Решение № 11090 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководител на Управляващия орган на програма Образование 2021 2027 г. чрез главен юрисконсулт Славейков срещу решение 938/18.06.2025 година на Административен съд гр. Ямбол по адм.д. 174/2025 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва като неправилни изводите на АС гр. Ямбол, че доброволното заплащане на наложената имуществена санкция по издаденото Наказателно постановление (НП) е безспорно обстоятелство за доказване на надеждност на кандидата в хипотеза на чл. 54, ал.1, т.6 от Закона за обществени поръчки (ЗОП). Хипотезите, в които можело да се доказва надеждност чрез заплащане на дължимо вземане били изброени в чл. 56, ал.1 ЗОП, като разпоредбата не трябвало да се тълкува разширително. При извършено нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ (основание за задължително отстраняване от участие в процедурата по смисъла на чл. 54, ал.1, т.6 ЗОП), в ЗОП не била предвидена възможност за доказване на надеждност чрез заплащане на санкцията. Тезата на съда в обратна посока била непоследователна и неясна. Представените в хода на съдебното производство допълнителни писмени доказателства не били част от процедурата по кандидатстване за помощта, поради което и не следвало да се обсъждат за изясняване на спора за надеждност на участника. Обсъждането им пък не обосновавало обратния извод, тъй като никой от приложените документи не доказвал пряка и непосредствена връзка с обстоятелството за надеждност (мерки за предотвратяване на ново нарушение чл. 56, ал.1, т.3 ЗОП). Изводът за прилагането на нееднакъв подход досежно мерките за надеждност също се оспорва като неправилен, доколкото в рамките на настоящата процедура се прилагали разпоредбите на ЗУСЕФСУ във връзка със ЗОП, а в сравняваната хипотеза на отпускане на средства по Механизма по ПВУ правилата за финансиране не се позовавали на този норматив, а на ПОСТАНОВЛЕНИЕ 114 на МС от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост. Различната нормативна регулация не давала възможност да се прави отъждествяване на различните случаи. В случая по отношение на община Тополовград били констатирани преди подписване на договора обстоятелства по чл. 54, ал.1, т.6 от ЗОП влязло в сила наказателно постановление (НП) за нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ. Това нарушение не било измежду нарушенията включени в чл. 56, ал.1, т.4 от ЗОП. А плащането на санкцията по наказателното постановление не можело да обоснове извод за доказана мярка за надеждност. При приложение на чл. 57, ал.3, т.2, б.б от ЗОП в хипотеза на нарушение по чл. 54, ал.1, т.6 от ЗОП основанията за отстраняване се прилагали в срок от три години от влизане в сила на акта за нарушението по чл. 54, ал.1, т.6 от ЗОП. Излага подробни съображения в насока тежестта на нарушението по чл. 62, ал.3 от КТ и изключването му от хипотезата на чл.56, ал.1, т.4 ЗОП предвиждаща доказване на надеждност при други нарушения на КТ чрез доказване на заплащане. По изложени подробни съображения прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община Тополовград срещу Решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата община Тополовград, подал проектно предложение с рег.BG05SFPR001-1.004-0039 и наименование "Създаване на ефективни мултикултурни общности в образователните институции на община Тополовград" по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR001-1.004 "Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт" по Програма "Образование" 2021-2027г., издадено от Изпълнителния директор и Ръководител на Управляващия орган на Програма "Образование" 2021-2027г. на Изпълнителна агенция "Програма за Образование", с рег.1002-87/25.03.2025г. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, община Тополовград, чрез адв.Ж. Кайали, оспорва касационната жалба като неоснователна. В представен писмен отговор излага подробни съображения за валидност, допустимост и правилност на решението на АС гр. Ямбол, като изцяло споделя изводите на АС гр. Ямбол както от фактическа, така и от правна страна.Претендира разноски за касационна инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АС гр. Ямбол е образувано по жалба на община Тополовград, ЕИК 000970464, гр.Тополовград, чрез адв.Ж. Кайали от АК-Ямбол, срещу Решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата община Тополовград, подала проектно предложение с рег.BG05SFPR001-1.004-0039 и наименование "Създаване на ефективни мултикултурни общности в образователните институции на община Тополовград" по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR001-1.004 "Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт" по Програма "Образование" 2021-2027г., издадено от Изпълнителния директор и Ръководител на Управляващия орган на Програма "Образование" 2021-2027г. на Изпълнителна агенция "Програма за Образование", с рег.1002-87/25.03.2025г..

