Решение № 2048 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14026/2018 г.

Решение № 2048 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14026/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 11492/1.10.2018 г., постановено по адм. д. № 4998/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, ІV отделение, с което е отменена заповед № РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане"за кампания 2015 г. в частта за15 броя парцели в землището на с. Вещица, общ. Белоградчик, заявени от Г. Мицева за подпомагане за 2015 г. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че жалбата срещу заповедта на министъра, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане за кампания 2015 г. е безпредметна, тъй като по заявлението на ответницата е извършена проверка на място от Техническия инспекторат и на база неговите данни се одобрява специализирания слой, поради което не е налице правен интерес от съдебното производство. Иска се да бъде отменено решението. Ответникът по касационната жалба – Г. Мицева, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че направените възражения в касационната инстанция се преповтарят и са правени и при първоинстанционното производство, включително и възражението за недопустимост на съдебното производство поради липсата на правен интерес, на които възражения е даден отговор с мотивите на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е образувано по жалба на Г. Мицева против заповед № РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., в частта за 15 броя парцели в землището на с. Вещица, общ. Белоградчик, заявени от Мицева за подпомагане за кампания 2015 г. С обжалваното съдебно решение тричленният състав е уважил жалбата и е отменил заповедта в посочената по-горе част. В мотивите си съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед, по отношение на посочените по-горе парцели е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е приел за установено по делото нарушение на процедурата за определяне на допустимост на съответните парцели за подпомагане, уредени в Наредба № 105/2006 г. Съгласно чл. 16а, ал. 3 от тази наредба в приложимата и редакция, данните в СИЗС за физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане"се обновяват ежегодно чрез дешифрация(дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане, извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях, или чрез извършване на проверки на място. За изясняване на спора по делото е била назначена и експертиза, която е установила, че в конкретния случай определените за недопустими площи са установени само при извършена проверка на място, тъй като парцелите се намирали в граничен район. Противно на твърдяното по делото е представено СД от което е видно, че на 31.05.2015 г. е извършено заснемане от самолет, но дешифрация на актуалната цифрова ортофото карта (ЦОФК) не е извършено. Установено е, че не е извършена и дължимата проверка по подаденото възражение от ответницата, чрез нейния представител К. Мицев срещу констатациите при извършената проверка на място. Не е извършена контролна проверка. Напротив установено е в хода на съдебното дирене, че възражението изобщо не е разгледано и съдът е приел, че формалния подход при разглеждане на подадените възражения е нарушение на принципа на истинност уреден в чл. 7 от АПК. С оглед на това, съдът е отменил заповедта в посочената част относно заявените парцели от Мицева, като се е позовал на заключението на вещото лице по делото, което е констатирало нарушение на процедурата и площите са определени като недопустими единствено чрез проверка на място, която е извършена чрез визуален метод и въпреки направените възражения на представителя на ответницата не е направено заснемане чрез използване на технически средства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените касационни основания – нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила.. Обосновано съдът е приел, че процесната заповед в обжалваната част е незаконосъобразна при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е изложил мотиви, които изцяло са съобразени с тези доказателства и с приложимия материален закон. Позовал се е на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, като е приел, че същото е компетентно и добросъвестно изготвено. Неговата задача е идентична с работата на експертите от министерство на земеделието и храните, които дешифрират ОФК, а вещото лице разполага с необходимите специални знания за да провери надлежното извършване на тази работа, а и оспорване на експертизата не е направено видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 7.11.2017 г. На база на заключението, писмените и гласни доказателства, които подробно са обсъдени в съвкупност, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон. Съща е издадена в нарушение на чл. 146, т. 4 в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - т. 5. Обосновано тричленният състав е приел, че жалбоподателката е доказала възраженията си след като безпорно е установено, че не е извършена дължимата проверка по подаденото възражение относно констатациите от извършената проверка на място. Правилно съдът е приел, че такава е била дължима с оглед принципа на истинност залегнал в чл. 7 от АПК. В конкретния случай не се установява процесните парцели да не отговарят на изискването за подпомагане така както е приел административния орган. Основателно съдът е отбелязал, че формалния подход при разглеждане на подадените възражения в Министерство на земеделието и храните и ДФЗ-РА е в нарушение на принципа за истинност, уреден в чл. 7 от АПК. Проверката на място също е извършена формално – основно чрез визуален метод, и въпреки възраженията на присъстващия представител на бенефициента не е извършено заснемане чрез използване на технически средства. В тази връзка следва да се приеме, че първоинстанционния съд е мотивирал законосъобразен извод, че заповедта в частта относно заявените от Мицева 15 бр. парцели за кампания 2015 г. следва да бъде отменена. Неоснователни са доводите на касатора, че "възражението " на представителя на Мицева при извършената проверка на място не е възражение по смисъла на Наредба № 105/2006 г., а има характер на обикновенна кореспонденция е неоснователно. Участието на упълномощеното лице е именно да спомогне за установяване на фактите от значение за случая и след като е направено възражение относно констатациите, то административния орган по силата на чл. 7 е бил задължен да извърши контролна проверка по повод именно възраженията, което не е сторено. Неоснователен е доводът за недопустимост на производството. Във връзка със същото възражение първоинстанционния съд е изложил подробни и обосновани доводи за наличие на правен интерес от водене на съдебното производство, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, специализираните слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане"се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1. дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане; 2. отразяване на резултатите и констатациите от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33а, ал. 2 ЗСПЗЗ; 3. отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 ЗСПЗЗ. С оглед на изричната нормативна регламентация при издаване на заповед за одобряване на окончателния специализиран слой за съответната кампания се отразяват и резултатите от проверките на място, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорването не е безпредметно, както се твърди в доводите на касатора по делото. По тези съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски по делото в размер на 500 лв, съгласно представения списък и доказателства за плащане в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия,