Решение № 1693 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2010 г.

Решение № 1693 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, против решение № 137 от 05.11.2010 г., постановено по административно дело № 181 по описа за 2010 г. на Административния съд - Ловеч, с което са отменени решение № 17 от 28.07.2010 г. на директора на РУСО - Ловеч, в обжалваната му част и потвърденото с него разпореждане № ПР-174 от 31.05.2010 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Ловеч, в частта, в която е прието, че положеният от Цено Аврамов Бечев труд в "Балкан" ЕООД - гр. Ловеч, през периода 13.04.1981-25.07.1994 г. следва да се зачете за такъв от трета категория, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания. Посочените касационни основания за отмяна се свеждат до неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Цено Аврамов Бечев от гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител адв. Мариана Василева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Ловешкия административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Ловеч, е решение № 17 от 28.07.2010 г. на директора на РУСО - Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Цено Аврамов Бечев срещу разпореждане № ПР-174 от 31.05.2010 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Ловеч, материализиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, само в частта, в която е прието, че положеният от Цено Аврамов Бечев труд в "Балкан" ЕООД - гр. Ловеч, през периода 13.04.1981-25.07.1994 г. следва да се зачете за такъв от трета категория. Мотивите на административния орган са били, че стажът на Бечев от 13.04.1981 до 01.09.1989 г. следвало да се зачете за трета категория, тъй като заявителят е бил назначен и се е водил по щат на длъжност "монтьор", а стажът от 01.09.1989 до 25.07.1994 г. като "дърводелец" не се обхващал от т. 30в от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) и също правилно е зачетен от трета категория, тъй като записът се отнасял само за назначените в специализираните заводи и фирми в дървообработването и производството на дограма и мебели в горското стопанство, а "Балкан" ЕООД - Ловеч, е специализиран завод в машиностроенето. С постановеното решение Административният съд - Ловеч, е отменил оспорения акт в обжалваната част и е изпратил преписката на административния орган за издаване на ново решение съобразно дадените указания за отпускане на пенсията, след като законосъобразно е приел, че положеният от лицето труд от 13.04.1981 до 25.07.1994 г. на длъжност "дърводелец" в "Балкан" ЕООД - гр. Ловеч, следва да бъде зачетен за втора категория на основание т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). За да изведе този извод, съдът е подложил на подробен анализ ведомостите за заплати, трудовата книжка на работника и показанията на свидетелите, от които се установявало, че през целия период трудът е бил полаган на дървообработващи машини в обособено дърводелско звено. Позовал се е на заключенията на назначената съдебно-икономическа експертиза относно характера на изпълняваната от лицето работа и условията на трудовата среда. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е работило 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; второто - да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, и третото изискване е навършването на определена възраст - 47 г. за жените и 52 г. за мъжете при първа категория и 52 г. за жените и 57 г. за мъжете при втора категория труд. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. Спорният въпрос по настоящия случай е дали трудът на Цено Бечев в "Балкан" ЕООД - гр. Ловеч, през процесния период (13.04.1981-25.07.1994 г.) може да се отнесе към хипотезата на чл. 30в ПКТП (отм.) и съответно дали положеният труд е от втора категория. По тази точка се категоризира трудът и на работниците на дървообработващи машини в цеховете за производство на дограма и мебели в предприятия със смесена дейност след доказване на целогодишното производство на тези изделия. За изясняване на спорните правоотношения по делото е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните. В заключението си по нея вещото лице е изложило, че в осигурителя за процесния период са запазени само ведомостите за заплати, но не и щатни разписания, длъжностни характеристики, заповеди за назначаване и за отпуски, липсвали поименен производствен щат, списъци и протоколи за полагащите се специални работни облекла и ползването на храна за работа при тежки и вредни условия за труд, които биха спомогнали за определяне на вредността и тежестта на труда на лицето и оттам - категорията на труда му. Вещото лице е посочило, че длъжностите на Бечев по ведомости за заплати не съвпадали с длъжността му по трудова книжка и по запазената "основна карта", в която са вписани промените по служба на същия за периоди. Във ведомостите се е водил "монтьор" в цех 36 и 32 и "дърводелец" в РМЦ - обособени звена 01 и 02, докато в трудовата книжка и в основната карта на работника през 1991 г. е била вписана промяна въз основа на заповед № 1552 от 14.05.1991 г. на генералния директор на "Балмо" - Ловеч, и е било наредено Цено Аврамов Бечев за периода от 13.04.1981 до 01.09.1989 г. да се води като дърводелец на дограма и мебели, каквато длъжност фактически е изпълнявал. В т. 9 на заключителната част вещото лице изрично е посочило, че ако се зачете трудовият стаж за втора категория труд за периода от 13.04.1981 до 25.07.1994 г. в размер на 13 години, 3 месеца и 12 дни, то към момента на подаване на заявлението за пенсиониране Цено Бечев ще има 15 години, нула месеца и 13 дни трудов стаж от втора категория труд, навършени 60 години, 3 месеца и 15 дни и общ сбор от точките по чл. 68 от КСО 100 години, 10 месеца и 6 дни. Решението на Адм. съд - Ловеч е правилно и изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. В касационната жалба са развити оплаквания, че незаконосъобразно съдът е обосновал решението си с обстоятелството, че Бечев е работил по едно и също време с други три лица свидетели, чийто труд бил признат за втора категория, от което следвало, че и той самият е полагал такъв труд, отговарящ на втора категория. Така наведените доводи са неоснователни. Както правилно е приел първоинстанционният съд, видно от свидетелските показания, обстоятелството, че Бечев се е водел на друга длъжност, а е изпълнявал работа като дърводелец, се обяснява с факта, че щатът за дърводелци не е бил достатъчен и ръководителите на предприятието са ползвали други свободни щатове. От показанията им, които съответстват на вписванията в трудовата книжка, безспорно се установява, че Бечев е работил през целия период като дърводелец, независимо че се е водил по щат като монтьор. Както правилно е отбелязал административният съд, за категорията труд правно значими са обстоятелствата дали в работилницата е извършвана дейност по дървообработване и производство на дограма и мебели целогодишно и обособено. Във връзка с това, при доказаната с писмени доказателства продължителност на трудовия стаж на посочената длъжност и установения факт, че надлежните документи за категорията труд не са запазени не по вина на жалбоподателя, основателно съдът е приел, че е налице основанието на чл. 165, ал. 1 ГПК относимите към въпроса за категорията на труд обстоятелства да бъдат установени чрез свидетелски показания. Отново въз основа на изнесената от тримата свидетели информация, съгласно която дърводелската работилница е работела целогодишно и е извършвала дейност дървообработване и производство на дограма и др. стоки от дървен материал, правилно е приел, че положеният труд трябва да се причисли към втора категория. Следва да се добави, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в р. I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Относно непризнатия от органите на НОИ трудов стаж и непризнат такъв от втора категория правилно административният съд се е позовал на трудовата книжка на Бечев. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. От представената в надлежно заверен препис трудова книжка и от удостоверение обр. УП-3, изх. № 841 от 27.07.1994 г., издадено от осигурителя, е видно, че през периода 13.04.1981-25.07.1994 г. лицето действително е положило труда си на длъжност дърводелец, а трудът е посочен като обхванат от разпоредбата на раздел II, т. 30в от ПКТП. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора, че това удостоверение не би могло да се приеме като документ, доказващ осигурителен стаж, тъй като не отговаряло на ведомостите за заплати. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесния случай е налице трудова книжка, правилно оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Следва да бъде споделен и изводът на административния съд, че обстоятелството, че във ведомостите за заплати не фигурира лицето да е получавало допълнително възнаграждение за вредни условия и труд, не следва да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице, още повече че в случая безспорно е установено, че в предприятието няма запазени документи, доказващи вредността и тежестта на труда на дърводелците в него, както е установило и вещото лице. При това положение релевантни са отразените в трудовата книжка обстоятелства и показанията на допуснатите свидетели - бивши колеги на настоящия ответник. От показанията им се установява, че същият през целия период е работил като дърводелец само с машините в дърводелната и не е работил на друга длъжност. В предприятието не е имало отделен дърводелски цех, а обособена дърводелна с рендосвачки, щрайхмус, банцизи, циркуляри и т. н., на територията на която е била обособена дърводелска група за обслужване и поддръжка на целия завод. Свидетелите са посочили, че всички работещи в дърводелната, включително и Бечев, са работили със слушалки на ушите поради големия шум, давали са им безплатна храна за обяд, мляко, работни дрехи. Както обосновано е приел административният съд, когато законът изисква за удостоверяване на даден факт писмен документ, но липсват запазени документи, свидетелските показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната, какъвто е настоящият случай. С оглед изложеното правилно съдът е изградил изводите си, че Бечев е работил през целия период като дърводелец, въз основа на показанията на свидетелите и трудовата книжка. След като е налице трудова книжка, която съдържа вписвания относно заеманата длъжност и се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства, следва да се приеме, че действително извършваната работа е тази, удостоверена с трудовата книжка. В случая Бечев е работил като дърводелец в дърводелска работилница, като по своята същност тази длъжност е на лице, извършващо и машинна обработка на дървесина, поради което правилно съдът е приел, че трудът на жалбоподателя следва да бъде зачетен като такъв от втора категория по условията на т. 30в от отменения ПКТП, като при категоризирането на труда промишленият отрасъл е без значение с оглед разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.). С оглед горното фактическо обстоятелство се преценяват като неоснователни и касационните доводи за нарушения на материалноправните норми на т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), тъй като "Балкан" ЕООД - Ловеч, не било предприятие от отрасъл "Дърводобив, дървообработване и дървопреработване" съгласно т. 67 от ПКТП (отм.) и в него не съществувал обособен самостоятелен дърводелски цех за производство на дограма и мебели. Както правилно е приел административният съд, отрасловата принадлежност на предприятието не е критерий за определяне на категорията на труда. По данни от показанията на свидетелите и от производствената характеристика се доказва по несъмнен начин, че лицето е работило в обособен участък - дърводелска работилница в цех 1 по направа и монтаж на нова дограма (врати и прозорци), направа на ламперии, стенни гардероби, секционни шкафове, дървени сандъци, с които е изнасяна продукцията на завод "Балкан" извън граница, като е посочено, че се е работило продължително време в шумна среда и при физическо натоварване над нормите. При положение, че Бечев е бил непосредствено зает в дърводелската работилница, следва да се приеме, че по вредност и тежест неговият труд е равностоен на труда на останалите дърводелци в същата дърводелна. От казаното категорично се налага изводът, че оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че решението на първоинстанционния съд, с което обосновано е прието, че трудът на Цено Аврамов Бечев за периода 13.04.1981-25.07.1994 г., положен като "дърводелец" в обособена дърводелна на "Балкан" ЕООД - Ловеч, е от втора категория по т. 30в от ПКТП (отм.), в който смисъл е отменил незаконосъобразния отказ на РУСО - Ловеч, за отпускане на ЛПОСВ на Цено Аврамов Бечев и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на разпореждане за пенсиониране на жалбоподателя при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № МП-9302 от 17.05.2010 г., е правилно и законосъобразно. По изложените съображения не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен той следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител на ответника по касация адв. Мариана Василева искане за присъждане на разноски по настоящото дело касаторът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 300 лв., установени по представения договор за правна защита и съдействие като сума на изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,