Решение № 7735 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2011 г.

Решение № 7735 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "ФТА ДРИНКС" ЕООД гр. Несебър срещу решение № 1515 от 30.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1315/2010 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Поморие. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон и е налице и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Община Поморие чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Бургас е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу Община Поморие за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 968 лева и 110 500 евро, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт - Заповед № РД-16-622/9.08.2004 г. на кмета на Община Поморие с която е одобрено частично изменение на ПРЗ за УПИ I-общ. ХХVII, ХХVIII, и ХХVIII в кв. 7 по плана на с. Медово. Тази заповед е била обжалвана по адм. д. № 477/2007 г. по което дружеството е участвало като заинтересована страна, и отменена със съдебното решение. Имуществените вреди са настъпили от разходи по издаване на разрешително за строеж, сключване на договор за проектиране, сключване на договор за изработка и доставка, монтаж и пускане в експлоатация на линия за бутилиране на газирана и минерална вода. Установено е, че в последствие ищецът е инициирал ново административно производство и е издадена нова заповед № РД-16-792 от 7.07.2009 г., която е влязла в законна сила. Издадено е в последствие и ново разрешително за строеж. Съдът е приел че исковата претенция не е доказана по безспорен и категоричен начини е отхвърлил иска. Счел е, че не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно противоправност и пряко причинно следствена връзка с причинените вреди. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и отменения административен акт. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е много подробно фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ и в тази връзка неоснователен се явява доводът за необоснованост на съдебното решение. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК са съобразени настъпилите след предявяването на иска факти, каквито са издадената нова заповед за одобрение на частично изменение на ПУП и новото разрешение за строеж. Независимо, че посочените актове уреждат същите обществени отношения и по своя правен ефект имат изцяло позитивно влияние в правната сфера на дружество, доколкото те определят нови, различни параметри на подготвяното от ищеца строителство в процесния имот, те не променят факта, че той е претърпял вреди във връзка с отмяната на ПУП, а впоследствие и на разрешението за строеж. Същевременно, ищецът не е направил разграничение и съответно не е установил кои вреди произтичат от отменената от съда като незаконосъобразна заповед, и кои - от отмененото разрешение за строеж, което обаче не е посочено от него като основание на претендираното обезщетение. Наред с това, както е посочено в съдебното решение, не е установено и каква част от осъществените вече от дружеството фактически и правни действия биха могли да ползват новото инвестиционно намерение. Следователно, твърдените имуществени вреди са останали недоказани по основание и размер, поради което правилно административният съд е отхвърлил исковата молба за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Както се посочи предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Наличието на отменен административен акт не е достатъчно за да се ангажира отговорността на общината по реда на ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявения иск е отхвърлен. С оглед на изложеното процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,