Решение № 831 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2011 г.

Решение № 831 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Васил Панов Василев, против решение № 4998/11.04.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, по адм. дело № 6793/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 4172/24.03.2010 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Решението се счита неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, с оглед което се претендира отмяната му. Ответната по жалбата страна - Комисията за защита на личните данни, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по нея. Ответната страна - Кметът на община Ябланица не взема отношение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при втора колегия намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на ВАС, пето отделение е отхвърлил жалбата на касатора Васил Василев, подадена срещу Решение № 4172/24.03.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата на касатора срещу община Ябланица. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В мотивите на решението фактическите установявания по административната преписка са подведени към съответните материалноправни разпоредби, респ. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Прието е, че личните данни на оспорващия са включени в базата данни на община Ябланица и се обработват от общинската администрация въз основа на нормативно установено задължение за нея като администратор на лични данни при спазване на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД и в съответствие с целите и изискванията на специалния закон - Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно,като постановено при изяснени фактически и правни обстоятелства. Направени са обосновани изводи от съда относно законосъобразността на процесното решение на Комисията за защита на личните данни. Комисията е съобразила липсата на нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, доколкото община Ябланица, като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, има право да обработва личните данни на физическите лица, при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки, в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от закона. От фактическа страна по делото е установено, че през месец януари 2008 г. жалбоподателят е получил в наследство след смъртта на майка си Донка Петкова Михова недвижими имоти, находящи се в гр. Ябланица. Не се спори и относно обстоятелството, че сестрата на наследодателката Рада Вутова е подала декларация в изпълнение на задължението по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси относно облагане с годишен данък върху новопридобити недвижими имоти, като е вписала в нея и личните данни на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи и разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ /ред. ДВ. бр. 100 от 13.12.2005 г./, съгласно която подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. В случая действително жалбоподателят не е предоставил сам личните си данни на общината, но както правилно е приел първоинстанционния съд, същите са били вписани от общината в изпълнение на нормативно установено задължение във връзка с извършване на данъчна регистрация на задължено лице. Основателно съдът е посочил и съществуващия образец на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, утвърден със заповед № ЗМФ-40/17.01.2006 г. на министъра на финансите, в който са включени лични данни, в това число и ЕДИНЕН ГР. НОМЕР. Доводите, които прави касатора са обсъдени от първоинстанционният съд, досежно обстоятелството, че той не е съгласен да предостави личните си данни. Цитираните по-горе правни норми дават възможност за съхранение на лични данни и то само за определени цели, с оглед на което правата на касатора не се нарушават. Освен това всеки администратор на лични данни е длъжен да обработва и събира лични данни законосъобразно и добросъвестно, за точно определени и законни цели - арг. от разпоредбата на чл. 2 от ЗЗЛД, с оглед на което само в случай на неизпълнение на това задължение от администратора на лични данни, касационният жалбоподател би могъл да претендира нарушаване на правата му. Предвид на изложеното, оспореното решение, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационните ответници не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,