Решение № 15469 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12491/2012 г.

Решение № 15469 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12491/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 621 от 3.08.2012 г. по адм. дело № 228/2012 г. на административен съд - София област в частта му, в която е отменено по жалба от Имайло Трифонов Михайлов уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-220-6500/585 от 2.10.2011 г. за отказана финансова помощ за 2010 г. по СЕПП, СНДП, НР1 и НР2 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Правят се доводи за необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че е извършена административна проверка, при която са открити наддекларирани и съответно недопустими за субсидиране площи. Сочи още, че мотивите на съда касаят основно проверка по първата от посочените програми, както и че не е съобразена нормата на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Ивайло Трифонов Михайлов против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-220-6500/585 от 2.10.2011 г. С него е отказано финансово подпомагане по четири мерки: По Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ са отказани 4511.44 лева; по Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ е отказана сума от 136.11 лева; по Плащания на земеделски стопани за придорни ограничения в планински райони /НР1/ е отказана сума от 692.74 лева и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/ са отказани 354 лева. По последната мярка е наложена и санкция за бъдещ период от 196.56 лева. Направил е възражения за неспазване на установената форма, допуснати нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Допълнително е приложил и списък на конкретизирани десет блока на земеделско стопанство /БЗС/ в селата Желява, Петърч, Смоляновци и Сумер, които са посочени в обжалваното писмо, като съдържащи наддекларирани площи и е изложил аргументи за пълно съответствие. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал за субсидиране по четирите мерки за подпомагане общо с двадесет и шест БЗС. Бил е надлежно уведомен от ДФЗ за площи, заявени от повече от един кандидат и съответно явяващи се недопустими за подпомагане. С декларация, бенефициентът е потвърдил размера и местоположението на двойно декларираните площи. Декларацията не е приета от административния орган, поради което е постановен и обжалваният отказ. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, представила първоначално и допълнително заключение. Установено е, че общо заявените за подпомагане с директни плащания по всяка схема площи са съответно: по СЕПП - 24.66 ха; НР1 - 3.22 ха; СНДП - 1.36 ха и по НР2 - 3.62 ха. По отношение на два БЗС - 56215-114-7 и 56215-114-6, за които административният орган е приел наддекларирани площи, сателитните снимки не дават повод за приемане на части от тях за недопустими за подпомагане. Изводи за неправилно изключване от допустимия за подпомагане слой са направени и за БЗС 70233-274-1. Проверени са и резултатите от теренните проверки на два БЗС в с. Смоляновци, заявени за подпомагане по СЕПП и НР2, извършени на 11.05.2011 г. При тях е измерена легитимната за подпомагане част, но не е отразена в СИЗП. Въз основа на това са направени от вещото лице преизчисления, от които е видно, че по СЕПП процентът на недопустимост е различен от приетия такъв от административния орган. При тези данни по делото, съдът е приел на първо място допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липса на всички административни проверки по чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., както и в лишаване на жалбоподателя от възможността да участва активно по тези от тях, които са извършени. Като нарушение, лишаващо жалбоподателя от възможност да реализира правото си на защита е отчетен и фактът, че в писмото не е конкретизирана причината, поради която административният орган определя отделни части от десетте парцела, като недопустими за подпомагане. Отделно от това, съдът е възприел изцяло експертизата и е счел, че административният орган в нарушение на материалния закон е определил процент за недопустимост на стойност 25.43, вместо установения от експерта такъв от 13.3 по първата мярка - СЕПП. По тези съображения е отменил оспореното писмо и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно по отношение на отказите за СЕПП и НР2 и неправилно по отношение отказите по СНДП и НР1. Твърденията на касатора в жалбата за неправилност на решението се обосновават с данните в използваната интегрирана информационна система, която обединява такива от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане и СИЗП. Съдът намира доводите в тази насока за неоснователни по две съображения: първото е, че приложените по преписката карти на процесните БЗС от 23.04.2010 г. изобразяват имотите с площ, идентична със заявената такава и с посочване, като бенефициент на Ивайло Трифонов Михайлов. Второто е, че ако се приеме тезата на касатора за обвързана компетентност, се обезсмисля предварително цялата процедура във връзка с уведомяване на заявителите за констатирани разминавания и застъпвания и предприемането на всички опити от тяхна страна за изясняване и опровергаване на констатациите. В конкретния случай такава действия са извършени от административния орган и ответникът по касационната жалба е ангажирал допълнителни доказателства, които по никакъв начин не са обсъдени в административното производство. Цитираните три решения на Върховния административен съд по дела от 2009 г. имат за предмет решаване на правни проблеми, които са различни от конкретния спор. Неоснователно е възражението, че експертът по делото е установил "леки разминавания" в сравнение с констатациите по оспореното уведомително писмо. В т. 2 от заключението от 28.05.2012 г., вещото лице категорично е отбелязало, че от сателитните снимки не се вижда причина от заявените БЗС 56215-114-7 и БЗС 56215-114-6 в землището на с. Петърч да се отчитат, като недопустими за подпомагане съответно 0.66 ха от първия и 0.86 ха от втория. Отделно от това в т. 6 и 7 от отговорите на същия въпрос е посочило, че резултатите от теренната проверка на 11.05.2011 г. на БСЗ 67667-261-1 и 67667-261-2 в с. Смоляновци не са отразени в СИЗП, макар, че на тези проверки е измерена легитимната за подпомагана част от двата парцела. А с тях е кандидатствано за субсидиране по две мерки - СЕПП и НР2. Съдът е съобразил заключението и правилно е приел, че отказът за оторизиране на поисканите суми по същите две мерки е незаконосъобразен. Като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, е постановил правилно решение, което в тази му част следва да се остави в сила. Неправилно обаче е решението в частта му, в която е отменено уведомителното писмо досежно отказа за субсидиране по другите две мерки - СНДП и НР1.В таблиците в уведомителното писмо по първата мярка е вписан БЗС 29204-126-2-2 с установена недопустима площ от 0.04 ха. По втората мярка са описани освен същия БЗС и втори БЗС 29204-199-4-3 с недопустима за подпомагане площ от 0.23 ха. По отношение на тях констатациите на вещото лице в т. 9 и 10 от отговорите на въпрос втори от експертизата, напълно съвпадат с констатациите на административния орган. Първият имот е заявен за подпомагане по три мерки - СЕПП, НДП и НР1, а вторият по две мерки - СЕПП и НР1. Заявените за подпомагане площи - 0.80 ха от първия и 0.19 от втория са недопустими. Тези изводи на вещото лице са потвърдени от него устно и при изслушване и приемане на експертизата в съдебно заседание на 6.07.2012 г. Там експертът ясно е заявил, че констатациите му относно отказите по СНДП и НР1 напълно съвпадат с констатациите на административния орган. Съдът обаче не е анализирал данните по делото във връзка с тези две мерки, по отношение на които жалбата е била неоснователна и е подлежала на отхвърляне. В резултат на това е постановил неправилно решение в тази му част. Касае се за необоснованост на решението, която съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението в тази му част ще следва да се отмени, а жалбата, като неоснователна подлежи на отхвърляне. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение