи положение на равнопоставеност на потребителите, на които електромерите са монтирани на недостъпна височина, с тези потребители, на които електромерите са монтирани на достъпна височина, както и занапред да спазва ЗЗДискр. и други закони, уреждащи равенството в третирането при извършване на своята дейност. Производството пред КЗД е започнало по повод жалба от 25.05.2009 г. от А. Тодоров с оплаквания за дискриминация по признак "етническа принадлежност". Търговското дружество, което е електроразпределително дружество, осигуряващо електроенергия в квартала, в който живее в [населено място], не му осигурява достъп до електроизмервателния уред, който е разположен на височина от 7 метра на електрически стълбове. Налице е различно третиране както по отношение на него, така и към другите жители в неговия квартал, основано на техния етнически произход - "[гражданство] от [произход]". В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се административно производство пред КЗД, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав споделя всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на лицето, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. № 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. За точност следва да се посочи, че по делото не е имало спор за факти, понеже е установено, че в процесния квартал електромерите за измерване на използваната електрическа енергия са били монтирани на стълбове на височина над 7 м., докато в другите квартали електромерите са били монтирани на височина под 2 метра. В този квартал преобладаващото население е с [произход]. Също така точно е позоваването на решението от 16.07.2015 г. по дело С-83/14 г. ("ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу Комисията за защита от дискриминация) на СЕС, задължително по силата на чл. 633 от ГПК, относно тълкуването на чл. 2, § 1 и § 2, б. "а" и "б" от Директива 2000/43/ЕО от 29.06.2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на раса или етнически произход относно това, че подобна мярка от вида на процесната би могла да бъде обективно оправдана с желанието да се гарантира сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената ел. енергия и че причинените неудобства не са несъизмерими с визираните цели, като това не е така, ако се констатира, че съществуват други подходящи и по-слабо ограничителни средства, позволяващи постигането на посочените цели или ако няма такива средства, че тази мярка уврежда несъразмерно законния интерес на крайните потребители да имат достъп до електроснабдяване при условия които не са обидни или стигматизиращи и им позволяват редовно да проверяват своето потребление. При това правилно съдът се е аргументирал с обстоятелството, че процесната практика не е била единствено възможно решение, поради поставянето на електромерите от дружеството на височина по-малка от 7 м през 2016 г. и поради неангажиране на доказателства от него, че процесните мерки са били взети и в други части от града, включително и в квартали населявани от граждани с български произход. Осъществена е дискриминация, понеже е прекрачен пределът на необходимост. Неоснователно е и възражението за неправилното прилагане на чл. 9 от ЗЗДискр., понеже касаторът в качеството му на дискриминатор с процесуалното си поведение не е успял да докаже, че принципът за равно третиране не е нарушен и конкретно, че за процесния период не е имало други подходящи ограничителни средства и че процесната практика е била единствено възможната. Несъстоятелно е и възражението, че дискриминираното лице не е страна по договора за доставка на ел. енергия, понеже не се оспорва, че той е член на домакинството на такава страна и на него също следва да му се предоставя възможност да проверява количеството потребена енергия. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основани чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. На ответна страна КЕВР съдебни разноски не следва да се присъждат с оглед изхода от спора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение