Решение № 2364 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/ против Решение 6314 от 27.05.2024 г. на Административен съд София- град по адм. дело 11680/2023 г. С него е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание 29-03- 37/14.11.2023 г., издадена от и.д.директор на Столична здравноосигурителна каса, издадена по отношение на Люлин 2012 ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес], представлявано от управителя К. Бараков, в размер на 256 202, 98 лева и лихва 33 816, 58 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Съображенията на касатора се свеждат се основно до обстоятелството, че съдът е приел неправилно, че няма издадена заповед за санкция, но това не кореспондира с действителността, тъй като във връзка с извършените проверки е издадена Заповед за налагане на санкция РД-11-102/14.11.2023 г. от директора на СЗОК, която е обжалвана пред Административен съд София- град и потвърдена с Решение 7976/07.06.2024 г. по адм.д.11681/2023 г. на съда. Посочва се, че както в административното производство, така и в съдебното производство не са представени никакви доказателства за произхода на лекарствените продукти, а именно Vosevi и Zepdtier с параметри, които са описани в поканата, поради което поканата се явява законосъобразна. Иска се отмяна на решението и отмяна на писмената покана, като се претендират разноски. Ответникът- Люлин 2012 ЕООД, представлявано от управителя, депозира писмен отговор, в който излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната писмена покана за възстановяване на суми. В писмената покана е посочено, че в резултат на извършени проверки от ИАЛ, НАП и СЗОК е установено че Люлин 2012 ЕООД е отпускала лекарствени продукти по НЗОК неправомерно и е получила суми на обща стойност 256 202, 98 лева. Посоченото правно основание в писмената покана за доброволно заплащане на неоснователно получената сума е клаузата на чл.42, ал.2 от Договор 226505/16.12.2021 г. Съдът е разгледал жалбата по същество като е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма и мотивираност на административните актове, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че Люлин 2012 ЕООД е сключило с НЗОК Договор 226505/16.12.2021 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК. Съгласно чл.2, ал.1 от договора, изпълнителят чрез аптеката се задължил да отпуска лекарствени продукти /ЛП/ по чл. 262, ал.6, т.1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина и Списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща напълно или частично по реда на Наредба 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Със Заповед РД-24-91/19.06.2023 г., директорът на СЗОК е наредил да бъде извършена финансова проверка на аптека Люлин - 9 , собственост на Люлин 2012 ЕООД относно изпълнението на Договор 226505/16.12.2021 г. За резултатите от проверката е бил съставен Протокол за неоснователно получени суми А-93-1 от 28.06.2023 г., в който е било отразено, че в периода 28.01.2022 г. 22.08.2022 г. в аптеката са били доставени лекарствени продукти с НЗОК кодове JF585, JF575 и JF571 с фактури от търговци на едро, които не фигурират в софтуера на аптеката, нито са били представени копия от тях на проверяващия екип. Същевременно количествата по тези фактури са били отпуснати на пациенти и заплатени от НЗОК. В резултат е било констатирано разминаване между доставени и отпуснати ЛП като общо получените суми за всички ЛП възлизат на 256 202, 98 лева. За тази сума е издадена Писмена покана 29-03-37 от 14.11.2023 г. на и.д. директор на СЗОК, в хипотезата на установени нарушения при осъществяване на дейността в изпълнение на сключения договор с НЗОК. Същевременно, със Заповед РД-11-102 от 14.11.2023 г. на и.д. директор на СЗОК /служебно известна на съда/ е била наложена санкция на жалбоподателя за различни нарушения, вкл. за нарушение на чл. 37, ал. 6, т. 2 от договора, тъй като в изисканите фактури за доставки на ЛП Vosevi film- coated. Tabl. 400 mg /100 mg/ 100 mg x 28 т. с код на НЗОК JF 585; Zepatier tabl.film.tabl. 50 mg. /100 mg./ x 28 с код на НЗОК JF 571 и ЛП Epclusa film.tabl. 400 mg/ 100 mg x 28 с код на НЗОК JF 575 от фирма Стинг ЕООД и фирма Sopharma липсва информация за горепосочените лекарствени продукти. Заповедта, както и писмената покана са издадени на базата на Констативен протокол А-93/28.06.2023 г. и Протокол за неоснователно получени суми А-93-1/28.06.2023 г., като и в двата акта е посочено, че е налице възражение на Люлин 2012 ЕООД, по което е сформирана арбитражна комисия, която се е произнесла с Решение 07/26.10.2023 г., приемайки възраженията за неоснователни. Първоинстанционният съд е посочил, че изискванията за форма на индивидуалния административен акт са уредени в общата разпоредба на чл.59, ал.2 АПК, като ИАА следва да съдържа конкретни фактически и правни основания за неговото издаване, както и ясна разпоредителна част, съответстваща на посочените основания. Настоящата инстанция подчертава, че с това се цели да се установи връзката между фактическото и юридическото положение, наложило издаването на акта и волеизявлението на органа, който го е издал. Фактическите основания дават възможност на административния орган да упражни властта си, като при липсата на описание на фактите в акта, съдът не може да извърши проверка налице ли са условията за законосъобразно упражняване на компетентността от органа, т.