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения като общи са неоснователни. Същите се относими към изискването за мотивираност на съдебния акт по чл.172а АПК и обосноваността на същия.

Страните не спорят по фактите, като те са установени от първоинстанционния съд след анализ на доказателствата по делото както следва:

Не се спори, че Община Тополовград е подала проектно предложение с peг. BG05SFPR001-1.004-0039 и наименование Създаване на ефективни мултикултурни общности в образователните институции на община Тополовград по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR001-1.004 Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт по Програма Образование 2021-2027 г.

На 16.12.2024г. Ръководителят на Управляващия орган на Програма Образование 2021 -2027 г. е одобрил оценителен доклад, изготвен от комисията за оценка на проектните предложения, по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05 SFPR001-1.004 Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт. Оценителният доклад включва списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всяко предложение. Проектно предложение с peг. BG05SFPR001- 1.004-0039 с кандидат Община Тополовград (БУЛСТАТ 000970464) и наименование Създаване на ефективни мултикултурни общности в образователните институции на община Тополовград е предложено за финансиране, като размерът на одобрената безвъзмездна финансова помощ е 390 625,20 лв. (триста и деветдесет хиляди шестстотин двадесет и пет лева и двадесет стотинки).

С писмо с изх. 1002-403/30.12.2024 г. кандидатът Община Тополовград е поканен да представи в 30-дневен срок пред УО доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер, и необходимите за сключване на административен договор. Указано е да се представят документи, посочени в раздел І от писмото, указано е още, че ще бъдат извършени и служебно проверки относно редица обстоятелства, сред които е и проверка относно установено с влязло в сила наказателно постановление нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда.

В отговор от 18.01.2025 г. на кореспонденция в ИСУН 2020 с peг. BG05SFPR001-1.004-0039-R001 Община Тополовград е представила набор от документи за сключване на договор.

При служебна проверка в Системата за Електронни удостоверения на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда(ИА ГИТ) по отношение на кандидата Община Тополовград е констатирано наличие на установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на: чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3, чл. 63, ал. 1 или ал. 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установено с акт на компетентен орган, видно от издадено по служебен път от ИА ГИТ удостоверение по реда чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОП с изх. ИЗХУ2597232 от дата 10.01.2025 г.

С писмо с изх. 1002- 403/28.01.2025 г. на РУО кандидатът е уведомен за резултата от извършената служебна проверка и е поканен в едноседмичен срок да представи копие на влязлото в сила наказателно постановление / съдебно решение, както и доказателства за предприетите мерки за надеждност, ако е приложимо.

В отговор са представени писмо изх.24104360/17.12.2024г. и изх.24014549/05.03.2024г. на Дирекция Инспекция по труда Хасково с идентично съдържание за това, че срещу община Тополовград е издадено НП 26-2300251/21.11.2023г. за извършено нарушение на чл.62, ал.3 от КТ и е определена имуществена санкция в размер 1500лв., влязло в сила на 04.12.2023г.; имуществената санкция е заплатена на 04.12.2023г. След установяване на нарушението контролните органи на Инспекцията по труда не са извършвали проверки по спазване на трудовото законодателство от община Тополовград; община Тополовград няма задължения към ИА ГИТ; по отношение на община Тополовград не е установен случай, в който местната институция да не е съдействала на контролните органи на Инспекцията по труда; не е установено да не е изпълнила дадени задължителни предписания.

По ново искане на РУО от 18.03.2025г. е представено НП 26-2300251/21.11.2023г. на Дирекция Инспекция по труда Хасково и платежно нареждане от 04.12.2023г. за платената по него сума.

С Решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ 1002-87/25.03.2025г., издадено от Изпълнителния директор и Ръководител на Управляващия орган на Програма "Образование" 2021-2027г. на Изпълнителна агенция "Програма за Образование", на кандидата община Тополовград, подал проектно предложение с рег.BG05SFPR001-1.004-0039 и наименование "Създаване на ефективни мултикултурни общности в образователните институции на община Тополовград" по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR001-1.004 "Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт" по Програма "Образование" 2021-2027г., е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Решението е връчено на 26.03.2025г.

