Решение № 4328 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15601/2013 г.

Решение № 4328 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15601/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Нели Христова Тончева от гр. Русе против решение № 26 от 9.10.2013 г. по адм. дело № 327 по описа за 2013 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против решение ПОВН № 108/23.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Русе. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални правила, на чл. 114, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 4 и чл. 163, ал. 1 от ДОПК, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение с предложение за отмяната му. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение ПОВН № 108/23.07.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институ (ТП на НОИ), гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 114-164/7.06.2013 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 4 от КСО, с което е извършено частично прихващане на дължимата от Нели Христова Тончева сума в размер на 1022.13 лв., представляваща неправомерно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете съгласно разпореждане № 324/12.05.2011 г., с дължимите на Нели Христова Тончева от ДОО парични обезщетения за временна неработоспособност за времето от 14.05.2013 г. до 21.05.2013 г. в размер на 52.76 лв. по 2 бр. болнични листове. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Русе е обосновал наличието на хипотезата на чл. 114, ал. 4 от КСО, в която непогасената доброволно сума по влязлото в сила разпореждане № 324 от 12.05.2011 г. може да бъде прихваната от изискуемите вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване за парични обезщетения за временна неработоспособност. Ако не може да бъде извършено прихващане, установените задължения с разпореждане № 324/12.05.2011 г. ще подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Изложените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложени административнопроцесуални норми са неоснователни. Оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО и разпореждането по чл. 114, ал. 4 от КСО са издадени от компетентните органи, в писмена форма и отговарят на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на обосноваващите ги фактически и правни съображения. В административната преписка са приложени актовете, установяващи вземанията на страните. Жалбоподателката не е оспорила влизането в сила на разпореждане № 324/12.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и неизпълнението от нейна страна в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО. Не е оспорила изчисления размер на обезщетенията по болничните листове, отразен в приложената справка в административната преписка. Както е посочила в молба вх. № 2929/9.09.2013 г., спорът е от правен характер и се отнася до правилното прилагане на материалния закон. Първоинстанционният административен съд е пристъпил към постановяване на решение, след като е изяснил фактите и обстоятелствата, относими към спорния предмет и е упражнил съдебен контрол в пълния обем съгласно чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК. Като неоснователни се преценяват изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение, неправилно тълкуване и прилагане на чл. 114, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 163 и чл. 213, ал. 1, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Вземането на Държавното обществено осигуряване, установено с влязлото в сила разпореждане № 324/12.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е публично вземане по чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, произхождащо от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи. За разлика от останалите публични държавни вземания, които се установяват по реда на ДОПК, вземанията за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи се установяват по реда на КСО с разпореждане на компетентното длъжностно лице в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В конкретния случай вземането за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи е възникнало на основание чл. 114, ал. 1 от КСО и е установено с разпореждане, издадено по реда на ал. 3, без да се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Дължимите суми по разпорежданията, които не са погасени доброволно в 14-дневния срок по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда, указан в чл. 114, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. до 31.12.2013 г.): по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО чрез налагане на запор от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Така създаденият ред за прихващане и принудително изпълнение на разпорежданията по чл. 114, ал. 3 от КСО, установяващи вземанията на ДОО от неправилно извършени осигурителни плащания на осигурените лица, е специален по отношение на реда за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. В този смисъл разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК изрично предвижда изключение от правилото за събиране на публичните вземания по реда на кодекса, когато в закон е предвидено друго. В случая друго е предвидено в чл. 114, ал. 4 от КСО и прихващането на публичното вземане на ДОО с изискуеми вземания на осигурения от ДОО се извършва с акт на компетентния орган на ТП на НОИ. По подобни случаи ВАС, VI о., се е произнесъл с решение № 1319 от 25.01.2012 г. по адм. д. № 10675/2011 г., решение № 355 от 13.01.2014 г. по адм. д. № 13758/2013 г. и др. В преобладаващата съдебна практика прихващането на основание чл. 114, ал. 4 от КСО по правното си естество се възприема като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Длъжникът не може да компенсира с едностранно волеизявление свое публично задължение към ДОО с насрещното си частно вземане от ДОО. Специалната разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) допуска налагането на запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и ДОПК и извършването на други удръжки (в случая за прихващане) върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, когато се изпълняват задължения към държавното обществено осигуряване и задължения за издръжка. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. Неприложима е и разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, която определя като несеквестируеми трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно. В разглеждания случай изброените доходи не са обект на принудително изпълнение, а от страна на жалбоподателката не се твърди, че с извършеното прихващане месечният й доход от същите източници се намалява до размер под 250 лв. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,