е. налице ли са визираните в хипотезата на правната норма юридически факти. Чрез правните основания органът упражнява компетентността си, а те уточняват какво е искал да постигне органът с издаването на административния акт, тъй като законодателят е обвързал определените в хипотезата на правната норма юридически факти с конкретна цел. Органът следва да изложи конкретни съображения за издаването на акта. Ако описаните в акта факти не съответстват на установените в посочената от органа правна норма, то той не може да постигне целта си. В конкретния случай липсва точно и прецизно описание на фактическата обстановка в обжалвания акт. Посочено е единствено, че Люлин 2012 ЕООД е отпускал лекарствените продукти неправомерно", но какво означава това и защо органът приема, че сумите са получени неоснователно, не става ясно. В поканата не са изложени конкретни мотиви на и.д.директор на СЗОК, а са посочени резултати от извършени проверки от ИАЛ и НАП. Както правилно е отбелязал административният съд непълните мотиви и противоречивите твърдения в поканата препятстват жалбоподателя в правото му на защита, тъй като не става ясно срещу кои фактически установявания и изводи на административния орган той следва да се защитава. В обжалвания акт не се съдържа ясно твърдение за нарушаване на договорна клауза, но се сочи, че дружеството е отпускало лекарствените продукти неправомерно и че възстановяването на сумата се претендира на основание чл.42, ал.2 от договора, гласящ: изпълнителят се задължава в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта по ал.1 (заповедта за прилагане на санкции) да заплати доброволно сумата/ите, посочена/и в нея. В противен случай тя/те се прихваща/т със следващото плащане по договора . Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ предвижда, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, той да възстанови тези суми. Разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 ЗЗО се казва, че когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, в резултат на извършено нарушение по този закон или НРД, то тези суми следва да бъдат удържани, като на нарушителя се налагат наказания, предвидени в този закон или в НРД. В разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 ЗЗО се предвижда, че в случаите на ал. 1, управителят на НЗОК, респективно директорът на РЗОК, издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или заповедта за налагане на санкция. Процесната писмена покана от 14.11.2023 г. е издадена без посочване на заповед за налагане на санкция и без посочване на правна норма или договорна клауза, която е нарушена, но в същото време в нея е посочено, че сумата се претендира на основание такава заповед - чл.42, ал.2 от договора. Разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО е императивна и задължава компетентния орган винаги, когато сумата е получена без правно основание, в резултат на извършено нарушение, да издаде покана за възстановяване. Фактът на извършване на нарушението следва да бъде доказан с влязло в сила наказателно постановление или, както е в конкретния случай с влязла в сила заповед за налагане на санкция, за която по делото са налице данни за издаването й. Процесуалният ред за издаване на писмена покана след влизане в сила на заповедта за налагане на санкции налага извода, че когато заповедта за налагане на санкции не е влязла в сила, липсва фактическо и правно основание да се приеме, че има неоснователно получени суми при извършено нарушение на ЗЗО и НРД. Това е хипотезата, когато писмената покана е издадена без да е влязла в сила издадената преди това заповед за налагане на санкции, което автоматично прави писмената покана, по силата на закона, издадена без мотиви от фактическа и правна страна. Действително, мотивите на административния акт могат да се съдържат в писмени документи и актове на помощни органи на административния орган преди издаване на акта, но не могат да се изготвят след издаване на акта, пред съда или да се ползват мотивите на друг акт, който не е влязъл в сила преди издаване на писмената покана, както е в настоящия случай /и писмената покана, и заповедта за налагане на санкция са издадени на една и съща дата-14.11.2023 г./. Поканата за възстановяване на суми е издадена преждевременно и в нарушение на чл. 76б, ал. 2 ЗЗО, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правните последици от акта, с който се установяват нарушения и се налагат санкции в хипотезите на чл. 76б ЗЗО имат значението на процесуална предпоставка за издаване на писмената покана. Правилни са изводите на съда, че актът е незаконосъобразен. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,