Касационният състав на ВАС приема за правилни изводите на АС гр. Ямбол в насока, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма.

Решението на РУО е обективирано писмено, с излагане на мотиви от фактическа и правна страна. Управляващият орган на Програма Образование 2021-2027 г. е приел, че община Тополовград не отговаря на изискванията за бенефициер, тъй като попада в хипотезите на чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и чл. 7, ал.1 от Постановление 23 от 13 февруари 2023 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г. (ПМС 23/2023 г.) във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Актът е мотивиран с установено наличие на издадено срещу община Тополовград Наказателно постановление 26-2300251 от 21.11.2023 г. от Изпълнителна агенцияГлавна инспекция по труда за нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, което органът е ценил като основание за задължително отстраняване от участие в обществена поръчка по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки(ЗОП), и като пречка за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата Община Тополовград за срок от три години от датата на влизането в сила на наказателното постановление в съответствие с чл. 57, ал. 3, т. 2, буква б от ЗОП. Органът е изложил мотиви за това, че съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, за конкретното нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ (представляващо задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП), липсва нормативно установена възможност за доказване на мярка за надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП, същевременно е разгледал представените от кандидата Община Тополовград документи и въз основа на тях е формирал извод, че документите не представляват доказателства за предприети мерки за надеждност.

Спорът поставен пред касационната инстанция е в това:

1.В хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ (представляващо задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП) предвидена ли е нормативно установена възможност за доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП?

1. Ако е предвидена такава, какво представляват мерките за доказване на надеждност в тази хипотеза и доказана ли е надеждност в случая?

По първия поставен въпрос:

РУО на Програма Образование 2021 2027 година приема, че в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ (представляващо задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП) не е предвидена нормативно възможност за доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП, тъй като нарушението на чл. 62, ал. 3 от КТ не е измежду нарушенията посочени в чл. 56, ал.1, т.4 от ЗОП и заплащането на имуществената санкция не е основание за сключване на договор за предоставяне на средства по Програма Образование 2021- 2027 година. Според РУО липсата на уведомление до НАП за сключен договор на практика означава липса на трудов договор. Като цитира Указания на ИА ГИТ, публикувани на интернет страницата на ГИТ на 20.07.2023 година, в рубрика озаглавена: Заплащане на санкцията не е основание за издаване на удостоверение за липса на нарушения на ЗОП, РУО сочи, че същият подход е предприет и в съдебната практика на ВАС, например: адм.д. 12046/2020 година; адм.д. 11450/2021 година; адм.д. 2033/2020 година по описа на ВАС.

Първоинстанционният съд приема за неоснователно твърдението на РУО, че в хипотезата на извършено и санкционирано от държавата нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ не е предвидена възможност за доказване на надеждност по смисъла на чл. 54 от ЗОП. Според съда, разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП установява нарушението на чл. 62, ал. 3 от КТ като релевантно към въпроса за надеждността на участниците, а надеждността може да бъде доказана чрез някоя от мерките, посочена в чл. 56, ал. 1 от ЗОП. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗОП препраща към чл. 54, ал. 1 от ЗОП, а изрично в хипотезата на ал. 1, т.6 се съдържа нарушението на чл. 62, ал. 3 от КТ. Единственото изключение, според АС гр. Ямбол, което е въведено в чл. 57, § 6 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО(Директива 2014/24/ЕС), съответно в чл. 56, ал. 5 от ЗОП, визира невъзможността за установяване на надеждност за кандидат или участник, лишени с влязла в сила присъда или акт на друг орган от право да участват във възлагателни процедури или концесии. Тъй като посоченото изключение представлява отклонение от общия принцип, то не би могло да се тълкува разширително.

Касационният състав приема за правилни изводите на АС гр. Ямбол, че мерките за доказване на надеждност и прилагане на основанията за отстраняване, развити в националния Закон за обществените поръчки (ЗОП), инкорпорират дадените такива в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО(Директива 2014/24/ЕС), конкретно в чл. 57 от Директива 2014/24/ЕС. Възможността за доказване на предприети мерки за надеждност и приемането им от възложителя е дадена както за задължителните, така и за незадължителните основания за отстраняване. Единственото ограничение е в чл. 56, ал. 5 от ЗОП и то не може да се тълкува разширително.

Настоящият касационен състав на ВАС приема за неправилно становището на РУО, че в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ (представляващо задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП) не е предвидена нормативно възможност за доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП. В този смисъл се разграничава от цитираната практика на ВАС (адм.д. 11450/2021 година по описа на ВАС). Според чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато са установени с влязло в сила наказателно постановление посочени в разпоредбата нарушения, сред които и относимото за казуса нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Същевременно обаче, за да се приложи основанието за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП, следва да не са налице условията по чл. 56, ал. 1 от ЗОП. В действителност, в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ (представляващо задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП) са неприложими мерките за надеждност по чл. 56, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ЗОП. Това е така, тъй като чл. 56, ал.1, т.1 покрива единствено хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП; заплащането на имуществената санкция не означава заплащане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 56, ал.1, т.2 ЗОП, а нарушението на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда не се включва сред изброените в чл. 56, ал.1, т.4 ЗОП. Но законодателят нито на европейско, нито на национално ниво не е изключил приложението на чл. 56, ал.1, т.3 ЗОП в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ. Според тази разпоредба кандидат или участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 от ЗОП, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. За тази цел кандидатът или участникът може да докаже, че е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения. Според чл. 56, ал. 2 от ЗОП възложителят разглежда предприетите от участника мерки и ги преценява, като отчита тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с нарушението. С оглед съдържанието на чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП участникът трябва да е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата за извършеното нарушение и да е предприел такива мерки, че да се предотвратят нови нарушения. Тази цел е изрично посочена в чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Възможни начини за това са участникът да е предприел разследване за извършеното нарушение - да е изискал обяснения от длъжностните лица, отговорни за подаване на уведомление до териториална дирекция на НАП, да е установил защо и от кого е допуснато закъснялото подаване на уведомлението, да е обърнато внимание или да е наказан дисциплинарно съответният служител, отговорен за това; да е променена организацията в дружество като с тази отговорност е натоварен друг служител, възложени са функции за контрол на друго лице и пр. Възможните мерки могат да бъдат различни, но от всички тях следва да е въведена такава организация, че да се предотвратят нови нарушения по чл. 62, ал. 3 от КТ (в тази насока виж: Решение на ВАС по адм.д. 6189/2022 година).

По втория поставен въпрос:

В конкретната хипотеза страните не спорят, че с писмо изх. 1002-403/28.01.2025 година на ИА Програма за образование кандидатът Община Тополовград е уведомен за резултата от извършената служебна проверка в Системата за Електронни удостоверения на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда и констатираното нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, обективирано в Наказателно постановление 26-2300251 от 21.11.2023 г. от ИА ГИТ. Със същото писмо кандидатът е поканен в едноседмичен срок считано от датата на получаване на писмото да представи копие от влязлото в сила наказателно постановление и доказателства за предприетите мерки за надеждност, ако е приложимо. В отговор кандидатът Община Тополовград е представил писмо с изх. 24014549/05.03.2024 г. и писмо с изх. 24104360/17.12.2024 г. от ИА ГИТ, дирекция ИТ - гр. Хасково до кмета на Община Тополовград в уверение на това, че след установяване на нарушението на чл. 62, ал. 3 от КТ от страна на Община Тополовград, обективирано в Наказателно постановление 26-2300251 от 21.11.2023 г. от ИА ГИТ, Община Тополовград е изплатила доброволно наложената имуществена санкция, няма задължения към ИА ГИТ по други наказателни постановления.

АС гр. Ямбол е тълкувал доброволното заплащане на наложената санкция (за нарушение само по отношение на един работник) като безспорно обстоятелство, чрез което се отразява в правния мир постигнатият регулационен ефект на санкцията и коригиращото отношение на лицето за допуснатото от него неправомерно поведение. Ето защо, според състав на АС гр. Ямбол, като е установил този факт, УО е следвало да го цени като доказващ надеждност на кандидата.

Изводът не се споделя от касационния състав на ВАС. Както бе посочено по-горе, мерките за надеждност са изброени в чл.56, ал.1 ЗОП и в конкретната хипотеза са неприложими тези по чл. 56, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ЗОП. Мерки за надеждност от страна на кандидата община Тополовград в хода на процедурата пред РУО не са представяни. Заплащането на имуществената санкция по издадено НП не представлява мярка за надеждност по нито една от точките на чл. 56, ал.1 ЗОП.

Касационният състав приема за правилни възраженията на касатора за невъзможност да се ценят като доказателства за предприети мерки за надеждност представените такива едва на съдебна фаза. Процедурата чрез подбор на проектни предложения по Програма Образование 2021 2027 година е формална такава. Според чл.7, ал.1 от Постановление 23 на МС от 13.02.2023 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г. - в процедура чрез подбор не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл. 54 от Закона за обществените поръчки(ЗОП) или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ. Съгласно чл. 7, ал.3 от Постановление 23 на МС от 13.02.2023 г. изискванията по чл. 54, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки може да не се прилагат, за да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, когато това е предвидено и мотивирано в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В случая такова изключване в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ по Програмата не е извършено. При приложение на ЗУСЕФСУ, ЗОП и ППЗОП задължение на РУО по Програмата е било да уведоми кандидата за резултата от извършената служебна проверка в Системата за Електронни удостоверения на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда и констатираното нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, обективирано в Наказателно постановление 26-2300251 от 21.11.2023 г. от ИА ГИТ, както и да го покани да представи копие от влязлото в сила наказателно постановление и доказателства за предприетите мерки за надеждност. Това в случая е сторено и общината е поканена да представи доказателства за мерки за надеждност. Представените в отговор на поканата мерки за плащане на имуществената санкция по НП за нарушението на чл. 62, ал.3 КТ не представляват такива по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки, поради което и правилен е крайният извод на РУО за недоказана надеждност на кандидата.

Неправилно съдът цени представеното в хода на съдебното производство Решение 61 от 31.01.2024г. на Общински съвет Тополовград като доказателство за надеждност по чл. 54, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки. Първо, то се представя едва на съдебна фаза, и второ от него не може да се направи извод участникът да е предприел разследване за извършеното нарушение - да е изискал обяснения от длъжностните лица, отговорни за подаване на уведомление до териториална дирекция на НАП, да е установил защо и от кого е допуснато закъснялото подаване на уведомлението, да е обърнато внимание или да е наказан дисциплинарно съответният служител, отговорен за това; да е променена организацията в общината като с тази отговорност да е натоварен друг служител, възложени функции за контрол на друго лице и пр. Представянето на решение на ОбС за нова численост и структура на общинската администрация не обосновава извод за предприемане на мерки от общината да се предотвратят нови нарушения по чл. 62, ал. 3 от КТ (в тази насока виж: Решение на ВАС по адм.д. 6189/2022 година).

Относно извода на съда за нееднаквия подход от страна на Изпълнителна агенция "Програма за Образование", същият извод се явява неотносим към спора по същество. Основателно е възражението на касатора, че хипотезите не трябва да се сравняват, тъй като се осъществяват в рамките на различни процедури при приложим различен норматив.

Предвид гореизложеното, неправилен се явява крайният извод на АС гр. Ямбол за незаконосъобразност на Решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата община Тополовград, подал проектно предложение с рег.BG05SFPR001-1.004-0039 и наименование "Създаване на ефективни мултикултурни общности в образователните институции на община Тополовград" по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR001-1.004 "Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт" по Програма "Образование" 2021-2027г., издадено от Изпълнителния директор и Ръководител на Управляващия орган на Програма "Образование" 2021-2027г. на Изпълнителна агенция "Програма за Образование", с рег.1002-87/25.03.2025г. Актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. В хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП при констатирано с влязло в сила Наказателно постановление нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ (представляващо задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП) и предоставена възможност от страна на РУО община Тополовград не е доказала надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП в хода на процедурата по подбора, поради което и правилно е отказано предоставянето на БФП, тъй като общината не отговаря на изискванията за бенефициер по смисъла на чл. 25, ал.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с 7, ал.1 от ПМС 23/13 февруари 2023 година.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, на РУО се дължат претендираните разноски за две съдебни инстанции възнаграждение за юрисконсулт по 300 лева за инстанция и заплатена държавна такса за касационна инстанция в размер на 1700лв., общо 2300лв

Мотивиран от изложеното и на основание съдът