Решение № 1622 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните срещу решение 4881/15.07.2022г., постановено по адм. д. 1666/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с твърдения за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяването му. Изложени са подробни съображения, че оспореният пред първоинстанционния съд списък е законосъобразен административен акт, при издаването на който са спазени всички предпоставки и същият е влязъл в законна сила. Касаторът се позовава на съдебната практика и на теорията относно основанията за нищожност на административните актове, като оспоорва изводите на решаващия съд за приетата нищожност на обжалвания списък. Иска се отмяна на съдебното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Ответната страна Аберита ООД чрез адв. Мичев и адв. Иванова оспорват касационната жалба като неоснователна. Представят подробни съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 4881/15.07.2022г., постановено по адм. д. 1666/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) е обявена нищожността на Подробен списък по реда на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ред. ДВ, бр. 19 ОТ 2011Г.) на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародване на закона в Държавен вестник, обнаровдван от министъра на земеделието и храните в ДВ. Бр. 48/24.06.2011г., в частта относно поземлен имот с идентификатор 44094.14.850. землище на с. Лозенец, община Царево, с площ 27,114 дка, посочен под 243. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема на първо място, че списъкът в оспорената му част е нищожен като издаден от некомпетентен орган, тъй като министърът на земеделието и храните, въпреки изрично дадените указания на съда, не доказва по безспорен начин, че е в обективна невъзможност да изпълнява функциите си към датата на постановяване на оспорения акт. Позовава се на съдебна практика в тази връзка-решение на ВАС по адм. д. 10313/2020г., решение на ВАС по адм. д. 13372/2020г. и др. На второ място, съдът приема че списъкът е нищожен поради това, че предназначението на имот с идентификатор 44094.14.850 е променено през 2007 г. и към 2011 г. при възникване на основанието за съставяне на подробния списък представлява урбанизирана територия, а не част от горския фонд. Въз основа на тези фактически установявания решаващият съд достига до правния извод, че включването на обсъждания имот в подборния списък по параграф 3, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ е осъществено при пълна липса на хипотезата на правната норма, на която се позовава административния орган, който е и некомпетентен да издаде акта в оспорената му част. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд разглежда и уважава жалбата на Аберита ООД, която съдържа само искане за обявяване на нищожността на акта, поради което по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, трябва да се приеме, че срокът за оспорване не оказва влияние върху допустимостта на решението. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд и последователно описана. Въз основа на събраните по делото и подробно обсъдени доказателства решаващият съд обосновано приема, че имот с идентификатор 44094.14.850. в землището на с. Лозенец, включен под номер 243 в обсъждания списък по § З, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ е придобит през 2007г. от търговското дружество чрез договор за покупко-продажба с Маркетинг-В ЕООД, което се легитимира като собственик на имота. Същата година със заповед 226/06.12.2007г. на председателя на Държавна агенция за горите (ДАГ) е наредено процесният имот да бъде изключен от горския фонд, като дружеството следва да предприеме действия по включването й в урбанизираната територия. Със заповед РД-01-495/11.07.2007г. на кмета на община Царево е одобрен проект за ПУП-ПЗР на имот с идентификатор 44094.14.850., собственост на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Следователно предназначението му е променено преди 08.03.2011 г., когато влизат в сила установените със Закона за горите забрани за промяна на предназначението на поземлени имоти и строителство в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ (в сила от 08.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.), не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Според § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в относимата му редакция, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1. На основание чл. чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните (приет с ПМС 265 от 10.11.2009 г., Обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г., отменен от 03.09.2013 г.) Министерството на земеделието и храните се ръководи и представлява от министъра т.е. компетентен да издава и одобрява актове от името на Министерството на земеделието и храните е именно министърът или оправомощено от него лице (освен когато за определени правомощия е предвидено със специална норма, че се упражняват само от министъра). В случая не се споделят изводите на първоинстанционния съд за нищожност на обжалвания административен акт като издаден от некомпетентен орган, тъй като списъкът е одобрен на 07.06.2011 г. от заместник министър Ц. Димитров, заместващ министъра по силата на изрична Заповед РД-09- 412/06.06.2011 г. за това правомощие по време на отсъствието на титуляря на 07.06.2011 г. Изложеното относно компетентността на издателя на акта не променя крайния правилен правен резултат на обжалваното решение. Обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд отговаря на другия спорен по делото въпрос за тежестта на нарушението на материалния закон. При съвместно тълкуване на алинеи 1 и 4 на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ списъкът трябва да съдържа имоти в горски територии, придобити чрез замяна от държавата преди влизане в сила на закона, чието предназначение се забранява да бъде променяно и да бъде извършвано строителство в тях. Според установената съдебна практика, част от която е цитирана и в обжалваното съдебно решение, в списъка е възможно да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. В случая предназначението на имота е променено преди 08.03.2011 г. и по отношение на този имот е налице пълна липса на условията, визирани в приложената от органа правна разпоредба на § 3, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице условия за обявяване на списъка в обжалваната му част за нищожен. Констатираното от първата инстанция нарушение на материалния закон е изключително съществено, защото е издаден акт при пълна липса на правно основание за упражняване на осъществените правомощия по отношение на конкретния имот. Тежестта на нарушението на материалния закон и целта на закона в конкретния случай съставляват основание за нищожност на оспорената част от акта, както правилно приема административният съд. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствие на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 3600 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да им бъдат възстановени от бюджета на Министерство на земеделието и храните в пълен размер. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият касационен състав намира за неоснователно с оглед на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение