Решение № 3394 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 405/2016 г.

Решение № 3394 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 405/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от град С. против решение № 168/5.11.2015 г., постановено по адм. дело № 174/2015 г. на Административен съд (АС) -С.. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Началник група "Отчет на ПТП, АНД и ИАД" при сектор "Пътна полиция" на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд в настоящия състав на пето отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. С. Н. срещу разпореждане от 16.06.2015 г. на Началник група "Отчет на ПТП, АНД и ИАД" при сектор "Пътна полиция" при ОДМВР С., с което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е разпоредено на Н. С. Н. в срок от два дни /до 19.06.2015 г./ да предаде в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - С. СУМПС № 281094905, във връзка с привеждане в изпълнение на наложено му наказание "лишаване от правоуправление на МПС" по протокол от 2.10.2013 г. по нохд № 1233/2013 г. на Районен съд С.. За да постанови този резултат, съдът е установил, че на 1.05.2013 г. касаторът е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила /а именно 3,1 промила/, за което деяние е сключил споразумение с Районна прокуратура град С. по нохд № 1233/2013 г. Със споразумението е постановено и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, считано от датата на влизане на споразумението в сила, което е станало на 2.10.2013 г. Съгласно съставен АУАН № 613/1.05.2013 г. срещу Н. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, нарушителят е заявил, че не може да представи свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон. Въпреки опитите на служителите от КАТ да изземат посочените документи, касаторът не ги е предал. По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС Н. С. Н., в която е отразено, че същия има съставени 10 бр. НП и 6 фишове, като в графа отнети документи не е посочено СУМПС. Н. 16.06.2015 г. е изготвена докладна записка на инспектор Д., съгласно която Н. е отказъл да предаде СУПМС и контролен талон. На същата дата е издадено оспореното разпореждане. При така приетите и обсъдени писмени доказателства, АД е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Посочил е, че същото е мотивирано, като съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, като това се подкрепя от представените доказателства от административния орган. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Спорът се свежда до това дали изтърпяване на наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" е започнало от влизане в сила на присъдата/респективно споразумението или от датата на изземване на свидетелството за управление. Съгласночл. 237, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му. Реда за издаване и отнемане на свидетелствата за управление на МПС са регламентирани в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В чл. 20 от наредбата е предвидено, че отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Д., месецът и годината на отнемане на свидетелството за управление, както и неговият номер се отбелязват върху документа, послужил за отнемането, и се съхраняват и на магнитен носител на информация - чл. 21 от наредбата. Предпоставките за връщане на отнетото свидетелство са уредени в чл. 24 от същата наредба. В зависимост от основанието за отнемането му свидетелството за управление се връща след: 1. изтичане срока на наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. отпадане на основанието по чл. 171, т. 1, б. "а", "г", "д" или "е" от ЗДвП; 3. успешно полагане на проверочен изпит; 4. получаване на протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до 0,5 на хиляда; 5. изминаване на шестмесечен срок от отнемането на свидетелството за управление на водач, за който е установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, без да има влязло в сила наказателно постановление или съдебен акт. В процесният случай касаторът твърди, че наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" е започнало да тече на 2.10.2013 г., когато е влязло в сила споразумението по нохд № 1233/2013 г. Според чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" започва да се търпи от датата на изземване на свидетелството за управление. Това в настоящия случай не се е случило, тъй като издадено разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е оспорено от касатора и то й не е върнал СУПМС и контролен талон. По делото са налице доказателства, че към датата на издаване на оспореното разпореждане -16.06.2015 г. Н. е отказъл да върне документите. От това следва, че за периода от 2.10.2013 г. до настоящия момент по отоншение на касатора не е започнал да тече срокът на изпълнение на наложеното наказание "лишаване от право на управлява МПС". До момента на издаване на оспореното разпореждане, съответната служба към МВР не е иззела свидетелството за правоуправление на МПС и няма данни такъв факт да е отразяван по реда на Наредба № I-157/2002 г. В същото време чл. 49, ал. 3 от НК гласи, че срокът на наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК започва да тече от влизане на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. В тази връзка настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице колизия между чл. 49, ал. 3 от НК и чл. 190, ал. 2 от ЗДП. Разпоредбата на чл. 49 от НК се намира в раздел II "Видове наказания" на НК, като систематичното и семантично тълкуване налагат извод, че правилото срокът да тече от влизане в сила на присъдата се отнася за всички случаи на лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, за част от които не се изисква наличието на свидетелство за упражняване на съответната дейност. Относно хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на осъдителната присъда осъденият вече да е лишен по административен ред от възможността да упражнява право да управлява МПС. Т. извод се извежда от чл. 59, ал. 4 от НК изискващ при изпълнение на наказанието да се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Следователно за всички случаи, когато към момента на влизане в сила на присъдата осъденият не е бил вече лишен от право да управлява МПС и свидетелството му за управление не е иззето, е приложим чл. 190, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. След като фактическото изземване не е извършено, срокът на наказанието не е започнал да тече. По изложените съображения, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение